Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
София, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина Тонева
Членове: 1. Бисер Троянов
2. Надежда Трифонова
при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 591 по описа за 2019 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. С. Ц., чрез защитника му адвокат С. Г., против въззивно решение № 97 от 07.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 105/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, с доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК.
В касационната жалба се твърди, че инкриминираният метален детектор „Fisher m-skope“ не е годен предмет на престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК, защото не е работел по технически причини и касаторът неправилно е осъден за деяние, което не е извършил. Прави се искане за оправдаване, поради липса на престъпление. Алтернативно се развива и искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо, и определянето му при условията на чл. 55 от НК, без да се излагат конкретни съображения.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ц. С. Ц. и неговият защитник не изразяват становище.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за нейното отхвърляне.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 97 от 07.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 105/ 2019 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъда № 29 от 23.05.2018 г. по н.о.х.д. № 1316/ 2017 г., по описа на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият Ц. С. Ц. е признат за виновен в това, че на 30.07.2017 г. в землището на [населено място], [община], П. област, в личния си лек автомобил „Р. С.“ с регистрационен номер ****, противозаконно държал оръдие –металoдетектор „Fisher m-scope“, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода. Предметът на престъпление е отнет в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Въззивното съдебно производство е второ по реда, след частична отмяна на предходно решение № 215 от 25.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 266/ 2018 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, с решение № 32 от 22.03.2019 г. по н.д. № 17/ 2019 г. на Върховния касационен съд, ІІІ н.о.
Първоинстанционната присъда в останалата част, с която:
1). осъдените М. И. Т., Е. Ц. Ц. и подсъд. Ц. С. Ц. са признати за виновни в извършването на съучастническо престъпление по чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за търсене на археологически обекти;
2). подсъдимият Ц. Ц. е признат за виновен в престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК за противозаконно държане на археологически обекти;
3). осъденият М. Т. е признат за виновен в престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК за противозаконно държане на оръдия (металдетектор „Fisher F-75“ и два броя антени за металодетектори), за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, е влязла в сила и не подлежи на касационна проверка от настоящия съдебен състав.
По реда на чл. 23 от НК на подсъдимия Ц. С. Ц. е наложено едно общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от три години, като към наказанието е присъединена и глоба в размер на 5 000 лева.
Жалбата на подсъдимия Ц. С. Ц. е процесуално допустима и подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С повторно разгледаното въззивно производство апелативният съд е изпълнил указанията, дадени с отменителния касационен съдебен акт. Допуснал е съдебно следствие и служебно е назначил допълнителна техническа експертиза, която е дала заключение за техническата изправност на металoдетектор „Fisher m-scope“ след подмяна на изтощените батерии с нови. Приемайки експертното заключение въззивният съд е направил законосъобразни правни изводи, че уредът е годно средство за търсене на метални археологически обекти, като намерените в дома му. Откриването на металодетектора в багажника на автомобила на подсъд. Ц. Ц., паркиран в близост до мястото на търсене на археологически обекти с друг металодетектор („Fisher F-75“), представя за правилни съжденията на апелативната инстанция относно извършеното деяние (държане на металодетектор „Fisher m-scope“), неговото авторство и вината на подсъдимия (пряк умисъл с несъмнена представя за предназначението на техническия уред към престъпна дейност). Престъпното поведение на подсъд. Ц. Ц. правилно е квалифицирано по чл. 277а, ал. 7 от НК. Не е допуснато посоченото с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК и материалният закон не е нарушен.
Несъстоятелни са развитите в касационната жалба доводи за техническа невъзможност с уреда да бъдат търсени метални предмети. Развитата от касатора версия за неработещия металодетектор, поради дефект в свързването на кабелите и липсата на батерии, представлява произволно съждение, което не е съобразено с приетите от съда факти и доказателства, и представлява подхвърлена от жалбоподателя версия. Извършените в хода на експертната проверка действия на вещото лице са описани в експертното заключение и сред тях няма такива по отстраняване на технически недостатък по неправилно свързани кабели. Единствената причина уредът да не работи е липсата на захранване, като след поставянето на нови батерии металодетекторът „Fisher m-scope е бил употребим за работа по предназначение, включително и годен предмет на престъплението.
Възражението на касатора за подмяна на присъдата не може да бъде разгледано в настоящото касационно производство, защото касае онази част от първоинстанционния съдебен акт, която е станала необжалваема, поради влизането ? в законна сила с предходното касационно решение. В противен случай биха се нарушили законовите предели на касационната проверка.
Доводът на касатора за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Наложената санкция от три месеца лишаване от свобода е определена на специалния минимум и е съответна на тежестта на извършеното престъпление, на личността на подсъд. Ц. Ц., както и на всички смекчаващи обстоятелства, за които правилно въззивният съд е преценил, че не са нито многобройни, нито изключителни, за да наложат приложение на института по чл. 55 от НК. Отсъствието на аргументи в жалбата не предпоставя излагането на допълнителни съображения. Не е налице проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за намаляване на наказанието.
Воден от изложените мотиви касационният съдебен състав счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 07.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 105/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.