4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
гр.София, 11.10.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА райчева РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1886 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.01.2018г. по гр.д.№10988/2017г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят –М. Г. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът- [фирма] , чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от ищцата М. Т. срещу ответника [фирма] искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа „касиер счетоводство” в ответното дружество; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 24.08.2016 г. до 24.02.2017год. в общ размер на 6 637,98лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума. Осъдена е М.Г.Т. да заплати на [фирма] сумата от 1 400лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Установено е по делото, че е сключен трудов договор №73 от 14.08.2015год., по силата на което ищцата М. Т. е поела да изпълнява при ответника длъжността-касиер счетоводство, при изричното посочване в договора, че е по силата на срочен трудов договор по заместване до завръщане на титуляра Г. Й., независимо, че в титулната част на трудовия договор е посочен и чл.67, ал.1,т.1 КТ, който се отнася за трудов договор за неопределено време/безсрочен/, с оглед на изрично посоченото в текстовата част на договора изявление, че работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява при работодателя по силата на срочен трудов договор по заместване до завръщане на титуляра длъжността касиер счетоводства. Съдът е счел за неоснователно възражението във въззивната жалба, че клаузата за уговаряне срок на договора до завръщане на титуляра е недействителна, като противоречащ на посочената разпоредба, отнасяща се до безсрочния трудов договор, тъй като договора ясно еэпосочено, че служителят поема да изпълнява длъжност при работодателя по силата на срочен договор по заместване до завръщане на титуляра, на когото е посочено и името. Прието е, че само посочване на чл.67, ал.1, т.1 КТ – разпоредба имаща в предвид трудов договор за неопределено време, но при изричното отбелязване в текстовата част на договора възлагането и съответно приемане на длъжността по силата на срочен договор за заместване и конкретно до завръщане на титуляра посочен поименно и предвид изпратеното уведомление по чл.62, ал.5 КТ, относно трудовия договор на ищцата с вписване на основание на договора- код 04, което е трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ за заместване на работник, не променя характера му на срочен такъв. Съдът е изложил съображения за това, че договорът за заместване е срочен трудов договор и поражда действие за срока на отсъствие на титуляра на работа, като изрично в договора следва да бъде посочено името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва договора, затова друга клауза в трудовия договор за заместване, свързана със срок, различен от определяемия по този договор е недействителна, като се е позовал и на задължителна практика на ВКС , изразена в решение №80/30.03.2012год. на ВКС по гр.дело №640/2011год., ІІІ г.о. Прието е за неоснователно и възражението на ищцата, че в ответното дружество няма служител с имената Г. Й., след като за тези обстоятелства са представени както заповеди на работодателя относно служителя с имена Г. К. на длъжност касиер счетоводство с посочен ЕГН и копия от личните карти, което е установено и от приетите по делото писмени и гласните доказателства за това, че на 24.08.2016год. заместваната служителка реално се е завърнала на работа в ответното дружество и е започнала да изпълнява трудовите си задължения.
Съдът е счел, че след като замествания служител се е завърнал на работа, работодателят законно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ, поради което е приел , че предявеният иск за отмяната на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, както са неоснователни и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички възражения на страните и за възможността да препрати към мотивите на първата инстанция,заа доказателствената стойност на частен свидетествуващ документ и кой следва да докаже датата на съставянето му, за това как следва да се уговори срока на договора и може ли съгласието за, за това слючването му да се извежда от документи извън него, как следва да се сключи договор за заместване на титуляра на длъжносттта и по-конкретно следва ли да се посочат точно имената на титуляра и за да са налице предпоставките на чл.325, ал.1, т.5 КТ следва ли титуляра след завръщането си реално да е извършвал трудови функции или е достатъчно това само докуменнтално да е оформено и какво е необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.5 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.325, ал.1,т.5 КТ и за задълженията на въззивната инстанция.
Настоящият състав намира, че на поставените за разглеждане въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. Същата е намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 08.04.2010г. по гр.дело № 521/2009 год. на ВКС и решение от 02.02.2018г. по гр.д.№636/2017г.,четвърто г.о., в които се приема , че правилното приложение на правната норма на чл.325, ал.1, т.5 КТ предпоставя титулярът да се е завърнал реално на работа и да е започвал да изпълнява трудовите си задължения, а не само да има намерение за това и формално да е направил волеизявление в този смисъл. Посочва се, че съгласно чл. 66, ал.1, т.4 КТ времетраенето на трудовия договор е съществен елемент от съдържанието му, поради което следва да е изрично определено, като времетраенето на срочния трудовият договор по чл. 68, ал.1, т.3 КТ се определя от времето на отсъствие на замествания работник, поради което в трудовия договор следва да бъде отразено не само наименованията на длъжността и характера на работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е замествания титуляр на длъжността. В този смисъл са и дадените разрешения в решение от 03.03.2012 г. по гр.д. № 640/2011 г. , ІІІ г.о. ВКС и решение от 08.01.2016 г. по гр.д. № 1906/2015 г. , ІІІ г.о. ВКС. Прието е, че заместваният работник може да бъде посочен чрез имена, ЕГН или по друг начин, който еднозначно указва за личността му и за да е валидна клаузата за срок, заместваният работник трябва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за да може времетраенето на договора да е изначално определено, а заместващият да има яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение.
В случая с обжалваното решение въззивният съд е извършил обсъждане на събрания по делото доказателствен материал – писмени и гласни доказателства, обсъдил е фактическия състав на приложеното от работодателя уволнително основание по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ и е приел, че е доказано от страна на работодателя настъпването на крайния срок на договора с реалното завръщане на работа на титуляра.
Тази практика не е неправилна, поради което не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , за да бъде коригирана същата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.01.2018г. по гр.д.№10988/2017г. на ГС София
ОСЪЖДА М. Г. Т. да заплати на [фирма] сумата 1200 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: