Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
София, 21 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 437/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Д. В. Б. за проверка по реда на възобновяване на наказателното дело на въззивно решение № 35 от 9.04.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 3742/2007 год. по описа на Софийски градски съд.
В искането и в съдебно заседание от осъдения и защитника му се поддържат доводи, че непроверяваното по касационен ред решение е поставено при допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, поради което следва да бъде отменено и да бъде оправдан по обвиненията, а гражданският иск отхвърлен или делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Гражданският ищец и частен обвинител моли искането да бъде оставено без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на възивното решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда от 14.12.2006 год. постановена по НОХ дело № 12115/2004 год. Софийски районен съд е признал подсъдимия Д. В. Б. за виновен в това, че 17.07.2004 год. в гр. С., в съучастие с подсъдимите А. Р. Д. и Н. В. М. като съизвършител, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325 ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място, в съучастие като съизвършител с подсъдимите А. Р. Д. и Н. В. М. причинил на С. Г. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втората дланна кост, довело до трайно затруднение и ограничение на двигателната функция на десния горен крайник, поради което и на основание чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като го е оправдал по обвиненията деянията да е извършил и в съучастише с К. И.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът е признал за виновни и осъдил по предявените им обвинения и подсъдимите Н. В. М. и А. Р. Д.
Съдът е осъдил подсъдимите А. Р. Д. , Д. В. Б. и Н. В. Д. да заплатят на С. Г. П. сумата 2000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като гражданския иск за разликата до пълния му размер от 5000лв е отхвърлил.
С въззивно решение № 35 от 9.04.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 3742/2007 год. Софийски градски съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Посоченото от осъдения основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверка на доказателствените източници, довели до осъждането му по обвиненията, без да са доказани от обективна и субективна страна. В този смисъл са изложените съображения, че е осъден в нарушение на чл. 303 ал.2 НПК, защото при установяване на правнорелевантните факти първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на волята си, като не е изследвал подробно обективно и всестранно всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. Такива нарушения на процесуалните правила по чл. 14 и чл. 107 ал.3 и 5 НПК, довели до потвърждаване на осъдителната присъда, без да са установени по категоричен начин обективни и субективни елементи от съставите на двете престъпления, в извършването на които е признат за виновен, по делото не са допуснати.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалби на подсъдимите, като от подсъдимия Б са поддържани доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и искане да бъде отменена и да бъде оправдан. Въззивният състав изцяло е проверил правилността на присъдата въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. След като ги е обсъдил самостоятелно поотделно и в логическата им връзка и е контатирал, че е спазен процесуалният ред за събирането им, не е имал основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме за основателни доводите му за липса на извършени престъпления.
Вътрешното съдийско убждение по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване, а именно поведението на подсъдимия и приятелите му при срещата им с компанията на пострадалия в градинката до кръстовището на ул. “Г. С. Раковски”и бул. “., конкретно извършените от тях действия и характера на причиненото на пострадалия телесно увреждане, не се основават на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на всички доказателства, без нито едно от тях да е пренебрегнато или съдържащите се в него фактически данни да са извратени. Възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че при разминаването на двете групи, подсъдимият Б избутал с лакът пострадалия П. , на въпроса защо го бута отговорил с неприлични изрази и удари, след което към него се присъединили подсъдимите Д. и М. , съборили го на земята и започнали да го ритат и удрят с юмруци в тялото и главата, че се наложило намеса на полицейски органи, които ги задържали, а на пострадалия била оказана медицинска помощ, при която се установило, че е получил счупване на втората дланна кост на дясната ръка, се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели С. П. , М. Ш. , К. Я. , Р. М. , София Н. , Г. Д. и К. К. , които са категорични, последователни и взаимно се допълват, като всеки от тях е установил фактите, които лично е възприел. Мотивирано са кредитирани показанията на св. П, който е разпознал в лицето на нападателите си тримата подсъдими и добросъвестно е посочил какви действия са извършили по увреждането му. Само поради факта, че е пострадал от деянието, не може да се приеме, че е заинтересован да посочи и осъдения Д. , когото до този момент не е познавал, като участник в боя. Показанията си е дал под страх от наказателна отговорност и добросъвестно е посочил, че може да разпознае само тримата, а не и четвъртия подсъдим. Те не са изолирани и тенденциозни, а се подкрепят от показанията на посочените по-горе свидетели, от които последните двама нямат отношения към участниците в боя, озовали са се там в качеството си на полицейски служители и лично са възприели събарянето на пострадалия на земята, ритниците, които са му нанасяли и последиците от тях. Не са игнорирани като доказателствено средство и обясненията на подсъдимите, които са признали факта на масовия бой в градинката, но са поддържали, че инцидента е провокиран от лице от другата група, не са нанасяли удари на пострадалия и не са го събаряли на земята. След като са съпоставени с останалите източници на доказателства, в това число и показанията на останалите свидетели и е констатирано вътрешното им противочение, мотивирано са преценени като израз на защитна позиция и отхвърлени като недостоверни. Спазени са правилата за оценка на противоречивите доказателства, поради което липсва процесуална възможност за промяна на вътрешното убеждение на решавания съд.
При приетата от кредитираните доказателства фактическа обстановка, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпления по възведените обвинения. Събрани са достатъчно доказателства, които преценени поотделно и в съвкупност установяват по несъмнен начин, че осъденият Д. е участвал в хулиганските действия и умишленото причиняване на средната телесна повреда на пострадалия. Налице са всички обективни и субективни елементи от съставите на тези престъпления. Безпричинното нападение на публично място на пострадалия, последвано от множество удари, включително и след като е паднал на земята, лишен от възможност за защита и в присъствието на органи на полицията, представлява хулиганска проява, защото с него не само се накърнява телесната неприкосновеност, но се изразява пренебрежително отношение на установените норми за поведение в обществото. Характерът на телесното увреждане и механизма на причиняването му са точно установени. Съзнавал е общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопаните им последици и пряко ги е целял.
Извън довода за липса на доказателства за участието му в престъплението, осъденият не поддържа други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори.
Не е допуснато нарушение на материалния закон и в гражданско осъдителната част на въззивното решение. По основание гражданският иск е доказан, а по размер присъдената сума е справедлива и достатъчна да обезщети пострадалия за изживяните болки, страдания и неудобства във връзка с телесното увреждане.
Доводът за постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на процеуалните правила е неоснователен. Съображението, че въззивната инстанция бегло и схематично е отговорила на оплакванията му против правилността на присъдата, като не е направила самостоятелен анализ на събраните доказателства и не е посочила въз основа на кои от тях приема за установени фактите по делото и какви са правните съображения за потвърждаване на присъдата, не намира опора в разпоредбите на закона и данните по делото. Нарушения на процесуалните правила за разглеждане на делото и постановяване на въззивния съдебен акт от категорията на посочените в чл. 348 ал.1т.2 НПК, които са основание за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав, не са допуснати. Въззивната проверка е извършена по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК, като е осигурена равнопоставеност на страните в процеса за упражняване на правата им. Въззивната инстанция, когато потвърждава присъдата, няма процесуално задължение да оценява самостоятелно всяко едно от събраните в предходната инстанция доказателства. Тя следва да провери дали са спазени правилата за оценка и да посочи основанията, поради които я възприема. Тези свои задължания съдът не е нарушил. Във въззивното решение, изготвено по реда на чл. 339 ал.2 НПК подробно е обсъдила всички доводи на защитата относно годността и достоверността на доказателствата, квалификацията на деянито и съставомерността му от обективна и субективна страна и индивидуализацията на наказанието и е изложила убедителни съображения за тяхната неоснователност.
Доводът на осъдения за постановяване на въззивното решение при допуснато съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.5 т.1 НПК, също е неоснователен. Прекомерната тежест на наказанието се мотивира единствено със съображение, което не намира опора в закона. Липсата на извършено деяние е основание за оправдаване, а не за смекчаване на наказателното положение. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложените му наказания за двете престъпления не са явно несправедливо завишени. Индивидуализирани са в рамките на закона, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Намаляването им би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски градски съд не са допуснати подържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения Д. В. Б. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 3742/2007 год. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 35 от 9.04.2008 год., с което е потвърдена присъдата от 14.12.2006 год. по НОХ дело № 12115/2004 год. на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: