РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 252
гр. София, 23.12.2019 година
Галина Тонева – председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих изпратената на ВКС по разпореждане от 12.12.2019 г. на заместник-председател и ръководител на наказателното отделение при Апелативен съд – Велико Търново частна жалба с вх. № 10632/02.10.2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе против определение № 424/26.09.2019 г. на ОС – Русе, постановено по ВНОХД № 540/2019 г., с вх. № 11745 на ВКС от 23.12.2019 г.
установих:
С частната жалба от адв. Д. С. от АК – Русе в качеството му на защитник на подс. Я. Г. А. е оспорено определение № 424 от 26.09.2019 г. на ОС – Русе, постановено в открито съдебно заседание, на основание чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 вр. чл. 309, ал. 2 от НПК, след постановяването на нова въззивна осъдителна присъда по ВНОХД № 540/2019 г. С посоченото определение по отношение на подс. Я. А. е взета мярка за неотклонение „подписка“. В диспозитива на съдебния акт е указано, че определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок, считано от датата на постановяването му, пред АС – Велико Търново.
Частна жалба с вх. № 10632/02.10.2019 г. по описа на ОС – Русе срещу постановеното определение е подадена от защитника на подсъдимия, адв. С., до АС – Велико Търново. С разпореждане от 12.12.2019 г. на заместник-председател и ръководител на наказателното отделение при АС – Велико Търново е отказано образуване на производство пред апелативния съд. Разпоредено е делото с подадената частна жалба да се изпрати по компетентност на ВКС – за произнасяне по допустимостта на същата.
ВКС намира, че е сезиран с недопустимо искане за извършване на проверка на това определение от ОС – Русе. Производство по ВКС по повод мярка за неотклонение може да бъде инициирано само в хипотезата на чл. 340, ал. 3 от НПК, какъвто не е настоящият случай. Въззивният съд се произнася по мерките за неотклонение на подсъдимите по реда на чл. 340, ал. 3 от НПК след постановяване на подлежащо на касационна проверка решение, с което изменя осъдителна присъда на основание чл. 337, ал. 2 от НПК и определя наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване не е отложено по реда на чл. 66 от НК, или друго по-тежко наказание. Само при тези лимитирани предпоставки въззивният съд се произнася задължително по мярката за неотклонение на подсъдимия, като прилага съответно ал. 2 или ал. 3 на чл. 309 от НПК. Това определение подлежи на обжалване пред ВКС.
Извън приложното поле на чл. 340, ал. 3 от НПК са останалите случаи на упражнени правомощия от въззивната инстанция, когато постановява нова присъда в случаите по чл. 336 от НПК /какъвто е настоящият случай/, изменително решение по чл. 337, ал. 1 и ал. 3 от НПК и потвърдително такова по чл. 338 от НПК, както и произнасянето й по мярката за неотклонение на подсъдимия в някоя от тези хипотези.
В настоящия случай въззивният съд е постановил нова присъда в хипотезата на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК. След постановяване на присъдата, с атакуваното сега по касационен ред определение ОС – Русе се е произнесъл по мярката за неотклонение на подс. А., съгласно разпоредбата на чл. 336, ал. 3 от НПК, която препраща към чл. 309, ал. 2 – 4 от НПК и към съдебен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК (чл. 309, ал. 6 от НПК), неприложима към касационните процедури, което е видно и от самото нейно заглавие. В този смисъл е и решение на ОСНК на ВКС от 22.03.2018 г. по поставения за разглеждане въпрос: „Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по мярката за неотклонение по реда на чл. 309 от НПК след постановяване на нова въззивна присъда подлежат ли на обжалване пред ВКС“. С решението на ОСНК е прието, че: „Определенията, в които въззивната инстанция се произнася след постановяване на нова въззивна присъда по мерките за неотклонение по реда на чл. 309 от НПК не подлежат на касационен контрол“.
Срещу новата присъда на ОС – Русе, от защитника на подсъдимия е депозирана касационна жалба с вх. № 10631/02.10.2019 г., с разпореждане на съдията-докладчик от 06.12.2019 г. е даден 7-дневен срок за отстраняване на пропуск/несъответствие по жалбата, като понастоящем има процедура по размяна на книжата по делото и след нейното приключване, с оглед на касационната жалба делото предстои да бъде изпратено на ВКС за образуване на производство по глава двадесет и трета от НПК.
На последно място, следва да се отбележи, че законовото разрешение на чл. 309, ал. 2 от НПК не е ограничило правата на подс. А., тъй като въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да бъде повдигнат по всяко време на съдебното производство, вкл. в контекста на образувано касационно производство пред ВКС.
С оглед на гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно частно производство пред ВКС по частната жалба на адв. Д. С. от Адвокатска колегия – Русе, с вх. № 10632 от 02.10.2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Делото с подадената частна жалба да се върне на Окръжен съд – Русе – за продължаване на действията, свързани с администриране на подадена от същия защитник касационна жалба с вх. № 10631/02.10.2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе срещу нова присъда № 25/26.09.2019 г. по ВНОХД № 540/2019 г. по описа на същия съд.
Преписи от настоящото разпореждане да се изпратят на подсъдимия Я. Г. А. и неговия защитник, адв. Д. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ГАЛИНА ТОНЕВА
Е.В.