О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1271
гр.София, 17.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове:светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4497 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.02.2014г. по гр.д.№376/2013г., с което АС Бургас е отхвърлил иск с правно основание чл.106, ал.1, т.2 СК.
Жалбоподателят –Х. И. Д.,, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на решението, тъй като със същото е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответник Б. Х. Г., чрез процесуални си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционноторешнеие, е отхвърлил предявеният от Х. И. иск против Б. Х. за прекратяване на осиновяване, допуснато с решение № 40/26.06.1968г. по гр.д. № 58/1968г. на Районен съд-Карнобат, на основание чл.106, ал.1, т.2 СК, и за отразяване на това обстоятелство в регистъра за гражданското състояние.
Установено е по делото, че с решение № 40 от 26.06.1968г., постановено по гр.д. № 58/1968г. на Карнобатския районен съд, е допуснато осиновяване на малолетната Б. К., [дата на раждане] г в [населено място] от ищеца Х. Д. и неговата съпруга В. Д., които са вписани като родителите на детето и в съставения Акт за раждане, като осиновителката към настоящия момент е починала.
Установено е, че понастоящем отношенията между ищеца и ответницата са влошени, не подържат контакти помежду си. Прието е, от събраните по делото гласни доказателства, че повече от три години ответницата не е посещавала баща си в кв. Л., Б., но не се установява твърдяното от ищеца грубо отношение към него от страна на ответницата, твърденията му за нанесени му от последната обиди и за упражняван физически тормоз.
Съдът е счел за недоказано и твърдението на ищеца за накърняване от ответницата на неговата лична правна сфера, опитвайки се да установи, че е психично болен и лишавайки го от дееспособност. От приложеното по делото решение от 10.12.2010г. по нчд № 3928/2010г. на Бургаския районен съд е установено, че производството по това дело е образувано по реда на чл.157 и сл. от Закона за здравето по искане на прокурора, като с това решение съдът въз основа на констатациите на вещото лице по извършената психиатрична експертиза е приел, че ищецът следва да бъде настанен за лечение в Център за психично здраве. За загрижеността на ответницата към своя баща сочи изразената от нея готовност за оказване на необходимото съдействие за ефикасното му лечение и съответно назначаването й от съда с посоченото решение за лице, което да дава информирано съгласие за лечението му. Съдът е счел за безспорно обстоятелството, че след постановяване на това решение отношенията на осиновената с ищеца са се влошили, като той я обвинил, че иска да го убие докато спи. Взета е предвид приложената към исковата молба епикриза, издадена от Център за психично здраве при изписването на ищеца през 2011г., от която се установява, че същият страда от панароидно разстройство на личността, експанзивен е, конфликтен, с промяна в поведението му пред последната година преди издаването на епикризата, забелязано от близки и съседи – разхождал се по шорти в градината, псувал преминаващи цигани, пишел постоянно жалби срещу съседите си, влизал в конфликти с тях.
При тези фактически данни по делото съдът е приел, че не е налице основанието по чл.106, ал.1, т.2 СК за прекратяване на осиновяването на ответницата от страна на ищеца, а именно да са налице обстоятелства, причиняващи дълбоко и трайно разстройство в отношенията между осиновителя и осиновения. Посочено е, че трайната съдебна практика приема, че при иск чл.106, ал.1, т.2 СК следва да се прецени доказано ли е състояние на трайно отчуждение и необратимо разстройство в отношенията по осиновителното правоотношение и дали е обществено оправдано съхраняването на осиновителната връзка, като се имат предвид интересите и на двете страни по това правоотношение. Посочено е, че наличието на влошени отношения между страните само по себе си не е достатъчно за да се уважи иск с правно основание чл.106, ал.1, т.2 СК, а в отношение на кумулативност законът изисква обстоятелствата да са довели до дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен. Прието е, че в случая, независимо от липсата на контакти между страните към настоящия момент, не са налице данни за виновно поведение на ответницата, което да е крайно осъдително от гледище на морала и да е довело до дълбоко разстройство на отношенията й с ищеца. Събраните по делото доказателства не са дали основание съдът да приеме, че е налице цялостно и непоправимо опразване на осиновителната връзка от нейното съдържание, поради което е приел, че е обществено неоправдано, а и с оглед интересите на страните е прекъсването на тази връзка.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представлява ли трайно прекъсване на връзката осиновител осиновен основание за прекратяване на осиновяването, за задължение на съда да събира и служебно доказателства относими към спора дори и представени за първи път във въззивната инстанция и по-конкретно решение на ТЕЛК за психически заболявания на страна по делото. Представя решение от 20.07.2011г. по гр.д.№888/2010г., ІV г.о. на ВКС относно точното приложение разпоредбата на чл.266 ГПК, решение от 01.08.2011г. по гр.д.№39/2011г., ІІ г.о. на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства. Поддържа се са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените от него въпроси. В практиката на ВКС се приема, че изясняването на фактическата обстановка по иск за прекратяване на осиновяване и значимите обстоятелства, явяващи се предпоставка за извод за наличие на основание по 106, ал.1, т.2 СК/ чл.64, ал.1, т.3 СК отм./, е въпрос на преценка за всеки конкретен случай. Приема се, че определени, установени по делото обстоятелства, следва да са предизвикали дълбоко разстройване на отношенията между осиновител и осиновен и при изследването на този въпрос въззивният съд не се е отклонил от изискуемото обстоятелствено изследване. Изследвайки именно отношенията между осиновителката и осиновената конкретно, съдът е приел, че връзката помежду им може да бъде заздравена, доколкото искането за прекратяване е под влияние на инцидентни емоции и външни фактори.
Жалбоподателят не представя влезли в сила решения на съдилища, в които да се дава противоречиво разрешение на поставените от него въпроси, поради което не е налице и соченото от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
На ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2014г. по гр.д.№376/2013г. на АС Бургас .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: