Р Е Ш Е Н И Е
№ 426
гр. София, 31 октомври 2011 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 2172 по описа за 2011 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Е. М. срещу решение на Варненски апелативен съд № 97 от 16.06.11, по ВНОХД № 191/11, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Добрич, по НОХД № 21/11, като е увеличено обезщетението за неимуществени вреди, присъдено в полза на Р. А. К., на 70 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.10.2010 г, в района на [населено място], общ. Добрич, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1 и чл. 21 ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Г. К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а НК, е осъден на една година и осем месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години. Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на гражданските ищци Р. А. К. и Г. А. К. обезщетение за неимуществени вреди, както следва: 40 000 лв, заедно със законните последици, в полза на първия ищец, и 20 000 лв, заедно със законните последици, в полза на втория ищец.
С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според жалбоподателя, превесът на смекчаващи обстоятелства предполага да му бъдат определени минимални наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС”. С жалбата се прави искане за намаляване на наказанията до възможния минимум.
В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Обсъдени са комплексно релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства: от една страна, чисто съдебно минало, семейно положение и семейни задължения / женен, баща на две деца /, положителни характеристични данни, трудова ангажираност / шофьор към [фирма], [населено място] /, липса на системни нарушения като водач на МПС, усложнена пътна обстановка, предизвикана и от поведението на пострадалия, а от друга страна, завишена степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от грубите нарушения на правилата за движение, допуснати от професионален водач, управляващ тежкотоварен автомобил. Правилно е прието, че е налице лек превес на смекчаващите обстоятелства, откъдето и наказанието „лишаване от свобода” е наложено в границата под средния размер, след което е редуцирано с една трета, при условията на чл. 58 а, ал. 1 НК. Така определеното наказание: една година и осем месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за минимален изпитателен срок, е справедливо, поради което не може да бъде уважено искането за неговото намаляване, респективно, за свеждането му до възможния минимум. Що се отнася до срока на кумулативното наказание по чл. 343 г НК, той се явява завишен, тъй като не е отдадено дължимото значение на обстоятелството, че произшествието е настъпило и поради приноса на пострадалия, че подсъдимият не е системен нарушител на правилата за движение, че е глава на семейство, чиято издръжка осигурява чрез работа като шофьор. Ето защо, наказанието по чл. 343 г НК следва да бъде намалено на две години, какъвто размер съответства на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Не са налице основания за свеждането му до абсолютния минимум, тъй като би се стигнало до неоправдано снизхождение, в разрез с целите по чл. 36 НК, тоест, искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
По изложените съображения, жалбата се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение на Варненски апелативен съд № 97 от 16.06.2011, по ВНОХД № 191/11, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Н. Е. М. наказание „лишаване от право да управлява МПС” на ДВЕ ГОДИНИ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: