5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София 21.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3289/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Б., подадена чрез адв. И.Р., против въззивно решение № 2568/ 06.11.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1354/2018 г., с което е потвърдено решение № 2442/ 14.04.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2506/2013 г., с което касаторът е осъден на основание чл.93,ал.2 ЗЗД да заплати на В. В. И. сумата 104 000 лв.- задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.04.2011 г.,ведно със законната лихва ,считано от датата на исковата молба – 21.02.2013 год. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение процесуалните правила и на материалния закон и необосновано. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск ведно със законните последици от това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и извърши проверка на всички доказателства и доказателствени средства при постановяване на решението си; 2. Кои са недвусмислени обстоятелства,при които може да се приеме,че лицето на което длъжникът е изпълнил,е овластено от кредитора да получи изпълнение.Позовава се на противоречие с решения постановени по реда на чл.290 ГПК и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.Сочи се бланкетно и основанието по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК по поставените въпроси.
Ответната страна – В. В. И., чрез пълномощника си адв. Й.У. е депозирала писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд, действащ в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 269 ГПК при новото разглеждане на делото, е извършил обоснована преценка на събраните от първата инстанция доказателства и конкретен анализ на относимите обстоятелства и е приел,че на 29.04.2011 год. между страните по делото Г. Б. – продавач и В. И. – купувач е сключен договор ,наречен“предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“,по силата на който продавачът се задължил да прехвърли на купувача собствеността върху апартамент с площ от 75,51 кв.м.,находящ се в жилищна сграда – секция“А“ – [населено място].Заплащането на цената на имота в размер на 52 000 лв.ще се осъществи по начина предвиден в чл.2,т.2 от договора,а именно:за цялата сума купувачът ще достави и монтирани външна PVC дограма с квадратура около 430 кв.м. и доставка и полагане на облицовка на стълбищата,коридорите и площадките към тях,окончателно завършване на общи стълбищни части с гранитогрес,който е предварително одобрен от продавача и по предварително одобрена от продавача оферта.Окончателния договор е следвало да бъде сключен най-късно до 29.06.2011 год.в нотариална форма.При неявяване на продавача пред нотариус за изповядване на сделката,купувачът има право да се откаже от договора и да поиска двойния размер на сумата или да предяви иск за сключване на окончателен договор и да претендира неустойка в размер на 5 000 евро.Изходящото от „Тандем 1“ЕООД/подписано от В. И./ техническо предложение за доставка и монтаж на дограма,адресирано до Г. Б. е с дата 28.02.2011 год./две месеца преди сключване на цитирания договор/.За да приеме,че е налице изпълнение на задължението на купувача за доставка и монтаж на дограмата, съдът е обсъдил представения ръкописен приемателно-предавателен протокол,чието съдържание не е опровергано ,ведно с гласните доказателства и е приел,че в периода 28.05 – 06.06.2011г.дограмата е била монтирана,като работата не е била приета лично от продавача,а от негов родственик,с когото на обекта са контактували работниците поставили дограмата. Прилагайки разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗЗД съдът е приел,че лицето К. Б.,чийто подпис не е оспорен,се явява лице,което въз основа на недвусмислени обстоятелства е овластено да получи изпълнение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК е необходимо по поставените конкретни правни въпроси правното разрешение на въззивния съд да е в противоречие с правното разрешение по същите въпроси, дадено с актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика. Обуславящ решаващите изводи на съда е поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос,който е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС относно правомощията и задълженията на въззивния съд,който съобразно разпоредбите на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл.263,ал.1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд, като съд по същество на правния спор, е направил свои фактически и правни изводи по делото,обсъдил е в тяхната съвкупност всички относими доказателства, възражения и доводи на страните и поради недоказване от страна на ответника/касатор , че е изпълнил задължението си е уважил иска.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения втори материалноправен въпрос,който е общо теоретичен. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС ,а именно, че съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗД, длъжникът се освобождава не само, когато изпълнението на задължението е направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, но и когато добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да приеме изпълнение. Когато от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето на което длъжникът престира е овластено от кредитора, то длъжникът, действал добросъвестно се освобождава от задължението си, а кредиторът има иск срещу лицето, получило изпълнението. Дали от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето е овластено от кредитора да приеме изпълнение е въпрос на преценка на конкретните факти – дали тези факти сочат, че условията, при които се приема престацията са създадени и одобрени от кредитора, който сам е организирал как да се извърши приемането на изпълнението. Преценката за добросъвестност на длъжника в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД е в зависимост от фактите по делото, респ. от уговорките между страните /ако такива са налице/, касаещи начина на изпълнение на поетите от тях задължения. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика добросъвестността се свързва със знанието или незнанието на релевантни за спора обстоятелства. Преценката за нейното наличие, обаче, винаги е обусловена от конкретните факти и доказателства по делото, от което именно следва и невъзможността да бъдат посочени общи критерии за дефиниране на добросъвестността, приложими за всички случаи. С оглед обстоятелството, че добросъвестността предполага проява на дължимата грижа и доколко преценката на същата винаги е в зависимост от конкретните обстоятелства, отговорът на поставения от касатора материалноправен въпрос се явява обусловен от възприемането на фактическата обстановка и от обсъждането на доказателствата, поради което направените в тази насока изводи на съда са относими към правилността на въззивния акт и са предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, този въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Липсва основание да се приеме, че атакуваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съображения не са развити от касатора, а е направено единствено бланкетно позоваване на цитираната разпоредба. В настоящия случай не е налице неправилно или превратно тълкуване на закона – текстът на чл. 93, ал. 2 ЗЗД е приложен в съответствие с точния му смисъл, нито с оглед събраните по делото доказателства е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Разноски на ответника се следват,но поради липса на такова искане не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2568/ 06.11.2018 г., постановено по гр. д. № 1354/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: