Р Е Ш Е Н И Е
№ 474
София, 6 януари 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Жанина Начева
при секретар К.Павлова …………………………………и в присъствието на прокурора М.Маринова ……………………………… изслуша докладваното
от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 476 /2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.424 , ал. 1 от НПК по искане на защитника на осъдения И. К. И. за възобновяване на производството по нохд № 22/2007 г. на Районния съд в гр. Т..
В искането се сочи, че присъдата по делото, потвърдена от въззивната инстанция, е постановена в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изтъква се, че подсъдимият бил лишен от правото да участва и да бъде представляван от а. в наказателното производство през въззивната инстанция поради заболяване, но въпреки това съдът дал ход на делото, с което го лишил от възможността да представя доказателства. На следващо място защитата на осъдения се позовава на липсата на безспорност относно фактите по обвинението и необсъдената от двете предходни инстанции противоречивост на гласните доказателства. В искането се изразява несъгласие с анализа на доказателствената съвкупност, който се определя като едностранчив и избирателен. В групата на съществените процесуални нарушения се включва и отказът на окръжния съд да събере поисканите с въззивната жалба на подсъдимия допълнителни доказателства. В заключение се прави обобщението, че присъдата и решението на окръжния съд почиват на предположения и следва да бъдат отменени. Искането не съдържа изрични аргументи за неправилно приложение на закона, поради което в контекста на изброените оплаквания може да се приеме, че то се свързва с несъставомерност на деянието.
Пред касационната инстанция адвокатът на осъденото лице поддържа искането по изложените в него съображения.
Представителят на прокуратурата пледира за отхвърляне на претенцията на осъдения за възобновяване.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното :
Районният съд в гр. Т. с присъда № 53 от 30.05.2007 г. по нохд № 22 от 2007 г. признал подсъдимия И. К. И. за виновен в това , че на неустановена дата през месец август 2006 г. в гр. Т., при условията на повторност, отнел чужда движима вещ – щипка за товарене на дървесина, на стойност 900 лева, от владението на Н. М. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, в немаловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т. 7 във връзка с чл.194 , ал.1 и чл. 28, ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.68 , ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода, търпими при общ режим, наложено на подсъдимия с присъда от 28.04.2004 г. по нохд № 174 / 2003 г. на Районен съд – гр. Т..
Окръжният съд в гр. Г. с решение № 29 от 25.02.2008 г. по внохд № 193/2007 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Искането за възобновяване на производството по делото е направено в срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Макар в него да се иска отмяна на първостепенната присъда изложените аргументи са насочени основно към въззивното решение и ще бъдат обсъдени на тази плоскост.
При разглеждане на въззивната жалба Окръжният съд в гр. Г. не е допуснал посочените от защитата на осъдения съществени нарушения на процесуалните правила.
