Р Е Ш Е Н И Е
№ 452
гр. София, 30 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври… две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова………………………………………………в присъствието на
прокурора Лаков……….…………………..…………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………..……наказателно дело № 420 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НЧД № 160/2007 г. на Районен съд – Елхово и отмяна на постановеното по него определение № 137/04.06.2007 г. в частта, в която на осъдения М. В. М. на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК е било определено да изтърпи общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца измежду наложените му по НОХД № 112/03 г. и НОХД № 426/02 г.
В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква присъствието на допуснато съществено процесуално нарушение – противоречие между мотиви и диспозитив, довело до ограничаване правата на осъдения. От мотивите е било видно, че всяко едно от наказанията, подлежащи на групиране по първата съвкупност е било в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, а същевременно в диспозитива наложеното общо е 1 година и 6 месеца. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд.
Служебният защитник на осъдения намира направеното искане за основателно.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо и не е обвързано със срока по чл. 421 ал. 1 от НПК, доколкото с оглед изтъкнатите съображения се цели облекчаване положението на осъдения. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО.
От мотивите на определение № 137/04.06.2007 г. по ЧНД № 160/2007 г. е видно, че при групирането на наказанията по първата съвкупност, обхващаща наложените по НОХД № 112/2003 г. и НОХД № 426/02 г., действително Елховският районен съд е отразил, че всяко едно от тях е в размер на 1 година и 2 месеца и поради това на основание чл. 25, вр. чл. 23 ал. 1 осъденият следва изтърпи като общо наказание най-тежкото, което е именно 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. Същевременно, в диспозитива на определението си е отразил като общо наказание по тази съвкупност 1 година и 6 месеца. Това безусловно демонстрира противоречие между мотиви и диспозитив, водещо до невъзможност да се узнае действителната воля на съда и което нарушение по естеството си ограничава процесуалните права на осъдения и то е винаги съществено по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. За неговото отстраняване е приложима разпоредбата на чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, налагаща отмяна на непроверяваното по касационен ред определение и връщане на делото за ново разглеждане на Елховския районен съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 160/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Е., като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 137/04.06.2007 г. в частта, в която на осъдения М. В. М. на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК е било определено да изтърпи общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца измежду наложените му по НОХД № 112/03 г. и НОХД № 426/02 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.