Определение №2 от 5.1.2017 по ч.пр. дело №5394/5394 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2

С., 05.01. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ К. Юстиниянова Д. Стоянова

като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
ч. гр. д. № 5394/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 2381 от 25.07.2016г. на Л. С. М. и К. С. Ф., чрез пълномощника им адв. И. В., против въззивно определение № 120 от 07.07.2016 г. по в. ч. гр. дело № 197/2016 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 13.04.2016 г. по гр. дело № 183/2015 г. на Белоградчишкия районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че в противоречие с представена съдебна практика, с обжалваното решение е разрешен правния въпрос – длъжен ли е въззивният съд, при прекратително определение на първоинстанционния съд, след като е налице редовна искова молба по чл. 124 от ГПК, проведени съдебни заседания и без да е налице процесуална преклузия по чл. 342 от ГПК, да се произнесе мотивирано, като отмени определението на първоинстанционния съд. Представено е решение № 120 от 13.06.2014г. на ВКС по гр. д. № 6714/2013г. на ВКС, I г. о., чрез което се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Т. Н. М., чрез назначения й особен представител адв. П. П., оспорва жалбата.
Ответниците Е. Б. Т., Д. Б. В., К. М. М., Н. Н. П., В. И. Б., Б. И. К., Т. Е. Н., Яко Е. А., Д. М. К., Д. М. Н., Н. Л. Н. и И. Л. Р. не са представили писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по – нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото, не засяга решаващите правни изводи на съда за прекратяване на производството по делото и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдът е бил сезиран с установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от жалбоподателите за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и завещание на подробно описаните в исковата молба земеделски земи в землището на [населено място], [община], обл. В..
Прието е с обжалваното определение, че спорът за съсобствеността на процесните имоти е разрешен между страните с влязло в сила решение по чл. 344 ГПК. Разпоредбата на чл. 299 ГПК въвежда забрана за пререшаването на правен спор, разрешен с влязло в сила решение, а наличието на формирана сила на присъдено нещо между страните за същите имоти представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на иска. По наведените доводи на жалбоподателите, че първоинстанционният съд веднъж е приел иска за разглеждане като допустим, насрочил е разглеждането му в съдебно заседание, изслушал е графическа експертиза, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 130 ГПК, като е приел, че за допустимостта на иска съдът следи служебно и може да я констатира по всяко време при разглеждане на делото и ако установи недопустимост на иска е длъжен да прекрати производството.
Въпросът дали въззивният съд при редовна искова молба по чл. 124 от ГПК, проведени съдебни заседания и без да е налице процесуална преклузия по чл. 342 от ГПК, е бил длъжен да отмени прекратителното определение на първоинстанционния съд, няма отношение към решаващите правни изводи на съда, които касаят приложението на чл. 299, ал. 1 ГПК. Наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата (чл. 344 ГПК) преклудира споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първа фаза на делбата. В този смисъл решение по гр. дело № 5605/2013г., първо г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Представената от жалбоподателите съдебна практика – решение по гр. дело № 6714/2013г., първо г. о., ВКС, касае случай различен от разрешения с обжалваното определение и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. В посоченото решение се приема, че пропускането на срока по чл. 342 ГПК, респ. чл. 133 ГПК в делбеното производство не лишава страната от възможността на предяви установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В настоящия случай решението по допускането на делбата е влязло в сила на 30.07.2014г., а установителният иск за собственост е предявен на 25.05.2015г. Ръководен от принципа за непререшаемост на спор разрешен със сила на присъдено нещо, в съответствие с установената съдебна практика и теорията по приложението на чл. 299 ГПК, съдът е прекратил производството по установителния иск като недопустим.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 120 от 07.07.2016 г. по в. ч. гр. дело № 197/2016 г. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top