3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София 16.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 08 март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 163 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците И. Г. И. и Й. Й. И. и двамата, чрез адв. Т. Т. против решение № 1354/17.11.2011 г. по в.гр.дело № 1325/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 371/10.11.2008 г. по гр.дело № 229/2007 г. на Девненския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите против А. Ж. Г. и Х. Д. Х. за заплащане от ответниците на сума в общ размер на 15 000 лв., представляваща стойност на извършени подобрения в имот № * и право на задържане на имота до заплащане на претендираната стойност на осн.чл.72 ЗС.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:1. следва ли жалбоподателите да се приемат за владелци изобщо по смисъла на пар.4в ПЗР на ЗСПЗЗ при положение, че видно от фактите по делото процесните 756 кв.м. от имота същите придобиват не по силата на предоставено право на ползване по ЗСПЗЗ, а по силата на първично завладяване на тази площ и присъединяване към останалите 1000 кв.м., които са им предоставени вече съобразно ПМС № 76 с протокол № VI-24/81 г. или същите следва да се приемат за владелци по смисъла на чл.70 ЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение № 436/25.05.2009 г. на ВКС по гр.дело № 1028/2008 г. на I г.о., решение № 54/24.03.2009 г. по гр.дело № 2503/2007 г. на ВКС III г.о., 2. следва ли при наличие на презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС, че добросъвестността се предполага до доказване на противното ищците да доказват, че са добросъвестни такива, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение № 1518/27.11.2009 г. по в.гр.дело № 1394/2009 г.
В писмен отговор А. Ж. Г., чрез адв.П. Д. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК на въззивното решение на В. и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата Х. Д. Х. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
С решение № 906/29.06.2011 г. по гр.дело № 60/2010 г. на ВКС I г.о е отменено решение № 1289/13.10.2009 г. по гр.дело № 222/2009 г. на Варненския окръжен съд и вместо отменената част е отхвърлен иска, предявен от И. Г. И. и Й. Й. И. против А. Ж. Г. и Х. Д. Х. за признаване на ищците за собственици на имот пл. № * по ПНИ в м.”А. б.” на землището на [населено място], В. о. с площ на имота от 752 кв.м., както и искането за отмяна на нот.акт № */2006 г. и делото е върнато на Варненския окръжен съд за разглеждане на иска на И. Г. И. и Й. Й. И. за обезщетение за извършени подобрения в имота по чл.72 ЗС. Предмет на въззивното решение е именно претенцията на жалбоподателите за обезщетение за извършени подобрения в имота в общ размер на 15 000 лв.
Въззивният съд е приел, че ищците-жалбоподатели са недобросъвестни владелци на имот пл.№ * по ПНИ в м.”А. б.” на землището на [населено място], В. о. с площ от 752 кв.м. Като такива е прието, че могат да искат за подобренията, които са направили по-малката сума между сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличала стойността на имота вследствие на тези подобрения.
Прието е, че разпоредбите на пар.4в ПЗР на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като е следвало имота да е предоставен на ищците на основание актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, което не е установено по делото. Прието е, че от заключенията на назначените тройни съдебни експертизи е установена само стойността на извършените подобрения към настоящия момент, като не е установено какви разноски са направили ищците, за да извършат подобренията. Съдът е приел за неустановено по делото вследствие на извършените подобрения да се е повишила цената на имота – неустановена е цената на имота без подобренията и цената с подобренията.
Въззивният съд е приел, че в процесния имот са извършени подобрения от жалбоподателите-ищци. Последните нямат качеството на добросъвестни владелци и за същите не е налице хипотезата на чл.72,ал.1 ЗС. Като е взел предвид, че ищците не са добросъвестни владелци съдът е направил извода, че на същите не следва да се признае право на задържане на имота.
С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователнст на иска.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. Предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС, или решение постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателите се позовават на решения на състави на ВКС. Поради това не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед посочените решения на състави на ВКС следва да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 436/25.05.2009 г. по гр.дело № 1028/2008 г. на ВКС I г.о. е прието, че един от ответниците е придобил на основание дарение идеални части от спорния имот и е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС. С оглед на това е направен извода, че извършените от този ответник подобрения следва да се заплатят по реда на чл.72,ал.1 ЗС. С обжалваното решение въззивният съд не е разрешил правния въпрос в отклонение с посоченото разрешение, тъй като хипотезата, по която се е произнесъл е съвсем различна.
С решение № 54/24.03.2009 г. по гр.дело 0 2503/2007 г. на ВКС III г.о.е прието, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като критерият възоснова на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване. С решението съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС относно недвижим имот с ищци лица с възстановено право на собственост върху земеделски имот срещу лица, ползващи имота на осн.пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че на осн.пар.4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане имат правата по чл.72 ЗС да получат сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на направените подобрения и да задържат имота до получаването й.
Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с разрешението в посоченото решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК отменен. По настоящото дело в частта по предявения положителен установителен иск за собственост на процесния имот от жалбоподателите-ищци е постановено влязло в сила решение № 906/29.06.2011 г. по гр.дело № 60/2010 г. на ВКС I г.о. Със същото решение установителният иск за собственост на процесния имот срещу А. Г. и Х. Х. е отхвърлен, като въпросът за вида на владението, осъществявано от жалбоподателите върху процесния имот е решен – прието е, че владението е недобросъвестно. Въззивният съд се е съобразил с влязлото в сила решение при постановяване на обжалваното решение относно присъждане на обезщетение за извършените подобрения в имота от жалбоподателите. Следователно по правния въпрос е изразено различно становище, поради произнасяне на съда по различна хипотеза от тази в цитираното решение на ВКС. С оглед на това съдът намира за неустановена предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателите.
С решение № 1518/27.11.2009 г. по в.гр.дело № 1394/2009 г. на Варненския окръжен съд е прието, че фактическият състав на чл.108 ЗС установява, че за уважаване на ревандикационният иск следва да са налице предпоставките, предвидени в условията на кумулативност – претендиращият връщането на вещта, предмет на иска да е собственик на същата, ответникът да я държи, като това държане да е без правно основание. Прието е, че липсата на която и да е от посочените предпоставки води до отхвърляне на иска и че в тежест на претендиращия връщането на посочената от него вещ е да докаже, че е собственик на същата. Според съдебния състав в тежест на ответната страна е да докаже, че държи вещта на правно основание. С посоченото решение съдът се е произнесъл по различна от настоящата хипотеза, поради което е направил и различни правни изводи. Следователно не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като жалбоподателите не са позовават на противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС, или решение постановено по реда на чл.290 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси. Същите касаят приложението на чл.70, ал.1 и ал.2 ЗС, които текстове са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промяна в обществените условия и в законодателството.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3-та ГПК по поставените правни въпроси, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата А. Ж. Г. следва да се присъди сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1354/17.11.2011 г. по в.гр.дело № 1325/2011 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 43053/23.12.2011 г., подадена от И. Г. И. и Й. Й. И. и двамата с адрес [населено място], общ.С., м.”А. б.” № 155, чрез адв.Т. Т., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.2, ап.2.
Осъжда И. Г. И. и Й. Й. И. и двамата с адрес [населено място], общ.С., м.”А. б.” № 155, съдебен адрес [населено място], [улица],ет.2,ап.2, чрез адв.Т.Т. да заплатят на А. Ж. Г., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.7, адв.П. Д. сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: