1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София,21 март 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Република България,Смесен петчленен състав,в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Бояджиева
гр.дело № 92 по описа на петчленен състав на ВКС за 2018г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд- Бургас относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба, с която са предявени осъдителни искове от „ГМК 1”АД гр.Бургас против ДП”Пристанищна инфраструктура” гр.София за главница в размер на 76 353.66 лв и лихви за забава в размер на 23 554.92 лв за претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаконосъобразното начисляване и събиране на тонажна корабна такса на собствения на „ГПК 1”АД кораб „Созопол 1” в периода от 27.07.10г. – 4.05.12г.,заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Исковата молба е подадена до Административен съд – гр.Бургас, който с решение № 1974 от 29.11.16г.по адм.дело № 754/16г. е уважил предявените осъдителни искове.
С решение № 10750 от 4.09.18г.по гр.дело № 1985/17г.Върховният административен съд, Трето отделение е обезсилил решението като недопустимо и е върнал делото на Административния съд – Бургас за изпращането му по подсъдност на компетентния съд.Изложени са съображения, че отношенията между страните,установени във връзка със събирането на тонажни корабни такси при посещения на кораб на ищеца в пристанище с регионално значение, се уреждат от гражданското, а не от административното право.Тъй като извършваната от ответника дейност е стопанска, събраните без основание, според твърдението на ищеца, пристанищни такси не могат да бъдат изразени като имуществени вреди, причинени при или по повод изпълнението на административна дейност.
В изпълнение на указанията на ВАС, с определение № 2166 от 13.09.18г. Административният съд в гр.Бургас е прекратил производството по гр.дело № 754/16г.и е изпратил същото на Софийски градски съд.
В Софийски градски съд е образувано т.дело № 1900/18г.,по което с определение № 6542 от 13.12.18г.е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС и ВАС за определяне на съда, който е компетентен да разгледа исковата молба на „ГМК 1”АД срещу ДП”Пристанищна инфраструктура”. В определението са изложени съображения, че предметът на правния спор касае законосъобразното извършване на административна дейност от ответника / независимо дали тази дейност касае действия по определянето и събирането на тонажни корабни такси или действията, посочени в закона като основание за събиране на таксите/, а самото задължение за плащане на тонажни корабни такси е регламентирано в ЗМПВВППРБ и подзаконовите актове по приложението му като задължение за плащане на публичноправно вземане, включително в случаите, в които таксите се дължат за посещения в пристанища за обществен транспорт с регионално значение.
Със същото определение е повдигнат спор за подсъдност и по чл.135 ал.6 ГПК , като Софийският градски съд счита, че съгласно чл.119 ал.4 ГПК делото е местно подсъдно на родово компетентния съд, в чийто съдебен район е подадена исковата молба, тъй като с подаването на исковата молба пред съд в този съдебен район ищецът е упражнил правото си на избор на съд по правилата за местната подсъдност, регламентирани с глава 12 от ГПК.Изложени са съображения,че дори и да се приеме,че делото по исковата молба на „ГМК 1”АД срещу ДП”Пристанищна инфраструктура” подлежи на разглеждане от гражданските съдилища, то съгласно чл.104 т.4 и чл.119 ал.4 вр.с чл.105 и чл.108 ГПК то е родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Бургас, а не Софийски градски съд.
Петчленният състав на Върховен касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа делото е Окръжният съд в гр.Бургас, на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност, поради следните съображения:
Административните съдилища са специализирани съдилища и разглеждат административни дела, а също и други дела от определен вид, които са им възложени изрично. Освен споровете, които характеризират административното правораздаване, административните съдилища разглеждат и други спорове, посочени в чл.128 ал.1 т.5,т.6 и т.8 АПК и чл.128 ал.2 АПК. На административните съдилища са подсъдни исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, исковете за обезщетение за вреди от принудително изпълнение, исковете за установяване неистинността на административни актове и за установяване на съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение. Тъй като възложената на административните съдилища компетентност по тези дела е в отклонение от установената обща компетентност на съдилищата, всички искови спорове, които не попадат сред изрично изброените, се разглеждат от гражданските съдилища съгласно чл.14 ал.1 ГПК.
За да повдигне препирня за подсъдност, Софийският градски съд е преценил, че повдигнатият по това дело правен спор има за предмет правоотношения, чийто характер е административен, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата в лицето на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ на основание специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че дейността, осъществявана от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, не е административна, което определя и подсъдността на спора.
ДП“Пристанищна инфраструктура“ е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, образувано със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Държавата предоставя на ДП „Пристанищна инфраструктура“ имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на дейността му, свързана с управление на пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Съгласно чл.115м ЗМПВМППРБ предметът на дейност на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ включва: изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение; управление на собствеността и организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение; обезпечаване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни чл.116а ал.1акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение; осъществяване на навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата; събиране и разходване на пристанищните такси; сключване на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1; изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за пристанищната инфраструктура, подпомагане министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори и договорите с едноличните търговски дружества за извършване на пристанищни услуги и на дейност по чл.116 ал.1 ; организиране набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за обектите по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създаването на специализирани карти, регистри и информационни системи; сключване на договори с пристанищни оператори за извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност; предоставяне на услуги чрез Световната морска система за бедствия и безопасност; предоставяне на далекосъобщителни услуги кораб- бряг и бряг -кораб; предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик; предоставяне на хидрометеорологична информация.
Създадено на основата на имущество – държавна собственост, ДП „Пристанищна инфраструктура“ управлява това имущество за постигане на определените с акта за създаването му цели. Съгласно чл. 103 ЗМПВВППРБ пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари. Държавно предприятия „Пристанищна структура“ стопанисва и управлява инфраструктурата на пристанищата с национално значение, но същата по вид дейност може да се извършва от други, несвързани с държавата субекти. По силата на чл. 92а, ал. 2 ЗМПВМППРБ територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост освен на държавата, и на общините, и на физически и юридически лица, което е аргумент в подкрепа на стопанския характер на дейността.
Предприятието не е държавен орган, нито е организация-носител на административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Неговите управителни органи не издават административни актове с властнически характер, при неизпълнението на които може да бъде приложена държавна принуда. Министърът на транспорта и съобщенията, чиито задължения, свързани с дейността на ДП „Пристанищна инфраструктура“, са изброени в чл. 115о ЗМПВМППРБ, упражнява правата на държавата като собственик в управлението на предприятието. Тези задължения се разграничават от задълженията, предвидени в ЗМПВМППРБ, които министърът изпълнява в качеството си на държавен орган.
ДП „Пристанищна инфраструктура“ не е и администрация, която подпомага изпълнението на функциите на орган на изпълнителната власт, нито може да се характеризира и като организация, която предоставя обществени услуги по смисъла на допълнителните разпоредби на Закона за администрацията.
Събирането на пристанищни такси, включено в предмета на дейност на ДП „Пристанищна инфраструктура“, не е административна дейност. Съгласно чл. 103в, ал. 1 ЗМПВМППРБ корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси. Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището и включват: 1. канални такси; 2. тонажни корабни такси; 3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси за приемане и обработване на отпадъци-резултат от корабоплавателна дейност. Таксите по ал. 1, т. 1 – 4 се събират от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и се разходват за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата. Таксите по ал. 1, т. 5 се събират от ДП „Пристанищна инфраструктура“ и се разходват за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
Събираните от ДП „Пристанищна инфраструктура“ пристанищни такси не са държавни такси. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси, държавните такси събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. Разпоредбата на § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси изключва от приложното поле на закона таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и Закона за защитените територии. Тази разпоредба съдържа изрично уточнение за държавните предприятия, посочвайки, че събираните от държавните предприятия такси се определят по тарифи, утвърдени от Министерския съвет. Така е предвидено и в чл. 103в, ал. 4 ЗМПВМППРБ, според който Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя размера на таксите по ал. 2 и 3.
Таксите представляват държавни финансови вземания, установени по основание със закон, които се дължат срещу услуга, извършена от държавната администрация. Таксите формират приходи в държавния бюджет. За разлика от таксите, представляващи публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, събираните от ДП „Пристанищна инфраструктура“ пристанищни такси от корабите, които посещават пристанища с национално значение, се събират за ползването на пристанищната инфраструктура, която е държавна собственост ( чл. 103в ал. 2 ЗМПВМППРБ). Основание за плащането на таксите в полза на държавното предприятие в случаите на чл. 103в, ал. 5, предл. 1 ЗМПВМППРБ са направените от предприятието разходи за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107-109 чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях и от значение е обстоятелството, че таксите не постъпват в държавния бюджет, а формират приходи на държавното предприятие.
По изложените съображения разглеждането на предявените искове е от компетентността на гражданския съд. Настоящият петчленен състав споделя разбирането на Софийския градски съд, че делото е местно и родово подсъдно на Окръжен съд – Бургас.Исковата молба е подадена до Административен съд –Бургас.С отговора на исковата молба по адм.дело № 754/16г.на АС – Бургас ответникът ДП”Пристанишна администрация” е възразил за неподсъдност на делото пред административните съдилища, но не е направил възражение за нарушена местна подсъдност по чл.105 ГПК, поради което на основание чл.119 ал.4 ГПК следва да се приеме,че е преклудирано.
По изложените съображения, смесеният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба, с която са предявени осъдителни искове от „ГМК 1”АД гр.Бургас против ДП”Пристанищна инфраструктура” гр.София за главница в размер на 76 353.66 лв и лихви за забава в размер на 23 554.92 лв за претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаконосъобразното начисляване и събиране на тонажна корабна такса на собствения на „ГМК 1”АД кораб „Созопол 1”в периода от 27.07.10г. – 4.05.12г.,заедно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, е Окръжен съд – гр.Бургас, на когото изпраща делото по подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.