Р Е Ш Е Н И Е
№ 425
гр.София, 20 октомври 2011 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 2120 по описа за 2011 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Йотов Герасимов срещу решение на Военноапелативния съд № 39 от 29.06.11, по ВНОХД № 25/11, с което е изменена присъда на Софийски военен съд № 9 от 16.03.2011 г, по НОХД № 9/11, като наложеното наказание е увеличено, както следва: „лишаването от свобода” на шест месеца, а „лишаването от право да се управлява МПС” на една година, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С присъдата, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.09.2009 г в 00, 40 часа, в [населено място], София област, е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 43 промила, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от четири месеца.
С жалбата се релевират всички основания. Изтъква се, че приетата фактическа обстановка не почива на надлежен доказателствен анализ, че не е установено подсъдимият да е управлявал превозното средство, че е допуснато нарушение на реда по Наредба № 30/01, като първо е изготвен талон за медицинско изследване, а след това е извършена проверка с техническо средство, респективно, на водача не са зададени необходимите въпроси за употреба на алкохол, че пробата е извършена в РПУ, че е останала неизяснена алкохолната концентрация към момента на деянието, че обясненията на подсъдимия са ползвани при изготвяне на кредитираните СМЕ-зи, а са отхвърлени при решаване на делото, че не е съобразено изявлението на вещото лице за възможна концентрация под 1, 2 промила, че увеличеното наказание е явно несправедливо, тъй като са взети предвид нарушения по ЗДП с изтекла давност, а не са съобразени положителните характеристични данни за подсъдимия. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменено решението и подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде намалено наложеното наказание.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
В съдебната практика е изяснено, че „надлежният ред” по смисъла на чл. 343 б, ал. 1 НК е този, залегнал в Наредба № 30 от 27.06.2001 г за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В чл. 1, ал. 2 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използването на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Техническите средства, с които се извършва проверката за употреба на алкохол, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията / чл. 1, ал. 3 от Наредбата /.
Изискването на чл. 343 б, ал. 1 НК за установяване на алкохолната концентрация по „надлежния ред” е подчинено на идеята за обективност на резултата. Конкретната стойност на алкохолната концентрация в кръвта на водача, към момента на деянието, може да бъде изведена само от доказателствени средства, които гарантират достоверност на резултата. Ето защо, Наредба № 30/01 е предвидила използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство / чл. 6 от Наредбата /.
По настоящето дело, подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, поради което, на основание чл. 6 от Наредбата, следва да се счита, че стойността на алкохол в кръвта му, към момента на деянието, е тази, отчетена от техническото средство / 1, 32 промила /. Установено е, че лицето е изпробвано с „Дрегер 7410”, успешно преминал проверката на Специализираната лаборатория / в тази насока е писмената справка, приложена на л. 11 от досъдебното производство /. При условие, че е налице хипотезата на чл. 6 от Наредбата, съдът недопустимо е ползвал СМЕ, за да изясни релевантната алкохолна концентрация. Освен това, СМЕ-зи са основани на обясненията на подсъдимия, които, освен доказателствено средство, са и средство за защита, тоест, такъв способ не гарантира достоверност на резултата. В случая, експертизите не са в полза на подсъдимия, тъй като са посочили стойност, по-висока от тази, отчетена от уреда / подсъдимият е осъден за концентрация от 1, 43 промила /. Като е игнорирал реда на Наредба № 30/01, съдът е допуснал процесуално нарушение, но то е несъществено, доколкото не променя извода относно съставомерността на деянието. Извън това, въззивният съд не е допуснал други процесуални нарушения, респективно, липсват такива, попадащи в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Вярно са интерпретирани доказателствата, касаещи авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, за вписване в акта за административно нарушение на обясненията относно вида, количеството на алкохола и времето на употребата му, се отнася само за случаите, когато водачът е предоставил тези данни. Органите на МВР са длъжни да установят самоличността на лицето преди да пристъпят към проверка за употреба на алкохол. Подсъдимият е заявил, че не разполага с документ за самоличност, което е наложило откарването му в Районното полицейско управление, където след изясняване на неговата самоличност и статут като водач на МПС, е изпробван с техническо средство и му е предоставен талон за медицинско изследване. Не е налице несвоевременност на проведеното изследване за употреба на алкохол, тъй като, в случая, то се е изразило само в изпробване с техническо средство. В чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/01 е предвидено издаване на талон за кръвно изследване при отчитане на стойност над 0, 5 промила, което е изпълнено, но водачът е отказал да предостави кръв за изследване. Не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Релевантните факти покриват признаците на състава по чл. 343 б, ал. 1 НК и такава е възприета правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза, в случая, не е налице / подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние /.
Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Увеличението на наказанието „лишаване от свобода” правилно е мотивирано с високата степен на обществена опасност на деянието. Законосъобразно, същото обстоятелство е довело до завишаване на наказанието и по чл. 343 г НК. Справката за нарушения по ЗДП, по които давността не е изтекла, очертава подсъдимия като недисциплиниран водач на МПС, който факт е релевантен при преценката на срока по чл. 343 г НК, тоест, законосъобразно е ценен от въззивния съд. Взети са предвид и целите по чл. 36 НК. Що се отнася до положителните характеристични данни на подсъдимия, те са съобразени при индивидуализацията на наказанието. Ето защо, нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато, поради което не може да бъде удовлетворено искането за смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя.
По тези съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Военноапелативен съд № 39 от 29.06.2011 г, по ВНОХД № 25/11.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: