О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
С., 14.11. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело №3073/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП”Държавно горско стопанство – П.”, подадена чрез юрисконсулт Ж. Б., срещу решение №158 на Плевенски окръжен съд, постановено на 11.04.2016г. по в.гр.д.№ 143/2016г. в частта, с която след отмяна на решение № 1 от 08.01.2016г., постановено по гр. дело № 274/ 2015г. на Районен съд [населено място] бряг, предявеният от ТП”Държавно горско стопанство – П.” против Я. Дедова Ж. и Х. П. В. като наследници на Х. В. М., б.ж. на [населено място], [община] бряг, иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1300лв. до 10961,16лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск.
В касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл по обуславящи изхода на спора процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната за съдилищата, обективирана в т.3 на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д.№ 408/2010г. на І ГО на ВКС, решение №113 от 28.02.2011г. по гр.д.№ 1062/2010г. на ІV ГО на ВКС, решение №108 от 16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. на ІV ГО на ВКС и решение №762 от 20.07.2011г. по гр.д.№ 1371/2009г. на І ГО на ВКС. Като такива счита въпросите :” 1/Въпреки, че за ангажирането на доказателства за пазарната стойност на добитата и реализирана дървесина, освен посочения договор, са нужни специални познания, следвало ли е съдът служебно да назначи експертиза?; 2/Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза за размера на пазарната стойност на добитата и реализирана дървесина, освен посочения договор/, ако във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение по отношение на доклада?; 3/ Може ли въззивният съд, при направено искане във въззивната жалба, да не назначава експертиза, без да се мотивира защо? Във връзка и с трите поставени въпроса сочи и основанието по чл.280 т.3 ГПК.
Ответните страни Я. Дедова Ж. и Х. П. В. в представен писмен отговор чрез адв. А. С. вземат становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е постъпила в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Ищецът ТП”Държавно горско стопанство – П.” е предявил претенция за осъждане на ответниците солидарно да заплатят дължимата сума по Договор от 02.03.2000 г. относно съвместно създаване на тополови насаждения върху земи извън горския фонд в размер на 10 961,16 лв., както и направените съдебни разноски. Поддържал е, че съобразно процесния договор ответниците в качеството на наследници на Х. В. М. и П. Х. В., са се задължили да предоставят на Държавно лесничейство П. за извършване на почвоподготовка, залесяване и отглеждане на тополови култури до достигане на 7 годишна възраст в техен наследствен имот в землището на [населено място], общ.Червен бряг, масив 105, парцел №4 с площ 8,382 дка.; че съгласно т. 5 от Договора „ползването на дървесината от създадените насаждения ще става съвместно след достигане на посочения турнус /готовност/, като сечта ще се извърши след издаване на позволително за сеч от Държавно лесничейство П., като за предоставяната земя за залесяване собствениците ще получат 50 % от добитата и реализирана дървесина“; че Я. Дедова е упълномощила трето за делото лице – И. С. – регистриран лесовъд, да се снабди с необходимите документи и извърши сеч в собствения й имот и в изпълнение на правомощията си лицето се снабдило с разрешително за сеч и извършил такава, като добил и извозил, съгласно представените документи 351,37 куб.м. дървесина, 50 % от стойността на която според представения ценоразпис за продажба на дървесина била сумата от 10 961,16 лв. С оглед тези твърдения е заявено искане за осъждане ответниците да изплатят полагащата се по договора сума в размер на 10 961,16 лв.
Ответниците са оспорили изцяло исковата претенция с твърдение за недействителност на договора поради липса на воля и съгласие, тъй като страна по него е починало лице. Оспорили са истинността на процесния договор, в частта на положения от името на праводателя им подпис, и са релевирали твърдение за недостоверна дата, както и за неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по договора.
В. съд, изследвайки клаузите на договора в тяхната взаимовръзка съобразно чл.20 ЗЗД, с оглед наведените в исковата молба и в отговора на исковата молба твърдения, е приел, че договорът не е нищожен поради липса на съгласие. Процесният договор е бил подписан от П. Х. В. в качеството му на наследник на Х. В. М., което изрично е указано при полагането на подписа, посочено е и в преамбюла на договора. Счел е, че това посочване на името на Х. В. М. макар и неправилно, не води до недействителност на договора поради липса на съгласие, дотолкова, доколкото упоменаването на последния с оглед текста на процесния договор е обвързано с индивидуализиране на процесния недвижим имот, включително чрез посочване собствеността върху същия, респ. посочване на лицето, на чийто наследници имотът е бил възстановен. В тази връзка е приел, че посоченият договор в частта му с предмет облигационното отношение между праводателя на Д.-гр.П. – Държавно лесничейство-гр.П., и ответниците в качеството им на наследници на Х. В. М., е действителен и поражда правни последици, доколкото същият е подписан от техния наследодател П. Х. В. като действие на обикновено управление, на което е имал право по закон. Досежно направеното оспорване на подписа на П. Х. В. под процесния договор, във връзка с което в отговора на исковата молба са изложени твърдения, че поради здравословното му състояние към онзи момент същият не е бил в състояние да го подпише, въззивният съд е приел, че доколкото налице е заверка на подписа от длъжностно лице-кмет на [населено място], имаща стойност на нотариално удостоверяване, проведеното оспорване от страна на ответниците е неуспешно – същите са се отказали от поисканата от тях пред районния съд С. на подписа на П. В., а от показанията на разпитаните по делото свидетели не се доказва категорично, че към момента на подписване на процесния договор същият не е могъл да разбира или да ръководи действията си. В тази връзка счел наведеното възражение за неоснователно и недоказано .
По отношение основателността на предявената искова претенция съдът е отчел, че с оглед клаузите на процесния договор в т.2 от същия е уговорено, че Държавно лесничейство – [населено място] в качеството му на праводател на Д.-гр.П., се е задължило да извърши почвоподготовка, залесяване, попълване на изсъхналите и унищожени фиданки, както и отглеждане на създадените тополови култури до 7 годишна възраст за своя сметка като залесяването да се извърши с промишлено защитна мелиоративна цел, при турнус на сечта 15. В т. 5 от договора е посочено, че ползването на дървесината от създадените насаждения ще става съвместно след достигане на посочения турнус /готовност/, като сечта ще се извърши след издаване на позволително за сеч от Държавно лесничейство П., като за предоставяната земя за залесяване собствениците ще получат 50% от добитата и реализирана дървесина. За направените разходи по почвоподготовката, залесяването със собствени фиданки, отглеждането и опазването на създадените насаждения Държавно лесничейство-гр.П. в качеството му на праводател на въззивния жалбоподател Д.-гр.П. получава 50% от добитата и реализирана дървесина.
След анализ на доказателствата съдът е приел за установено по делото, че процесният недвижим имот е бил засаден с тополови насаждения, достигнали определената възраст за отсичането им-турнус на сечта 15, след което от страна на ответниците чрез нарочно упълномощено от Я.Дедова трето лице – И. С., сечта е извършена след издаване на позволително за сеч от Р.-гр.Л., към което териториално поделение е Д.-гр.П., съобразно договора, за което е бил съставен и констативен протокол №003482/11.12.2014 г., от горски инспектори при Р. –гр.Л.; че от приложеното по делото с отговора на исковата молба и неоспорено от ищеца копие на договор за покупко-продажба между Я.Дедова в качеството й на продавач, и [фирма] [населено място] бряг, представлявано от И. С., като купувач, се установява, че продавачът се е задължил да предостави и продаде на купувача тополова дървесина от процесния имот с площ 8,382 дка, местност „Под темна дупка“ за сумата от 2600 лв., за които пред първата инстанция е направено признание в отговора на исковата молба от тяхна страна, че са им платени. Обосновал е извод, че за съда липсва задължение да изчислява стойността на добитата и реализирана дървесина на база представения от ищеца ценоразпис. За да обоснове този си извод е посочил, че в самия договор е уговорено, че „За направените разходи по почвоподготовката, залесяването със собствени фиданки, отглеждането и опазването на създадените насаждения Държавно лесничейство-гр.П. в качеството му на праводател на въззивния жалбоподател Д.-гр.П. получава 50% от добитата и реализирана дървесина“ като липсва посочена предполагаема стойност на дървесината, липсва и изрично или по какъвто и да начин уговаряне на критерий за формирането на стойността на дървесината извън условието същата да е „добита и реализирана“; че по делото липсват наведени твърдения от страна на ищеца или представени доказателства, че от реализацията на дървесината ответниците са получили повече от 2600 лв. По тези съображения е приел, че с оглед представените по делото доказателства за издадено позволително за сеч на посочената дървесина от страна на Р.-гр.Л. на ответницата Я.Дедова и представените доказателства за реализиране на същата за сумата от 2600 лв., искът по отношение на ищеца се явява основателен и доказан за сумата от 1300 лв., която представлява 50% от стойността на добитата и реализирана дървесина, за която стойност искът следва да бъде уважен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, свързани с преценката на въззивния съд за предпоставките за служебно назначаване на експертиза, респективно за събиране на доказателства по реда на чл.266 ГПК, не биха могли да обосноват наличието на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалването. В случая тези въпроси са аргументирани единствено с твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на процесуалноправни разпоредби. Отговорът им предполага проверка на правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия, свързани с обсъждането и преценката на доказателствата и с приложението на разпоредбата на чл. 162 ГПК и чл.195 ГПК като израз на въведения с чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на служебното начало при изясняване на обективната истина по делото. Поради относимостта им към правилността на решението, а не към очертаното от чл. 280, ал. 1 ГПК приложно поле на касационния контрол, тези въпроси следва да бъдат квалифицирани като касационни доводи по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и могат да бъдат разгледани при реализиране на касационния контрол в производството по чл. 290 ГПК. Както изрично е отразено в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, като не би могло да е налице припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Както от страна на законодателя, така и в задължителната тълкувателна практика на ВКС е направено ясно и точно разграничение между достъпа до касационно обжалване и предпоставките за него и основанията за неправилност на въззивното решение, което, видно от съдържанието на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е съобразено от касатора. На следващо място следва да се посочи и това, че въпросите са и некоректно формулирани и не съответстват на данните по делото, доколкото във въззивната жалба не е било въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение по отношение на доклада или във връзка с доказателствени искания, нито със същата е било заявявано искане за допускане на експертиза, което въззивният съд да е оставил без уважение, без да се мотивира защо. Никакви доказателствени искания не са били направени от процесуалния представител на ищеца-жалбоподател и в единственото открито съдебно заседание, проведено пред въззивния съд. В. жалба съдържа единствено несъгласието на жалбоподателя с извода на първоинстанционния съд, че процесният договор е нищожен поради липса на съгласие. Други оплаквания в това число за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения не са заявени. Предвид изложеното се обосновава извод, че с поставените въпроси не е обосновано наличието на общо основание за допускане на касационното обжалване и за настоящата инстанция отсъства задължение за обсъждане обвързаността им със сочените допълнителни предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените и надлежно удостоверени такива в размер 500лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №158 на Плевенски окръжен съд, постановено на 11.04.2016г. по в.гр.д.№ 143/2016г. в обжалваната част, с която като краен резултат, предявеният от ТП”Държавно горско стопанство – П.” против Я. Дедова Ж. и Х. П. В. като наследници на Х. В. М., б.ж. на [населено място], [община] бряг, иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1300лв. до 10961,16лв.
ОСЪЖДА ТП”Държавно горско стопанство – П.” да заплати на Я. Дедова Ж. и Х. П. В. деловодни разноски за настоящото производство в размер 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: