2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.,в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1929 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. Р. чрез адв.М. К. срещу решение № 2214 от 19.12.18г.по в.гр.дело № 1892/18г.на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2682 от 8.06.18г.по гр.дело № 1361/17г.на Варненския районен съд,ХХХІ състав. С него е отхвърлен предявения иск срещу Президента на Република България за установяване, че по отношение на ищеца К. Р. е осъществена дискриминация чрез лично отношение с Указ № 4/25.01.99г.на вицепрезидента на Република България.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по доводите във въззивната жалба.
В отговор по чл.287 ГПК Администрацията на Президента заявява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по допустим иск, който намира правното си основание в чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр.По съществото на спора е изложил съображения,че от доказателствата по делото не се установява неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с други лица, заварени от отмяната на смъртното наказание с изменението на НК, обн.ДВ,бр.153/23.12.98г.В посочения Указ № 4 от 25.01.99г.смъртното наказание на К. Р. е заменено с „доживотен затвор”.Наказанието на останалите двадесет лица, осъдени на смърт, е заменено с „доживотен затвор без право на замяна”.Направен е извод,че при съпоставими условия замененото наказание поставя ищеца в по-благоприятно положение в сравнение с останалите лица със смъртни присъди.Обсъден е доводът във въззивната жалба за неравностойното третиране на Р., съпоставимо с положението на лица,които с друг указ на вицепрезидента на РБългария са получили наказание „лишаване от свобода” за определен срок – Е. Х. и В. И..Посочено е ,че няма данни за помилване на лицето Е. Х., а по отношение на В. И. е прието,че няма идентичност в обстоятелствата.След преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че не са установени дискриминационни нарушения спрямо ищеца по защитен признак по чл.4 ал.1 ЗЗДискр., конкретно по признака „лично отношение” и поставянето му в по-неблагоприятно положение според издаден акт на помилване, по смисъла на §1 т.7 от ДР на ЗЗДискр.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба доводи не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита, обсъдил е направените в нея оплаквания и е изложил правни съображения.
Твърденията, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и доказателствени искания, представляват касационни оплаквания за неправилност на решението, които не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а подлежат на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2214 от 19.12.18г.по в.гр.дело № 1892/18г.на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.