Р Е Ш Е Н И Е
№ 396
София, 24 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на …двадесет и девети септември…… две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора ….ИСКРА ЧОБАНОВА….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 347 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Й. Стойкова И. , С. П. В. и В. В. М. срещу решение № 48/ 20.05.2008 г. на Софийския апелативен съд.
В жалбите се релевират оплаквания, относими към касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Жалбоподателите считат, че съдът не е извършил обективна и пълна проверка на събраните доказателства, като е направил погрешни фактически изводи, довели до неправилно приложение на материалния закон. С жалбите се иска подсъдимите да бъдат оправдани изцяло.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Счита, че съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила и материалния закон и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С решението си Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 20/ 20.06.2007 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимите са признати за виновни в това, че за времето от 27 март до 29 март 2002 г. като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага принудили чрез заплашване П. Д. да извърши нещо противно на волята си- да заплати откуп за отнетия му лек автомобил “Фолкваген” и с това му причинили имотна вреда в размер на 1800 лв., като деянието е извършено от повече от две лица и на основание чл.214 ал.2 т.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 вр. чл.20 ал.2 и чл.55 от НК са осъдени на една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок.
Неоснователни са оплакванията на подсъдимите, че решението е постановено при допуснати нарушения на чл.14 и чл.107 ал.3 и 5 от НПК.
В изпълнение на правомощията си по чл. 313 НПК Софийският апелативен съд е извършил цялостна проверка на присъдата. Анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, съпоставил ги е помежду им и ги е кредитирал изцяло, тъй като е намерил, че те са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Изложил е съображения за виждането си, че обясненията на подсъдимата В. са достоверни в частта им досежно обстоятелствата, свързани с времето, мястото и начина на получаване на парите, а в останалата част изразяват защитната й позиция. Съвкупната преценка на гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, анализирани добросъвестно и без извращаване на истинското им съдържание са дали основание на въззивния съд да направи извод, че фактическата обстановка е правилно изяснена от първата инстанция. Обстоятелствата по престъпната дейност на подсъдимите не са изведени само от показанията на пострадалия Д. , а и от тези на останалите свидетели по делото, които потвърждават в различни части неговите твърдения. Без съмнение съдът е установил, че подсъдимата И. е съобщила на пострадалия, че автомобилът му е намерен, но ще бъде върнат само срещу откуп от 1800 лв., за което да не уведомява полицията, че подсъдимият М се представил като лицето, което има връзка с крадците и е техен посредник, като на свой ред заплашил пострадалия с унищожаване на автомобила му, ако не плати откупа, че тримата подсъдими са му предлагали финансова помощ за събирането на сумата с пари от “Електроразпределение Столично”, както и че В. е взела банкнотите, получени от сина й М. , проверила ги дали са истински и се е опитали да ги изхвърли, когато установила, че са маркирани. Синхронизираните действия на подсъдимите и най-вече поведението им след установяване на факта, че парите са маркирани правилно са преценени от съда като обстоятелство, което опровергава тезата им, че не са имали престъпни намерения, а са правили услуга на Д.
Лишено от фактическо основание е оплакването на подсъдимата И. , че съдът не е обсъдил показанията на св. И, в които се съдържали доказателства, че не тя, а И. е провел разговор с Д. и го информирал за искания откуп. Внимателният преглед на съдебните протоколи на първата и на въззивната инстанция сочи, че такова лице не е разпитвано, нито е правено искане за допускането му като свидетел по делото. Затова настоящият касационен състав намери, че въззивният съд е постановил решението си при спазване на процесуалните изисквания по чл.13, чл.14 и чл. 107 НПК и не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК за отмяната му.
Софийският апелативен съд не е допуснал и нарушение на материалния закон. При установените по делото факти въззивната инстанция правилно е приела, че подсъдимите са осъществили обективните и субективни признаци на престъплението, в което са обвинени. Тримата, в съучастие като съизвършители са заплашили пострадалия, че няма да получи отнетия автомобил, ако не плати откупа и така са го мотивирали, противно на волята си да се разпореди с инкриминирата сума, с цел да получат за себе си имотна облага. Причинната връзка между принудата и последвалото имотно разпореждане от пострадалия е пряка и безспорно установена. Сумата е платена от Д. противно на волята му, като откуп за автомобила му, с лични средства на семейството. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че той едновременно с това е предприел действия, насочени към разобличаване на извършителите, като е уведомил полицията, както се възразява в жалбите. Признаците на престъплението по чл.214 ал.2 т.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 НК са осъществени от жалбоподателите, като всеки от тях е извършвал различни действия, насочени към реализиране на набелязаната цел- пострадалият да се разпореди със сумата, с която те да се обогатят. Правните съображения на въззивния съд са подробни и задълбочени и изцяло се споделят от този съд. Липсват основания за оправдаване на касаторите.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/ 20.05.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1081/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: