Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. София, 02.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ПЕТЯ КОЛЕВА
при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изсуша докладваното от съдия Колева КНД № 37/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.
Образувано е по повод касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и допълнения към него срещу присъда от 04.11.2019 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 3296/2019 г., с която въззивната инстанция е отменила присъда от 20.03.2018 г. на Софийски районен съд по НОХД № 5988/2015 г. С цитираната първоинстанционна присъда подсъдимата Р. П. М. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като ? е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 3 месеца, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 години и лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и да упражнява професия, свързана с отчитане на парични или материални ценности за срок от 1 година и 6 месеца, осъдена е да заплати на гражданския ищец „Ч. Б.“ ЕАД сумата от 860,21 лв. обезщетение за имуществени вреди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 25.05.2011 г. както и държавна такса в размер на 50 лв. в полза на районен съд – София, а Софийски градски съд е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата за невиновна, отхвърлил е предявения от гражданския ищец граждански иск и е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и се твърди, че от разпитаните свидетели, назначената съдебно графологична експертиза и приобщените писмени доказателства по несъмнен и безспорен начин е установено извършеното престъпление и неговия автор, а с оглед на постановената оправдателна присъда, прокурорът счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при липса на обективна, всестранна и пълна оценка на доказателствата. Допуснато е съществено процесуално нарушение, т. к. оправдателната присъда е постановена въз основа на неправилен анализ на доказателствата. Според прокурора неправилно съдът е приел, че авторството на деянието не е доказано по безспорен начин, т. к. в инкриминирания период има данни, че и други колеги на подсъдимата са работили с паролата й, която генерира разходни касови ордери. Счита, че в изследвания период подс. Р. М. е била на работа и съобразно графологичната експертиза тя е подписала инкриминираните документи. Тези факти, съобразени с обстоятелството, че физическите лица не са получили сумите, позволяват да се направи категоричния извод, че автор на деянието е подс. М.. Прокурорът смята, че неправилно съдът е дал вяра на обясненията на подсъдимата, че разходните касови ордери са генерирани със закъснение и поради тази причина не са били подписани от физическите лица, а подписвали „други документи“, не се подкрепят от нормалната житейска логика доколкото такива „други документи“ не са открити в счетоводството на дружеството и не са приобщени в хода на съдебното следствие. Прокурорът не намира и житейска логика в това друг служител да работи с паролата на подс. М., а известен период след това тя да разписва ордерите констатирайки, че те не са подписани от лицата, сочени като получатели на сумите. В тази насока липсвали данни М. да е сигнализирала ръководството на гражданския ищец за такава нередност.
На второ място, прокурорът навежда довод и за допуснати процесуални нарушения, свързани с игнорирани от съда доказателства и ценени превратно част от тях. Според обвинението като е приел за достоверно, че генерираните разходните касови ордери в системата са издавани от неустановен колега на подс. М. чрез използване на паролата й и несъобразяване на факта, че същите разходни касови ордери са подписвани от подсъдимата и паричните средства не са получени от сочените физически лица, съдът не е извършил съвкупна оценка на наличните доказателствени източници. Ако го бе сторил, би направил други изводи по отношение на тяхната достоверност. Прокурорът намира, че съда е допуснал нарушения на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК при оценката на доказателствата. Затова претендира за отмяна на постановената оправдателна присъда постановена по отношение на подс. Р. М. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че са налице претендираните касационни основания и затова иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд.
Процесуален представител на гражданския ищец, редовно призован, не се явява и не взема становище.
Защитникът на подс. Р. М. намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и пледира тя да бъде оставена в сила по съображения, че няма категорични данни процесната сума /с изключение на тази, платена на свид. И. Г./ да е излязла от патримониума на „Ч. Б.“ ЕАД.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Присъдата на Софийски градски съд относно гражданския иск е влязла в сила, т. к. не е била атакувана в тази част от процесуалния представител на граждански ищец.
Касационният протест е основателен.
Твърденията в протеста, че приетите фактически положения от въззивния съд са в противоречие със събраните доказателства и доводите за неправилна оценката на доказателствата представляват фактическа необоснованост, която настоящия състав няма да разглежда, т. к. не е от лимитативно изброените касационни основания в чл. 348 от НПК.
На първо място, следва да бъде даден отговор на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици от неговото допускане – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
При проверката по делото се установи, че извода на въззивния състав за недоказаност на обвинението за присвояване е направен в нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Въззивната инстанция не без основание е подложила на критичен анализ дейността на първостепенния съд при проверката на постановения от Софийски районен съд акт, но и самата тя не е спазила в цялост процесуалните изисквания за вземане на всички мерки за разкриване истината по делото.
В мотивите към въззивната присъда Софийски градски съд е посочил, че обясненията на подсъдимата не се опровергават и намират опора в доказателствената съвкупност. Кредитирал е с доверие твърденията й за постоянни проблеми с надвзети суми както и с принтиране на съответни документи от фискалното устройство в резултат, на което оставали неподписани разходни касови ордери и по тази причина тя се допитала до колега какво да направи, а полученият отговор бил да се подпишат по някакъв начин, с което обяснява положените от нея подписи върху инкриминираните документи. На този доказателствен източник противоречат показанията на свид. Х. Ш., която в показанията си пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 3.12.2015 г. сочи, че когато конкретен разходен касов ордер не може да се разпечати веднага, служителите са имали разходни касови ордери, които можели да попълнят ръчно. Именно този момент от показанията на свид. Х. Ш. не е бил коментиран от въззивния съд по никакъв начин нито те са съпоставени с обясненията на подсъдимата.
Не са проверени обясненията на М. като източник на информация и относно твърдението ? към кого от колегите си се е обърнала за помощ в случаите, когато е имало проблем с принтирането на документи, какво ? е отговорил той и защо е подписала въпросните ордери след като не са били съставени от нея, а от колега.
Не е проверено посоченото от подсъдимата и за прилагане от нея към касовата книга на изисквани от клиента подписани разписки за получени суми. Доводът ? в тази насока не е съпоставен с доклада на инвентаризационната комисия, находящ се на л. 128 – л. 130, т. 1 от досъдебното производство, доколкото разпитът на свид. Я. Д., К. П. и П. Б. в хода на първоинстанционното производство е повърхностен, а въззивният съд не е сторил нищо, за да изясни изложеното от М..
На следващо място, второинстанционният съд е отразил, че в периода 26.04.2011 г. – 05.05.2011 г. подс. М. била замествана от свид. Д. Д., която работила с нейната парола, а в този период били издадени два от инкриминираните ордери №№ 2025793/03.05.2011 г. и 2025877/04.05.2011 г. – вторият в полза на свид. И. Г., на когото сумата от 133,07 лв. била върната, но не той е подписал въпросния ордер. Тук въззивният съд е игнорирал обстоятелството, че съобразно цитираната от него декларация, подписана от служителките В. А., Л. Я., Д. Д. и подсъдимата /л. 110, т. 1 досъдебното производство/, свид. Д. Д. е работила с паролата на подс. М. за времето от 8 ч. до 10 ч. в тези два дни поради отпуск на служителката М. М. и едновременно с това няма данни подс. М. да е отсъствала от работа в изследвания период.
Внимателният прочит на материалите по делото налага извода, че становището на контролирания съд, с което се кредитират обясненията на подс. М. в тази им част не почива на обективна основа. При наличие на противоречия между цитираните доказателства въззивният съд е кредитирал обясненията на подсъдимата, на свид. Х. Ш., В. А., Д. Д., на клиентите, които с изключение на свид. И. Г., не са получили надвзетите им суми, съдебно графологичната експертиза, която недвусмислено установява, че процесните ордери са подписани от подсъдимата и въз основа на тях е достигнал до извода, че за гражданския ищец е възникнала щета в размер на 727,14 лв. в резултат на присвоителни действия, но не е приел, че подс. М. е генерирала разходните касови ордери, т. к. в търговския център на [улица] материално отговорни служители са били освен подс. М. и свид. В. А., Д. Д. и Л. Я..
Кредитирането с доверие на определени доказателствени средства е суверенна дейност на решаващия съд по фактите. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване. Тя не разполага и с възможност за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. Второинстанционният съд е разгледал доказателствените източници поотделно, а не в тяхната взаимна връзка, а е било наложително да ги обсъди внимателно като даде обоснован отговор за тяхната убедителност. Съдът по фактите е свободен да кредитира даден доказателствен източник, но това следва да е сторено след прецизно и пълно изследване на същия без игнориране или подценяване на някой от друг.
Допуснатите съществени процесуални нарушения, довели до пороци при формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд, препятства проверката за приложението на материалния закон. При това положение не може да се даде отговор на възраженията в протеста, свързани с неправилно приложение на материалния закон.
Поради изложеното се налага атакувания акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 213 от 04.11.2019 г. по ВНОХД № 3296/2019 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.