РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 21.02.2013 година
Гроздан Илиев – Зам. – Председател на Върховния касационен съд, като разгледах общото искане на осъдените Х. А. Х. и Г. Г. М., подадено чрез защитника им адв. М. от АК – Русе, за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 563/2010 г. по описа на Русенски окръжен съд (РОС), с вх. № 2237 на ВКС от 15.02.2013 г.,
установих:
С присъда № 20 от 06.04.2011 г. по н.о.х.д. № 563/2010 г. на РОС Х. А. Х. и Г. Г. М. са признати за виновни в това, че на 21.10.2009 г. в [населено място], при условията на съизвършителство, отнели чужди движими вещи – златни бижута и лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 290 ТД, на обща стойност 13 924 лв. от владението на М. Т. от [населено място], с намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване и грабежът е съпроводен с убийството на Т.. На основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК Х. е осъден на доживотен затвор, а М. – на двадесет години лишаване от свобода.
Двамата подсъдими са признати за виновни и в това, че на 22.10.2009 г. в местността [населено място], обл. Разград, при условията на съизвършителство, запалили имущество със значителна стойност в размер на 8 260 лв. – процесният лек автомобил, собственост на Т.. На основание чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК са осъдени на по четири години лишаване от свобода.
Х. е признат за виновен и в това, че през периода м. октомври 2009 г. до 22.12.2009 г. в [населено място], придобил и държал огнестрелно оръжие – сигнално – газов пистолет „ZORAKI”, мод. 914, кал. 9 мм, преработен за стрелба с бойни патрони кал. 7.65 мм и бойни патрони, различен калибър и марка, без да има за това надлежно разрешение. На основание чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода.
М. е признат за виновен и в това, че през периода м. октомври до 02.12.09 г. в [населено място] придобил и държал огнестрелно оръжие с кал. 5.6 мм и шест броя боеприпаси за него – 5.6 мм, флоберови патрони – 22 LR, без да има за това надлежно разрешение. На осн. чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на Х. е наложено едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените по-горе, а именно доживотен затвор, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален специален режим. Зачетено е предварителното му задържане.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на М. е наложено едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените по-горе, а именно двадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. Зачетено е предварителното му задържане. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
С решение № 288 от 20.12.2011 г. по в.н.о.х.д. № 291/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд (ВтАС) е изменена присъда № 20/06.04.2011 г. на РОС, постановена по н.о.х.д. № 563/2010 г. по описа на съда, с която подсъдимият Х. е признат за невинен да е извършил деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК чрез употреба на заплаха и е оправдан по обвинението в тази му част. Присъдата е изменена и в частта, с която подсъдимият М. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2 пр. 1 вр. ал. 1 от НК при форма на съучастие – извършител, като приема форма на съучастие помагач – деяние по чл. 199, ал. 2, т. 2 пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, поради което е признат за невинен и е оправдан по обвинението да е действал в съучастие като извършител, както и да е извършил деянието чрез употреба на заплаха. Изменена е присъдата в частта на наложеното наказание за деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2 пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК по отношение на М., като същото е намалено от двадесет на деветнадесет години лишаване от свобода. Изменена присъдата и в частта, касаеща приложението на чл. 23 от НК по отношение на подсъдимия М., като е определено общо наказание от деветнадесет години лишаване от свобода. Изменена е присъдата в частта, с която подсъдимите Х. и М. са били признати за виновни да са извършили деяние по чл. 339, ал. 1 пр.1 от НК, като са признати за невинни и оправдани по така повдигнатото обвинение за изпълнителното деяние „придобиване”. Потвърдена е присъдата в останалата й част.
Така постановеното въззивно решение е проверено по касационен ред, като с решение № 197 от 01.08.2012 г. по нак. дело № 400/2012 г. на ВКС, трето наказателно отделение, е оставено в сила въззивно решение № 288 от 20.12.2011 д., постановено по в.н.о.х.д. № 219/2011 г. по описа на ВтАС.
Постановеното касационно решение е окончателно и не подлежи на инстанционна проверка, включително по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
При това положение, и съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, подаденото общо искане от осъдените Х. А. Х. и Г. Г. М., подадено чрез защитника им адв. М. от АК – Русе, не може да инициира производство пред ВКС за възобновяване на делото, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд по реда на Глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на н.о.х.д. № 563/2010 г. по описа на Русенски окръжен съд.
Делото с искането да се върне на Русенски окръжен съд.
Да се уведомят осъдените Х. А. Х. и Г. Г. М., чрез защитника им адв. М. от АК – Русе, на адреса, посочен в искането.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
ГРОЗДАН ИЛИЕВ
Е.В.