4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
С., 21.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ К. Юстиниянова Д. Стоянова
изслуша докладваното от съдия К. Юстиниянова
ч. гр. д. № 881/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 4487/13.10.2016г., уточнена с частна касационна жалба вх. № 5728/2012.2016г. на С. А. А. против въззивно определение № 376 от 27.09.2016 г. по ч. гр. дело № 429/2016 г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено определение № 357 от 20.06.2016 г. по гр. дело № 233/2016 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е оставено без уважение искането на С. А. А. за обезпечение на исковете й чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор на спестовен влог, върната е депозираната от ищцата искова молба, вх. № 2360 от 23.07.2015 г. поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности и производството по делото е прекратено.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – за задължението на първоинстанционния съд да укаже на ищеца възможността да ползва правна помощ с акта, с който е оставил без движение подадената искова молба, поради констатиране на нередовности на същата; дали правилно исковата молба на ищеца е оставена без движение; изпълнил ли е ищецът дадените му указания за изправяне на допуснатата нередовност с подадената от него молба и правилно ли съдът е върнал исковата молба; за възможността да бъде извършено отстраняване на нередовностите на исковата молба с частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд; дали съдът е длъжен да обследва предпоставките за допускане на обезпечителна мярка и да се произнесе по искането за обезпечение на исковете при нередовна искова молба. Жалбоподателката обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси, като чрез представена съдебна практика – Определение от 11.12.2008 г. по в. ч. гр. д. № 1110/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, поддържа и приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по първия поставен въпрос.
Ответниците Любена Т. С. и Д. И. Б. не са представили писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че определението, с което въззивният съд е потвърдил определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за обезпечение на предявените искове, не подлежи на касационно обжалване, съгласно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което молбата за обезпечение е оставена без уважение не подлежи на касационно обжалване. В тази част частната касационна жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част частната касационна жалба, като подадена срещу въззивно определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционно преграждащо определение е процесуално допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е оставил без движение, като нередовна депозираната искова молба, дал е подробни указания в какво се състоят нередовностите, както и срок, в който същите да бъдат отстранени. След като в указания срок нередовностите не са били отстранени е прието, че правилно исковата молба е била върната.
Въпроса относно възможността нередовностите на исковата молба да бъдат отстранени с частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд е ирелевантен и не обуславя изводите за връщане на исковата молба като нередовна.
Въпросите – дали правилно исковата молба на ищеца е оставена без движение; изпълнил ли е ищецът дадените му указания за изправяне на допуснатата нередовност с подадената от него молба и правилно ли съдът е върнал исковата молба с обжалваното определение, касаят правилността на изводите на съда, приемайки че исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и като нередовна съдът е бил длъжен и е дал указания до ищцата за отстраняване на нередовността. Указанията ищцата да изложи обстоятелства, на които основава исковете си по отношение на всеки един от ответниците, да посочи размера на претенциите и от какво произтичат исковете за присъждане на имуществени и неимуществени вреди по отношение на всеки един е прието, че са дадени в съответствие с чл. 129, ал. 1 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК, а неотстраняването им в срок има за последица връщане на исковата молба (чл. 129, ал. 2 ГПК). Тези изводи не влизат в противоречие с представена от жалбоподателката съдебна практика, според която указанията на съда във връзка с нередовностите на исковата молба, следва да бъдат ясни, точни и конкретни; посочването на конкретни правни норми от ГПК не освобождава съда от задължението му да укаже на страната, на кои конкретни изисквания за редовност не отговоря исковата молба – определение по в. ч. гр. дело № 1110/2008г. на Великотърновски окръжен съд. Указанията до ищцата са изложени по достъпен за нея начин и не са цитирани правни разпоредби, които биха я затруднили, ако не притежава юридическо образование.
Въпросът за задължението на първоинстанционния съд да укаже на ищеца възможността да ползва правна помощ с акта, с който е оставил без движение подадената искова молба също не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Указанието текстово се съдържа в съобщението до ищцата, с което й е връчено разпореждането с указанията за отстраняване нередовностите в исковата молба. Приетото в представената от жалбоподателката съдебна практика, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 2 ГПК и не е указал на ищеца за възможността да ползва правна помощ, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, би било основание за допускане на касационно обжалване, ако в настоящия случай това задължение не бе изпълнено.
Не съставляват основание за допускане на касационно обжалване и въпросите за задължението на съда да се произнесе по искането за обезпечение на исковете при нередовна искова молба. В тази част, както се посочи, определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като производството по обезпечение на иска е двуинстанционно. Независимо от необжалваемостта му в съдебната практика се приема, че нередовността на исковата молба възпрепятства, както надлежното упражняване правото на иск, така и останалите процесуални действия на ищеца, сред които и искането за допускането на обезпечение – определение по ч. т. д. № 3887/2013 г., II т. о., ВКС и по ч. т. д. № 871/2011 г., II т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 376 от 27.09.2016 г. по ч. гр. дело № 429/2016 г. на Апелативен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено определение № 357 от 20.06.2016 г. по гр. дело № 233/2016 г. на Окръжен съд Ловеч за връщане на искова молба и прекратяване на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. А. А. против въззивно определение № 376 от 27.09.2016 г. по ч. гр. дело № 429/2016 г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е потвърдено определение № 357 от 20.06.2016 г. по гр. дело № 233/2016 г. на Окръжен съд Ловеч за оставяне без уважение искането и за допускане обезпечаване на исковете, чрез налагане на възбрана на недвижими имоти и запор на спестовен влог.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