Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
София, 17 юни 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЕЛЕНА АВДЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА
и в присъствието на прокурора АНТОН ЛАКОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело №133/2009 година.
Производството е по глава ХХХІІІ НПК.
Образувано по искане на осъденият С. П. П. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производство, на решение № 216/12.11.2008г., постановено по в.н.о.х.д. № 258/2008г. по описа на Великотърновски апелативен съд (ВАС), с което е потвърдена присъда №534/17.09.2008г. по н.о.х.д. №274/2008г. на Плевенски окръжен съд (ПОС).
Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК. Поддържа се довод за отменителното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т. 3 НПК. По същество се прави искане за изменение на решението и допълнително намаляване на определеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 НПК наказание.
Гражданската ищца не изразява становище по направеното искане.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр.чл.347 – чл.348 НПК, взе предвид следното:
С потвърдената присъда С. П. е признат за виновен и осъден за извършени престъпления на 18 октомври 2007г. в с. К., Плевенска област, както следва:
– по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198,ал.1 вр. чл.29, ал.1,б.”а” и”б” вр. чл.55, ал.1, т.1 НК на четири години лишаване от свобода
– по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б”вр. чл.55, ал.1, т.1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 НК му е определено едно общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда подс. Петров е осъден да заплати на гр.ищца С. А. П. сумата 1 500лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди.
Поддържаният против така постановеното решение довод за явна несправедливост на наказанието е неоснователен.
При индивидуализацията на наказанието нарушения на материално правните наказателни норми не са допуснати. Наказанията за всяко от престъпления е определено под предвидения в закона задължителен минимум, макар условията посочени в чл.55 НК да не са били налице, но съдът е бил длъжен да стори това, тъй като производството е проведено по реда на гл. ХХVІІ НПК. Искането за допълнително намаляване на наказанието в това производство, предвид младата му възраст не се оправдава от фактическа страна. Искателят, макар и двадесет и петгодишен по време извършване на инкриминираните деяния, вече се е изявил като личност с трайно изградени навици за извършване на користни престъпления против собствеността и такива против личността. Настоящите, грабеж и кражба са извършени само една седмица, след като е бил освободен от затвора където изтърпял наказание лишаване от свобода за други кражби и грабеж. В конкретното им проявление поредните престъпления се отличават с изключителна дързост и упоритост проявено от осъденият, които през нощта, проникнал в домът на постаралите, продължително време изтезавал и се гаврил с пострадалата, възрастна жена, за да я застави да му предаде паричните си спестявания. При това положение и като съобрази, че поредното наказание лишаване от свобода е определено без приложението на чл.24 НК касационния състав приема, че не е явно несправедливо, за да се намалява допълнително. Това е така, защото не е налице визираното в чл.348, ал.5, т.1 НПК очевидно несъответствие между определеното наказание и степента на обществена опасност на деянието, и тази на извършителя, която задължително да налага неговото намаляване с оглед постигане целите по чл.36 НК. За да направи този извод съдът съобрази и обстоятелството, че изтърпяването на предходните наказания явно не е въздействувало поправително възпиращо върху осъденият, които непосредствено след освобождаването му от затвора за пореден път е манифестирал непроменените си навици за извършване на престъпни посегателства върху личността и собствеността. При това положение се налага изводът, че едно допълнително намаляване размерът на наказанието не би способствало за реализиране целите по чл.36 НК. С изтърпяването му в размер, определен от контролираните инстанции за един по продължителен период от време осъдения ще бъде изолиран и ще му се отнеме възможността да вреди на обществото.
Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че не е налице претендираното с искането нарушение, на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъденият С. П. П. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производство, на решение № 216/12.11.2008г., постановено по в.н.о.х.д. № 258/2008г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена присъда №534/17.09.2008г. по н.о.х.д. №274/2008г. на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.