4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
гр.София, 19.12.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА райчева РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3597 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.04.2018г. по гр.д.№3/2018г. на ОС Благоевград , с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят Н. М. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът- ОУ ”Х. Б.”-с.Д. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Н. М. искове да бъде признато за незаконно уволнението й извършено със Заповед № РД-19-09/01.09.2015 г. на Началника на Р. – Б., с която е прекратено трудовото й правоотношение с ОУ «Х. Б.»-с.Д. Д. , на основание чл.328, ал.1, т.8 КТ, както и иска да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „директор“ на училището.
Установено е по делото, че ищцата- жалбоподател в настоящето производство, е заемала длъжността „директор” в ОУ „Хр.Б.” [населено място], като трудовото правоотношение е възникнало на основание спечелен конкурс през м.юли 2014г. , а със заповед № РД-19-09 от 01.09.2015г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието-Б. това трудово правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.8 КТ, поради възстановяване на работа на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност.
Установено е също така, че служителят А. А. е заемал длъжността „директор” на ОУ в ” [населено място] и трудовото му правоотношение е било прекратено, като с решение по гр.д.№126 /2014 на РС Гоце Делчев е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението е решението е влязло в сила на 04.08.2015г. Констатирано е, че съобщението по чл.345, ал.1 КТ А. А. е получил на 18.08.2015г. , а на 14.08.2015г. е депозирал молба пред Началника на Р. Б. с искане да бъде възстановен на работа, като му е отговорено, че следва да представи уведомлението и влязлото в сила решение.
Прието е , че на 01.09.2015г.с друга молба А. А. отново е поискал да бъде възстановен на предишната си длъжност, като към м.август 2015г. същият е заемал длъжност зам.областен управител. Констатирано е, че на 01.09.2015г. началника на Р. Б. е издал три заповеди: за възстановяване на А. А. като Директор на ОУ [населено място], считано от 01.09.2015г. , за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от датата следваща връчването на заповедта /тя е връчена на 01.09.2015г./ и за назначаване на А. К. за Директор на ОУ в [населено място], считано от 02.09.2015г. със срок за изпитване 6 месеца,уговорен в полза на работодателя.
Установено е , че на 01.09.2015г. А. А. е бил в неплатен отпуск, разрешен му от Областния управител на Б. област, а на 01.09.2015г. е поискал от началника на Р. да му бъде разрешен неплатен отпуск, считано от 02.09.2015г. до приключване на мандата му като зам.областен управител и такъв му е разрешен.
Съдът се е позовал на практика а на ВКС и е приел, че правната норма на чл.328, ал.1, т.8 КТ представлява сложен фактически състав, елементите от който изискват кумулативно възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на предишната длъжност, явяването на възстановения да заеме длъжността и последната да е заета от лице, с което е сключен трудов договор след уволнението на възстановения от съда. Изложени са съображения за това, че органът, който е оторизиран да възстанови незаконно уволнения работник на предишната му длъжност, при наличието на предпоставките за това , следва да изпълни съдебното решение под страх от административна или имуществена отговорност, а ако след възстановяването на незаконно уволнения служител съществуват основания А. А. да не заема длъжността, това е предмет на други обстоятелства по подновеното трудово правоотношение. Прието е, че органът за да изпълни съдебното решение ,следва да прекрати трудовия договор на служителя, с който е бил сключен трудов договор след уволнението на възстановения работник или служител и това, че ищцата не е била предпочетена след излизането в отпуск на А. А. да бъде назначена временно отново като директор на училището е въпрос на преценка на органа по назначаването .
Съдът е приел, че в случая не е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.2 КТ, нито е налице дискриминация по смисъла на чл.4 ЗЗДискр.
Във връзка с направено от ищцата възражение съдът е приел, че всички писмени доказателства са събрани по надлежния ред.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения и за задължението на съда да мотивира решението си. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. ІV г.о. на ВКС по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения и да мотивира решението си.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси. Практиката по същите е уеднаквена включително и с дадено разрешение с решение № 217/09.06.2011 г. от ІV ГО ВКС по гр.д. № 716/2010 г. и според нея съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички относими и допустими доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Даденото тълкуване точно съответства на смисъла на чл. 12 и чл. 235 ГПК и е трайно прилагано в практиката на Върховния касационен съд, като напълно се споделя от настоящия състав Иманно обсъждайки всички доказателства по делото въззивният съд, при съобразяване с практиката и по приложение на чл.328, ал.1, т.8 КТ е приел, че правото на уволнения работник или служител да бъде възстановен на работата, която е изпълнявал преди уволнението има конститутивен характер и предпоставя признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради което същото следва да се признае и когато са настъпили нови факти, които възпрепятстват реалното връщане на работа, тъй като възстановяването в тази хипотеза не е юридическа формалност, а реална правна защита за работника или служителя.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2018г. по гр.д.№3/2018г. на ОС Благоевград.
ОСЪЖДА Н. М. М. да заплати на ОУ ”Х. Б.”-с.Д. Д. 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: