Р Е Ш Е Н И Е
№ 560
гр. София, 29 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на пети декември..…………………….две хиляди осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Кр. Павлова….……………..…………………….…в присъствието на
прокурора М. Велинова….……………………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………………..наказателно дело № 540 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. И. П. за възобновяване на ВНОХД № 180/2008 г. на Плевенския окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение № 307/19.06.2008 г. в частта относно наказанието.
С въззивното решение Плевенският окръжен съд е изменил присъда № 69/27.03.2008 г. на районен съд – Плевен по НОХД № 3966/2007 г., с която Р. И. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 150 от НК за това, че на 03.10.2007 г., в гр. П. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на С. С. Д., като употребил за това сила, като е намалил наложеното му наказание от 4 на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Потвърдил е присъдата в останалата й част за присъденото в полза на Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и разноските по делото.
В саморъчно изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС лично и чрез служебния му защитник, се изтъкват доводи за явна несправедливост на наказанието поради неприлагане на чл. 66 от НК. Счита се, че в тази насока не са били оценени с нужното значение данните за тежкото здравословно състояние на осъдения. Претендира се смекчаване на наказанието чрез прилагане института на условното осъждане.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване и ревизия на наказанието в претенираната насока за основателно.
Гражданският ищец, редовно уведомен, не се явява и не изразява позиция по искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е било депозирано на 26.09.2008 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 19.06.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери и че е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
За да измени първоинстанционната присъда и намали наложеното на П. наказание от 4 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 150 от НК, въззивният съд поначало правилно е преоценил обема на включените в обхвата на чл. 54 от НК обстоятелства и при констатиран превес на смекчаващите, е отмерил размера му на 2 години. В тази категория е включил освен чистото му съдебно минало, отчетено от първата инстанция, така и признанията му пред въззивния съд, изразеното критично отношение, а също и данните за увреденото му здравословно състояние, очертано от представените по делото писмени доказателства. Оттук насетне, установявайки присъствие на формалните предпоставки по чл. 66 от НК (срок до 3 години лишаване от свобода и липса на осъждания), е отказал да приложи този текст, излагайки пространни съображения за значението на генералната превенция, която следва да намери приложение в случая. В тази връзка е приел, че макар обществената опасност на дееца да не е особено висока, то тази на извършеното от него престъпление е изключително висока, а това налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание, за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото при съществуващото състояние и ръст на престъпността, застрашаващи устоите на държавността.
ВКС не споделя изложеното разбиране. Индивидуализацията на наказанието е сложна дейност, при която съдът е длъжен да съобразява и оценява всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание. По вид и размер, а също и начин на изпълнение, то следва да е достатъчно за успешното постигане на целите по чл. 36 от НК. Съобразно тях наказанието следва да отразява не само простото възмездие за извършеното и да служи като превенция, но и да легитимира хуманната идея за превъзпитание. Спазването на тези принципни положения повлиява и преценката за неговата справедливост. Съответно, за правилното определяне съдържанието на наказателна отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест и обществена опасност на конкретната престъпна проява (а не изобщо на престъплението, която е взета предвид от законодателя при фиксиране параметрите на санкцията) да бъде разглеждана не изолирано, а в съвкупност с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от по-голямо или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед комплексното реализиране на целите на специалната и генерална превенция, нито една от които не може отнапред да има приоритетно значение.
В конкретния случай въззивният съд се е отклонил от тези принципни положения. Индивидуалната тежест на конкретно извършеното от подсъдимия деяние не се отличава с особена, а още по-малко изключителна опасност, в сравнение с други подобни случаи. Подсъдимият се е възползвал от лекомислието на пострадалата, която е склонила да му прави масаж, въпреки че не го е познавала дотогава, а и причината за посещението в дома му е била да огледа жилището с цел наемането му. Интензитетът на употребената сила също не личи да е бил значителен с оглед установените по делото фактически данни. Съответно, деянието, с оглед спецификата на извършването му не само, че не разкрива по-голяма тежест от обичайната за подобни случаи, но и като индидентна проява в живота на подсъдимия не служи за определянето му като лице с висока степен на обществена опасност. Още по-малко такъв извод може да бъде направен при съпоставка с останалите данни за личността му – неговата 58 годишна възраст към момента на деянието и с особено значение сериозно увреденото му здравословно състояние, обусловено от множество заболявания като диабет, артроза и хипертония, бъбречно-каменна болест, аденом на простата и експертно потвърдена оценка за 62 % намалена работоспособност. Всички тези обстоятелства, разгледани поотделно съобразно тяхната действителна тежест и значение, както и съотнесени едно към друго без пренебрегване на индивидуалната тежест на извършеното, безусловно определят, че не само поправянето му, изведено като основна цел по чл. 66 от НК, но и реализирането на всички останали цели по чл. 36 от НК могат да бъдат успешно постигнати без подсъдимият да бъде изолиран в затворническа среда. Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен в същата степен с отлагане изтърпяването на наказанието от 2 години лишаване от свобода за срок от 4 години, в какъвто аспект да се измени въззивното решение.
С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 180/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд и ИЗМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 307/19.06.2008 г. КАТО на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното на подсъдимия Р. И. П. наказание от 2 години лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: