Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
гр. София, 26 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на четиринадесети ноември………….две хиляди осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Кр. Павлова………………..…………………………в присъствието на
прокурора И. Чобанова……………..…………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ………………………..…наказателно дело № 507 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Д. А. П. за възобновяване на ВНОХД № 210/2008 г. на Сливенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 80/11.07.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 333/02.04.2008 г. по НОХД № 309/2008 г. на районен съд – гр. С..
С тази присъда подсъдимият Д. А. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК за това, че на 14.06.2007 г., в дома си в гр. С. на ул. „Г. С. Раковски” № 8* държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет м. „BLOW Magnum„ мод. 200, кал. 9 мм., с фабричен номер В 32563 и боеприпаси – 2 бр. патрони, кал. 9 мм., снарядени със сачми без да има за това надлежно разрешение, поради което и във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 2 от НК му е било наложено наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 9 месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото за 100 часа в рамките на 1 година.
В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Основният акцент е поставен върху допуснати процесуални нарушения при изясняване на съществения въпрос за авторството на деянието, довело до неправилно приложение на материалния закон с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. На тази плоскост са развити съображения за неоправдано игнориране на част от доказателствените източници – показанията на св. А(баща на подсъдимия), които са били с оправдателно значение и основаване на осъдителната присъда върху предположения в нарушение на изискването по чл. 303 ал. 1 от НПК. Претендира се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е било депозирано на 27.08.2008 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 11.07.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, предвид следните съображения:
Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето същество възраженията, касаещи оценката на показанията на св. П, се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. От друга страна, разгледани на плоскостта на пороци относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество, те са изцяло неоснователни.
Прегледът на процесуалната работа, извършена от инстанциите по същество и техните мотиви демонстрира, че проблемните въпроси относно авторството на деянието са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Версията, че не подсъдимият, а баща му – св. А, е лицето, което всъщност е свалило муфата на газовия пистолет и е осигурило двата патрона, намерени при претърсването, е била предмет на подробно изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която и след самостоятелна проверка не е намерила основание да се разграничи от тях. В мотивите са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини съдът не се доверява на показанията на св. П, а поради това и не отчита съобщените от него данни за такива с оправдателно значение. Твърденията му, че в отсъствие на сина си е влизал в жилището, взимал е пистолета и е стрелял с него на вилата си със закупени газови патрони от типа на намерените, а след това при почистването е свалил муфата, която оставил в панера, са били внимателно обсъдени и след съпоставка с обективно установените при претърсването веществени обекти и констатациите на експертите по БЕ, възприети за недостоверни. Намерените патрони в жилището съвсем не са били газови, а бойни със сачми, при това изработени за стрелба с такъв тип пистолет, почистването поначало не е дейност, която се прави при стрелба с газови патрони, а самата свалена муфа не е била намерена в панера. При това положение, на основата на данните, че подсъдимият е бил основния ползувател на жилището, той е закупил газовия пистолет, неговото фактическо състояние в момента на претърсването, което го е определяло като огнестрелно оръжие с оглед отстраняването на разпръсквача и намерените бойни два патрона, съдилищата са намерили за подкрепена обвинителната теза за престъпно държане по чл. 339 ал. 1 от НК.
Изложеното дотук очертава, че противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата, вкл. на показанията на св. А, е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Съответно, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено, а също и че присъдата почива на недопустими предположения в нарушение на чл. 303 от НПК.
С оглед изложените съображения ВКС намира, че въззивната инстанция, подкрепила изводите на първата относно авторството на деянията, не е допуснала нарушения от процесуален характер, които да поставят под съмнение преценките й за доказателствената подкрепа и относимост на поведението на подсъдимия към деяние, обхванато от състава по чл. 339 ал. 1 от НК. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на това престъпление, материалният закон е бил приложен правилно. Доколкото по този повод не се изтъкват никакви възражения, ВКС не намира и основание за обсъждане на конкретните елементи по квалификацията, което също достатъчно подробно е било направено от предходните инстанции.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. А. П. за възобновяване на ВНОХД № 210/2008 г. на Сливенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 80/11.07.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 333/02.04.2008 г. по НОХД № 309/2008 г. на районен съд – гр. С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: