Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
София, 10 ноември 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Жанина Начева
при секретар К.Павлова …………………………………и в присъствието на прокурора Б.Йотов ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 328/2008 г.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на пълномощника на осъдения Ц. П. С. против решение № 53 от 05.02.2008 г. по внохд № 469/2007 г.на Плевенския окръжен съд.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона и е немотивирано. Отправя се молба за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия.
В заседанието пред касационната инстанция жалбоподателят защитава същата позиция.
Представителят на прокуратурата пледира за оставяне на жалбата без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 НПК, установи следното :
Районният съд в гр. Л. с присъда № 162 от 15.10.2007 г. по нохд № 532/2007 г. признал подсъдимия Ц. П. С. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 343б, ал.1 НК.
Окръжният съд в гр. П. с решение № 53 от 05.02.2008 г. по внохд № 469/2007 г. отменил оправдателната присъда и фактически постановил нова, с която признал Ц. П. С. за виновен в това, че на 09.05.2007 г. в гр. Л., област Плевен, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Фолксваген Голф”, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК го осъдил на пробация с пробационенни мерки – задължителна регистрация и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.343г НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна.
Защитата на осъдения изгражда своята атака срещу въззивната присъда с аргументи за тежки нарушения в акта за установяване на административно нарушение, съставен от органите на КАТ за инкриминираното деяние, като свързва с тях неправилното приложение на чл.53, ал.2 ЗАНН . Този поход не държи сметка за разликата между административната и наказателната отговорност, реализиращи се в самостоятелни процедури. От значение при обвинение по чл. 343б, ал.1 НК е спазването на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, установен с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /ДВ,бр.63 от 17.07.2001 г.[1]/. Недостатъците в акта за административно нарушение в настоящия случай не са компрометирали извършеното лабораторно изследване на кръвната проба на подсъдимия, тъй като не са повлияли на легалността на проведената след съставянето му процедура. Първостепенният съд е постановил оправдателна присъда , като е счел, че не е установен точния час, в който е извършена проверката за употреба на алкохол от С. Основание за това му дали различните данни в акта и талона за медицинско изследване. Според първия документ нарушението е констатирано в 18.59 часа, а според втория – в 17.59 часа. Въпреки тази непрецизност в изготвените от служители на РПУ – гр. Л. книжа съдът е събрал убедителни писмени и гласни доказателства, установяващи с достатъчна категоричност спазването на надлежния ред по Наредба № 30. Свидетелите по делото – М. и К. са категорични, че актът и талонът са издадени след проверката с “Алкомер 931”, независимо от различните часове, посочени в тях. В конкретния случай точният момент на проверката с техническо средство няма решаващото значение, което му е отредил районния съд, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е констатирана по лабораторен път. Талонът за медицинско изследване е връчен на С. в 18.45 часа, а според входящият журнал във ФСМП- гр. Л. той се е явил за кръвна проба в 18.55 часа т.е. в срока по чл. 3,ал.3,т.2 от Наредба № 3*ъззивният съд е отстранил неправилното тълкуване на разпоредбите на Наредба № 3* допуснато от първата инстанция, като е счел, че е спазена описаната в нея процедура относно решаващите за наказателната отговорност факти. Няма нарушение на закона , което да представлява касационно основание по чл.348 , ал.1 , т.1 НПК.
Въззивният акт не страда и от процесуалните нарушения, посочени в касационната жалба. Той съдържа достатъчни по обем мотиви, които разкриват вътрешното убеждение на съдебния състав по фактите и правото. Разсъжденията му не показват и твърдяната от защитата на подсъдимия абсурдност в частта им относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Напълно логичен е оспорваният с тези аргументи извод, че по-късният час на връчване на талона ползва подсъдимия, тъй като отдалечава кръвната проба от момента на употребата на алкохол.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА г. решение № 53 от 05.02.2008 г. по внохд № 469/2007 г.на Плевенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.
[1] По-долу цитирана като Наредба № 30