Р Е Ш Е Н И Е
№ 475
София, 29 декември 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Жанина Начева
при секретар К.Павлова …………………………………и в присъствието на прокурора М.Маринова ……………………………… изслуша докладваното от съдията Е.Авдева
наказателно дело № 478/2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.349 , ал.1 от НПК по касационната жалба на защитника на подсъдимите А. А. Х. и В. К. К. против решение № 174 от 15.07.2008 г. по внохд № 323/2008 г. на Апелативния съд в гр. П..
В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона, с което се релевира касационното основание на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Защитникът обоснована несъставомерност на деянието, като изтъква, че не са установени обективните признаци на състава на престъплението по чл.278 б, ал.2 от НК. Мястото , където са заловени подсъдимите, не е регламентирано като паметник на културата и не би могло да е обект на иманярско посегателство. В жалбата се подчертава, че се касае до обработвана земеделска земя, частна собственост, върху което не са направени никакви обозначения за историческа ценност. Територията отсъства в правнорегламентираните регистри на археологическите обекти и по тази причина е извън наказателноправната защита на историческото материално наследство. С тези аргументи се иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимите.
Пред касационната инстанция адвокатът на подсъдимите поддържа жалбата с изложените в нея доводи .
Представителят на прокуратурата пледира за оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното :
Окръжният съд в гр. П. с присъда №73 от 19.05.2008 г. признал подсъдимите А. А. Х. и В. К. К. за виновни в това, че на 04.09.2007 г. в местността “Шкодроолу”, в землището на с. Ш., област Пловдивска, в съучастие, като съизвършители, чрез използване на технически средства / лопати и металотърсачи/ и моторно превозно средство – лек автомобил с висока проходимост, без надлежно разрешение са извършили изкопни работи на територията на археологически паметник на културата, поради което и на основание чл. 278б, ал.2, във връзка с чл.54 от НК ги осъдил по на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 5 000 лева за всеки един. Съдът приспаднал от срока на лишаване от свобода времето на задържане на подсъдимия Х в изпълнение на мярката за неотклонение и активирал наказанието, наложено му с присъда по нохд № 1619/ 2006 г. от Пловдивския районен съд. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по отношение на К. съдът отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите съдът възложил и сторените по делото разноски.
Апелативният съд в гр. П. с решение № 174 от 15.07.2008 г.по внохд № 323/2008 г. изменил първоинстанционната присъда , като намалил срока на лишаване от свобода по отношение на двамата подсъдими от три на една година, а изпитателния срок за В. К. – от пет на три години. В останалата част присъдата била потвърдена.
Касационните жалби на подсъдимите срещу така постановения въззивен акт се неоснователни по следните съображения:
Защитата на касаторите обосновава твърдението си за несъставомерност на деянието с аргументи за статута на нивата, в която подсъдимите са правели изкопни работи, като твърди, че тя е земеделска реколтирана земя, а не археологически паметник на културата съгласно действащото законодателство. Това възражение е е било поднесено на вниманието на въззивната инстанция, която законосъобразно го е отхвърлила с мотиви, които настоящият съдебен състав споделя.
От фактическа страна по делото е установено, че на инкриминираната дата двамата подсъдими, използвайки джипа на майката на Х. , се придвижили до нива в местността “Шкодроолу”. Съоръжени с лопати и два металотърсача те навлезли на 100- 200 метра и започнали да копаят дупки, както и да проучват повърхностния слой за метални предмети. Тази дейност била забелязана от свидетелите К, които им поискали документи за самоличност. Подсъдимите заявили , че търсят древни монети и Х. помолил да не съобщават на полицията, тъй като вече бил осъждан. Свидетелите на откликнали на молбата и подсъдимите били задържани от пристигналите полицейски служители. Археологическата експертиза по делото установила, че местността “Шкодроолу” /включително въпросната нива / е археологически обект – селище от първи – трети век н.е., тъй като там са намерени множество фрагменти от покривни керемиди и битова керамика. Върховният касационен съд е имал възможността неколкократно да изрази позицията си[1] относно легитимирането на обектите, представляващи археологически паметници на културата. Съгласно чл.3 от Закона за паметниците на културата и музеите /ЗПКМ / паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. Тази норма е с конститутивно значение и свързва защитения характер на обектите по чл.278 б от НК с факта на тяхното съществуване, а не с административното им оповестяване и регистриране. Цитираната от касаторите Наредба № 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата / издадена от министъра на културата, обн., ДВ, бр. 60 от 27.05.1998 г., изм., бр. 20 от 6.03.2001 г./ урежда единствено процедурата за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата и за архивиране на документацията за тях. Правилно апелативният съд се е позовал и на писмо № 545 от 27.02.2001 г. на НИПК, с което .са декларирани като паметници на културата всички обекти, съдържащи материални следи на човешка дейност от минали епохи, съществуващи в руинно състояние над земята и/или в земните пластове – на сушата и във водните басейни на територията на страната. Широкият обхват на това деклариране подкрепя изразеното по-горе разбиране за конститутивния характер на чл.3 от ЗПКМ и вторичното, констативно значение на административните процедури за оповестяването на защитените обекти. Ето защо оплакването на защитата на подсъдимите за обективна несъставомерност на деянието противоречи на смисъла на закона и не следва да намери подкрепа. Възраженията срещу законосъобразността на въззивния акт дават основание за разсъждения в друга насока – за наличието на субективните признаци на състава предвид поддържаното твърдение, че подсъдимите не са съзнавали статута на нивата като археологически паметник на културата, подведени от нейното земеделско обработване. Разгледани в тази светлина доводите на защитата също следва да се отхвърлят. По делото са събрани убедителни и непротиворечиви доказателства, интерпретирани еднозначно от експертите по археологическите експертизи относно това, че теренът, в който жалбоподателите копаели дупки, изобилствал с фрагменти от римски покривни керемиди и битова керамика. Следователно следите от човешка дейност от минали епохи били видими и разпознаваеми. Това обстоятелство обяснява и появата точно на това място на подсъдимите с лопати и металотърсачи, улесняващи издирването на археологически артефакти. Обобщено, въззивният съд е приложил правилно закона, като квалифицирал извършеното от подсъдимите деяние по чл.278б, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.20 , ал.2 от НК. Не налице касационното основание на чл.348, ал.1 т.1 от НПК за отмяна на обжалвания акт и оправдаване на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 от 15.07.2008 г. по внохд № 323/2008 г. на Апелативния съд в гр. П..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
[1] Вж. Решение № 175 от 23.03.2006 г. на ВКС , І н.о. , Решение № 678 от 2.10.2007 г. по н.д. № 350/2007 г. на І н.о.,решение № 13 от 24.04.2007 г. по н.д. № 717/2006 г. на ІІІ н.о.