От досието на внохд № 193/2007 г. става ясно , че И. И. бил редовно призоваван за всички заседания пред втората инстанция. В съдебното заседание на 03.10.2007 г. той се явил лично и със защитника си а. К направил искания за допълнителни следствени действия. Следващото съдебно заседание било насрочено за 28.11.2007 г. На същата дата подсъдимият отправил писмена молба за отлагане на делото, придружена с болничен лист. Той изразил желанието си лично да участва в процеса и посочил като препятствие за това заболяване, изискващо домашно амбулаторен режим на лечение за периода 27.11.2007 г. – 04.12.2007 г. Съдът уважил искането и отложил делото за 19.12.2007 г. Един ден преди тази дата подсъдимият отново поискал отлагане със същите мотиви и поради същото заболяване, като представил нов болничен лист за временна нетрудоспособност, изискваща домашноамбулаторен режим на лечение за времето от 17.12.2007 г-. до 24.12.2007 г. В заседанието на 19.12.2007 г. не се явили както подсъдимият, така и неговият защитник. Съдът установил, че в изпратения болничен лист няма бележка от лекаря, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт, както изисква чл. 18 , ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността / обн. ДВ , бр. 47 от 07.06. 2005 г., изм. и доп. бр. 96 от 30.11.2005 г., в сила от 01.12.2005 г. ,изм. и доп. бр.23, от 16.03.2007 г./. Съобразявайки това обстоятелство съдът дал ход на делото и разпитал явилия се свидетел А. Следващото заседание на делото било насрочено за 20.02.2008 г. На 19.02.2008 г. подсъдимият за трети път поискал отлагане на делото поради същото заболяване В приложения болничен лист страданието било окачествено като “общо”, изискващо отново домашен амбулаторен режим. Подсъдимият пак не се явил въпреки редовното призоваване. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 329, ал.2 от НПК, според която неявяването на жалбоподателя без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото, както и на цитирания по-горе чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, счел, че заболяването на подсъдимия не ограничава явяването му пред съда, след което дал ход на делото. В проведеното заседание бил изслушан свидетеля К, а делото – обявено за изяснено. Това проследяване на процесуалните действия на въззивната инстанция показва несъстоятелността на твърденията на защитата на осъдения за накърняване на правото му да участва в процеса. За времето от 03.10.2007 г. до 20.02.2008 г. подсъдимият три пъти се позовавал на едно и също заболяване, като ограничените периоди на лечение по правило съвпадали с датите на съдебните заседания. Компетентният лекар, удостоверил страданието, не се е ангажирал с констатация, че то не позволява явяването на болния пред органите на съдебната власт, макар да е определил домашноамбулаторен режим на лечение. Въззивната инстанция правилно е приела, че заболяването на подсъдимия / с описаната в болничния лист характеристика и начин на лечение/, не е уважителна причина за неявяването му и не прегражда пътя за развитие и приключване на процеса. Жалбоподателят И. К. И. сам е избрал формата на своята защита и не се е възползвал от правото на лично присъствие пред окръжния съд. Решаващият състав не е бил задължен да назначава експертиза относно състоянието му, тъй като в представените болнични листове лекуващият лекар не е изключил възможността пациентът да се яви пред органите на съдебната власт. В отговор на оплакването на пълномощника на осъдения, че също е заболял на 20.02.2008 г. ,следва да се отбележи, че окръжният съд не е бил известен за причините ,поради които адвокатът на подсъдимия отсъства, за да може да се произнесе относно тяхната уважителност. За пълнота на изложението настоящият състав констатира, че представения с искането пред ВКС болничен лист за а. Н съдържа забележката, че той “не може да говори”. Тъй като документът е с дата, предхождаща съдебното заседание, логичен е изводът, че не е съществувала пречка адвокатът да уведоми писмено съда за ситуацията, с което прочее, той би изпълнил точно задълженията си по чл.40, ал.2, ал.3 и ал.4 от Закона за адвокатурата. Обобщено , процесуалните действия на съда са съобразени с разпоредбите на НПК за реда на въззивното производство и съответстват на установения стандарт за разглеждане на делата в разумен срок. Важно в случая обаче е да се обсъди не само дали формално са спазени процесуалните правила, а дали реално е гарантирано правото на защита на подсъдимия в контекста на задължението на съда за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. В искането за възобновяване се изтъква, че отсъствието на подсъдимия и неговия защитник при разпита на свидетелите К рефлектирало върху пълноценността на техния разпит, тъй като “съдът не е знаел какви въпроси да им зададе”. Протоколите от заседанията на въззивната инстанция показват обратното. При мотивиране на искането за допускане на тези свидетели пълномощникът на подсъдимия е посочил обстоятелствата , които иска да установи чрез показанията им. Точно в тази насока са проведени разпитите и тяхната обстоятелственост напълно отхвърля оплакванията на осъденото лице за ограничаване на правото му да представя доказателства, тъй като съдът провел две заседания без негово участие. Въззивният съдебен състав изцяло е удовлетворил становището на подсъдимия относно релевантността на тези гласни доказателствени средства и е изчерпал потенциала им като доказателствени източници.
Неоснователно се твърди в искането, че съдът немотивирано е отказал да допусне очна ставка между подсъдимия и пострадалия и да назначи тройна съдебнотехническа експеретиза, като по този начин също е ограничил правото на искателя да представя доказателства. Тук е мястото да се отбележи,че Окръжният съд в гр. Г. не се е възползвал от възможността на закритото съдебно заседание по чл.327 от НПК, за да се произнесе по допускането на исканите доказателства, с което е удължил времетраенето на въззивното производство. Той е пренесъл този етап на разглеждане на въззивната жалба в откритото съдебно заседание на 03.10.2007 г., в което изслушал страните по делото и постановил мотивирано определение по отправените и уточнени доказателствени претенции на жалбоподателя. Върховният касационен съд многократно е изразявал разбирането, че съдът не е длъжен да откликва на всички искания за нови доказателствени средства, а само на тези, които водят към установяване на обективната истина по правнорелеватните факти. Съставът на окръжния съд е разгледал молбата на жалбоподателя от тази принципна позиция . Той не е констатирал предпоставките на чл.153 от НПК за назначаване на повторна експертиза, тъй като предходните експертни заключения на вещото лице инж. С не пораждат съмнения за правилност и необоснованост. Всички въпроси , посочени от защитата на подсъдимия, са получили изчерпателни и ясни отговори, изключващи необходимостта от експертна ревизия. Правилно съдът е отказал извършването на очна ставка между подсъдимия и пострадалия, като се е мотивирал с подробния разпит на последния ,извършен в присъствието на жалбоподателя и неговия защитник. Преценката, че повтарянето на разпита на двете лица няма да доведе до изясняване на различията в показанията им предвид тяхната обтоятелственост и категоричност, е логична и съответстваща на процесуалните правила.
На следващо място некоректно се поддържа в искането, че досието на делото не съдържа протокол за оглед на откраднатата вещ. Извън вниманието на защитата на осъдения са останали стр. 42 -43 от дознанието, където такъв протокол е приложен с заедно с детайлна снимка на щипката
Въззивното решение не търпи укор и относно обсъждането на анализа на събрания доказателствен материал. Естеството на конкретното деяние е превърнало гласните доказателства в основно доказателствено средство. Второинстанционният съд се е съобразил с това и задълбочено е обсъдил съдържащите в показанията на всички разпитани свидетели данни , без да изопачава техния смисъл или да пренебрегва част от съдържанието им. Информацията , събрана чрез разпита на посочените от подсъдимия свидетели К. К. ,Митко Т. , М. М. и А. Б. е съпоставена с тази , съдържаща се в показанията на свидетелите Г, В. И. , П. Т. и В. И. Опитът на подсъдимия да докаже, че иззетата по делото вещ не е изчезналата щипка на свидетеля Н, не получил убедителна доказателствена подкрепа . За разлика от него фактите по обвинението са изведени по несъмнен начин от доказателствената съвкупност и са далеч от изтъкваните в искането предположения. Свидетелят В. И. категорично разпознал щипката по ремонтните работи, които извършил лично по нея в качеството на ползвател. Тези белези са потвърдени от експерта и съвпадат с описанието, направено от собственика – Н. М. За разлика от тази категоричност, в цитираните в искането свидетелски показания се съдържат общи данни за неидетифицируеми съоръжения , които не опровергават фактическите изводи на съда. Обобщено, вътрешното убеждение на съда е изградено след пълно , обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото и отразява факти, съставомерни на престъпление по чл.195 , ал.1 , т.7 във вр. с чл.194,ал.1 и чл.28 ,ал.1 от НК. Няма основания за отмяна на атакуваното решение и за възобновяване на производството по делото.
Водим от горното и на основание чл.424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 НПК
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения И. К. И. за възобновяване на производството по нохд № 22/2007 г. на Районния съд в гр. Т..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.