Р Е Ш Е Н И Е
№ 1085
София, 05.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
Членове: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 87/2008 година.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК, вр.чл. чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм/.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Д. и В. Н. Д., подадена чрез пълномощника им адвокат Н, срещу решение № 221 от 19.10.2007 г. по гр.д. № 297/2007 г. по описа на Я. окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че въззивният съд не е взел предвид факта, че жалбоподателите са били нередовно призовани при разглеждане на делото от районния съд, незаконосъобразно е кредитирал показания на свидетел, който бил съпруг на ответницата по иска, не е преценил обстоятелството, че фактура № 23/93г. доказвала, че ответницата не е собственик на процесната движима вещ. Иска се отмяната му и уважаване на иска.
Ответницата по касационната жалба Д. Й. В. не изразява становище по същата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията на чл. 218в, ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:
С обжалваното решение № 221 от 19.10.2007 г. по гр.д. № 297/2007 г. по описа на Я. окръжен съд е оставено в сила решение № 119 от 09.03.2007 г. по гр.д. № 2481/2005 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. С. Д., В. Н. Д., Д. Д. С., И. К. И. , М. Т. К. , Д. А. Р., В. П. В., А. И. С., Е. Д. С. и С. П. С. против Д. Й. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждането й да предаде на ищците владението върху движима вещ – сеялка СЗ-36.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 16.09.1993г. е съставена фактура № 23 за покупко-продажба на 1 бр. сеялка СЗ-36, за сумата 38000 неденоминирани лева , в която като купувач фигурира сдружение на частните стопани „А”, а като продавач ЕТ „Г”. С решение от 08.11.1992г. по ф.д. № 2548/92г. на СОС е вписана в регистъра на кооперациите при ОС – С. ЗК „А”, с. Ж. войвода. Представен е списък на учредителите на кооперацията. На 30.08.1993г. е проведено събрание на кооперацията, на което председателят В. Д. е предложил закриването й и създаване на сдружение на частните стопани. Представени са писмени договори, с които ответницата е купувала в периода септември – ноември 1993 г., на търг, различни движими вещи от ТКЗС – с. Ж. войвода. С решение № 184 по ф.д. № 2548/92г. е вписано прекратяване дейността на кооперацията, а с решение № 420 от 09.03.1999г. – възстановяване на дейността й. С влязло в сила решение № 701/99г. на СРС е отхвърлен предявен от ЗК „А” против Д. И. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване на владението върху процесната сеялка. Според показанията на свидетеля М. В. , съпруг на ответницата, сеялката е продадена от него на трето лице през 2006 г., в който смисъл са и отговорите на ответницата, дадени в разпита й по реда на чл. 114 ГПК /отм./. Срещу ответницата е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление – присвояване на чужда движима вещ сеялка СЗ-36, прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. Въз основа на така установеното от фактическа страна, са направени правни изводи, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е доказано, че ищците са собственици на процесната движима вещ и тя се държи от ответницата без основание.
Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
Предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основания чл. 108 ЗС е установяване на обстоятелството, че ищците са собственици на процесната вещ. В случая като придобивно основание се сочи договор за покупко-продажба. В представената като доказателство фактура № 63/16.09.1993 г. като купувач фигурира сдружение на частните стопани „А”, с. Ж. войвода, а подписът за получател на стоката е положен от ответницата Д на 16.09.1993г.. Съгласно разпоредбата на чл. 359 ЗЗД, придобитото от членовете на дружеството и за дружеството е обща собственост на съдружниците, а за трети лица – собственост на лицето вписано като купувач. По делото не се установи да е сключван договор за дружество по чл. 357 ЗЗД, по който ищците и ответницата да са били страни. Ако сеялката е била внесена като непарична вноска в ЗК „А”, с. Ж. войвода или закупена от кооперацията със средства на ищците, в какъвто смисъл също са въведени твърдения, то тя би била собственост на кооперацията, а не на членовете-кооператори. Не е установено ищците да са придобили правото на собственост на друго основание.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивната инстанция, че уважаването на ревандикационен иск предпоставя установяване и на обстоятелството, че ответницата упражнява фактическа власт върху процесната вещ. За този факт по делото няма ангажирани никакви доказателства от ищците, поради което законосъобразно, в съответствие с чл. 127 ГПК /отм./ и предвид данните за предаване на сеялката на трето лице през 2006 г. от ответницата и съпруга й, съдържащи се в показанията на последния, дадени в качеството му на свидетел, и в разпита на В. по реда на чл. 114 ГПК /отм./, съдът е приел, че ответницата не държи вещта, предмет на ревандикационния иск.
Неоснователен е доводът, че поради нередовно призоваване на ищците при разглеждане на делото от районния съд, въззивният съд е следвало да отмени решението и да го върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а не да се произнася по същество. При въззивното производство до връщане на делото за ново разглеждане би могло да се стигне само в случаите на нищожно или недопустимо решение. В хипотезите, при които решението е неправилно, макар и неправилността да се дължи на допуснати съществени процесуални нарушения, въззивният съд е длъжен да го реши по същество и не разполага с правомощието да го върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
С влязло в сила определение от 06.02.2006 г. по гр.д. № 2481/2005 г. по описа на Сливенския районен съд е прекратено производството по делото в частта по предявения при условията на евентуалност иск за присъждане равностойността на процесната движима вещ, поради отказ от същия, поради което разглеждането на тази претенция би било недопустимо.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218 ж, ал.1 ГПК /отм./, същото ще следва да бъде оставено в сила.
Ответницата по касационната жалба не претендира присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221 от 19.10.2007 г. по гр.д. № 297/2007 г. по описа на Я. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. С. Д. и В. Н. Д. против Д. Й. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: