О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 19.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1238/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. В.-М. от [населено място], чрез пълномощника й адв.М. Д. срещу решение № IV-37 от 2.12.2013 г на Бургаски окръжен съд, Четвърти въззивен състав по гр.дело № 1969/13 г, с което е потвърдено решение № 1023/14.6.2013 г по гр.дело № 594/13 г по описа на РС Бургас, с което е признато за установено по отношение на Д. Ж. В.-М. на основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД, че същата дължи на [фирма] сумата 14 262 лв, главница, предоставена й в заем с писмен договор за заем с нотариална заверка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.2.12 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Подържа, че съдът е постановил неправилно решение в резултат на допуснато разместване на правилата за доказателствента тежест.В тежест на ищеца по иска е да установи при условията на пълно и главно доказване, че заемните средства, предмет на договора за заем са действително предадени и осчетоводени и кореспондират на извършените в дружеството счетоводни записвания.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателката сочи, че са налице касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Подържа, че въпроса „обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло достатъчно доказателство ли е за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал” е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 от ГПК № 837 от 13.12.2010 г на ВКС по гр.дело № 1727/2009 г на Четвърто ГО.С цитираното решение е прието, че съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че обективираното в договора за заем отбелязване е достатъчно, за да се приеме, че заемната сума е реално предадена без да извърши преценка на останалите събрани по делото доказателства.
Налице е касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по така формулирания правен въпрос.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-37 от 2.12.2013 г на Бургаски окръжен съд, Четвърти въззивен състав по гр.дело № 1969/13 г.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Д. Ж. В.-М. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 285, 24 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.