Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
София, 05 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Човеча
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 425/2008 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. Л. Ж., подадена в срок лично и чрез защитника му адв. И против въззивно решение № 122 от 17.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 224/2008 год. на Варненския апелативен съд.
От подсъдимия и защитника бланкетно се твърди, че въззивното решение в частта, с която е потвърдена присъдата на Варненския окръжен съд, е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, а наказанието е явно несправедливо, без да се излагат конкретни съображения. По същество, в условията на алтернативност, се иска да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено, като наказанието бъде намалено по размер.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалвания въззивен акт в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 38 от 25.03.2008 год. постановена по НОХ дело № 2244/2006 год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия М. Л. Ж. за виновен в това, че на 1.08.1996 год. , в условията на опасен рецидив, в землището на с. К., Варненска област се съвкупил с Л. В. Д. , като я принудил към това със сила и заплашване, поради кото и на основание чл. 152 ал.3 т.4 във вр. с члал.1 т.2 и чл. 54 НК го е осъдил на тринадесет години лишаване от свобода; в това, че на 22.05.2000 год. в землището на с. Д., Варненска област, в условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил С. А. Д. , като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал.1т.6 пр.3 и 4 и т.12 пр.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на доживотен затвор без замяна; в това, че на 17.07.2001 год. , в условията на опасен рецидив, в землището на с. В. дол, Варненска област, се съвкупил с М. Т. Д. , като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал.3 т.4 във вр. с ал.1т.2 и чл. 54 НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода и в това, че на 20.02.2004 год. в землището на с. О., Варненска област, в условията на опасен рецидив и след като е извършил друго умишлено убийство по чл. 116 НК, за което не е постановена присъда, умишлено умъртвил Р. Г. Д. , поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.12 пр.1 и 2 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на доживотен затвор без замяна.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание доживотен затвор без замяна при първоначален специален затворнически режим.
Със същата присъда съдът го е осъдил да заплати на В. Г. Д. , А. Г. Д. , С. К. Д. и Г. С. Д. по 100 000лв обезщетения за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на техните деца, ведно със законната лихва от деня на уврежданията.
С въззивно решение № 122 от 17.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 224/2008 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата в частта по осъжданията на подсъдимия за престъпленията по чл. 152 ал.3 т.4 във вр. с ал.1т.2 НК, като по реда на чл. 23 ал.1 НК му е определил за изтърпяване по тях общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Отменил е присъдата в останалата й част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с осъждането му обвиненията, които не са доказани в съответствие с разпоребата на чл. 303 ал.2 НПК. Част от доводите на жалбоподателя по същество представляват възражение против оценката, която решаващите съдилища са направили на доказателствата, което е процесуално недопустимо. В този мисъл е изложеното съображение в писмената му защита, че без основание са кредитирани показанията на св. М, като не са взети предвид събраните писмени доказателства, че тя системно се явява жертва на сексуални посегателства. Такъв подход на изразяване несъгласие с оценката на доказателствената съвкупност, от която са направени фактическите констатации и правните изводи, е процесуално недопустим. Всеки съд преценява надеждността на даден доказателствен източник по вътрешно убеждение. Това негово суверенно право не подлежи на последващ контрол. На проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред, дали е оценен съобразно действителното му съдържание, при спазване на правилата на формалната логика и дали от него са направени верни фактически и правни изводи. В конкретния случай пороци при формиране вътрешното убеждение на съдилищата при оценката на доказателствата не са допуснати.
Още първоинстанционният съд в условията на непосредственост, в няколко съдебни заседания и с активното участие на подсъдимия, е събрал и проверил необходимите доказателствени средства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 т.1 НПК по отношение извършените престъпления против половата неприкосновеност на двете пострадали и авторството на подсъдимия. Тези доказателства е подложил на внимателна проверка, съпоставил ги е с останалите източници на доказателства, констатирал е противоречието между показанията на свидетелките и обясненията на подсъдимия и е мотивирал решението си кои от тях да кредитира. Изложените съображения, че обясненията му в частта, с която е подържал, че двете с поведението си го провокирали да им предложи сексуални контакти, на които доброволно откликнали, представляват израз на защитна позиция, не са произволни, а са направени след внимателното им и критично съпоставяне с всички останали. При цялостната служебна проверка на обжалваната осъдителна присъда в тази й част, въззивната инстанция правилно е отказала да приеме предложения от него подход за оценка на доказателствата, водещ до извод за липса на извършени престъпления. Поради отсъствието на процесуални нарушения и спазване на правилата на формалната логика при формиране вътрешното убеждение на съдилищата по фактите относно авторството на деянията и начина на извършването им настоящият състав приема, че направените в тази част изводи не подлежат на ревизия.
Свидетелката годност на пострадалите е проверена по искане на подсъдимия чрез назначаване на съответни експертизи и не е установено наличието на основания, които да са ги лишили от възможност правилно да възприемат действителността и дават достоверни сведения за фактите. И двете не са познавали подсъдимия, непосредствено след деянията и независимо една от друга са посочили достатъчно индивидуализиращи белези, по който са го разпознали. Именно по съобщените от св. Л белези е открит от служителите на охранителната фирма на св. Н, пред които не оспорил извършването на акта и демонстрирал съгласие да отиде сам в полицията. Св. М. Д. от своя страна успяла да запише на листче личните му данни от документа за самоличност при престоя им на бензиностанцията, които предала. Показанията им, дадени под страх от наказателна отговорност, са логични, последователни, категорични и подкрепени от достатъчно други доказателства, в това число показанията на св. С св. Недко Ш. Извън довода, че пострадалата Д. е недостоверен свидетел защото целенасочено и системно обвинява различни мъже за сексуални посегателства, не сочи наличие на други обстоятелства, от които да се приеме по някакъв начин умишлено да са били мотивирани да му навредят, като му припишат престъпления, които не е извършил.
Извод за недостоверност в показанията им не може да се прави от поведението, което са имали непосредствено преди и след извършване на деянията, в какъвто смисъл са доводите на подсъдимия. От факта, че през нощта са наели таксиметровия автомобил да ги закара до посочени от тях адреси, не следва автоматично, че доброволно са се съгласили с извършването на съвкупленията. Ползването на таксиметрови услуги е един от начините за придвижване в града, особено в нощните часове, когато липсва друг обществен превоз. Предназначението на тези автомобила е именно извършването на превозни услуги и пострадалите не могат да бъдат упрекнати в някакво лекомислие или провокативно поведение спрямо водачите им към извършване на насилствени действия. При това свидетелката Л била с придружител, който спрял автомобила и я качил да се прибере сама, преценявайки, че може да се довери на шофьора. При двете деяния още от момента на потеглянето на автомолиба започнал психическото въздействие върху пострадалите, като се отклонил от посочените му маршрути, извел ги през нощта извън града в отдалечената, тъмна и безлюдна гориста местност и ги поставил в такава ситуация, при която едва ли би могло да се очаква че ще получат помощ. Там психическото въздействие върху тях е продължило, като от страна на подсъдимия са демонстрирали сила и превъзходство, заплашени са с убийство и заравяне на телата, упражнена е и физическа сила. При особеното състояние на стрес, в което са изпаднали в резултат на продължителното издевателстване, не могат да бъдат упреквани, че не са оказали достатъчна съпротива и по обратния път към града не са потърсили помощ от лицата, с които подсъдимият е контактувал. Реагирали са по адекватния начин, като в момента, когато това е станало възможно, са потърсили помощ от близките си и органа, който може да им я осигури. Св. М. Д. е успяла да запише личните му данни и ги предала на полицаите, а св. Л освен със съпруга на своята сестра съобщила за деянието и на негови познати от охранителна фирма, които го издирили, но не успяли да го предадат на оганите на полицията защото избягал.
Извод за недостоверност в показанията на св. М не може да се направи и поради факта, че против половата й неприкосновеност имало извършени други престъпления. Обсъдена е приложената справка от органите на МВР, че като пострадала се е тъжила за престъпление против личността, извършено през 2004 год. и мотивирано е прието, че това не налага дискредитирането й като надежден свидетел, защото не е установено заявеното от нея да не отговаря на действителността, а от друга страна всяко физическо лице може да бъде обект на еднотипни посегателства.
При оценените съобразно действителното им съдържание доказатателства, материалният закон е приложен точно и деянията са квалифицирани като престъпления против половата неприкосновеност. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъпленията по възведеното обвинение, в това число и квалифициращото обстоятелство “опасен рецидив”. Извън довода за осъждането му без доказателства, жалбоподателят не поддържа други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК е неоснователно. Съображенията, че разследването срещу него е водено тенденциозно, като при първите следствени действия е отказано участието на защитник, а с оглед утежняване на наказателното му положение са му предявени обвинения, за които са налице постановления за прекратяване, с което съществено са ограничени правата му, които нарушения не са отстранени от съдилищата, не намират опора в данните по делото и разпоредбите на процесуалния закон. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от котегорията на посочените в чл. 348 ал.3т.1 НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт. От момента на предварителното задържане са му разяснени процесуалните права и му е осигурена реална възможност за упражняването им. Процесуалните действия, в това число и разпитите му, са извършени с участието на упълномощен защитник. По надлежния процесуален ред са проверени твърденията и възраженията му. При предявяване на материалите от разследването не е поискал събиране на нови доказателства и извършване на допълнителни процесуално-следствени действия. В съдебната фаза на процеса са му осигурени равни условия за състезателност с тези на представителя на обвинението, като са събрани допълнително поисканите от него доказателства. Действително са налице постановления, с които образуваните досъдебни производства за двете престъпления по чл. 152 ал.3 т.4 НПК са били прекратени, но тези постановления по надлежния процесуален ред са отменени от по-горестоящия прокурор. Между основанията, които изключват образуването на наказателно производство, изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 24 НПК, в ал.1 т.6 е посочена хипотеза, при която е налице влязъл в сила съдебен акт, постановен от надлежния орган, с който производството е прекратено. В случая точно е прието, че това изискване не е налице защото липсва произнасяне от съда по обосноваността и законосъобразността на прекратяванията и постановленията не са влязли в сила.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Конкретни доводи за явно несправедливо завишаване на наказанията, наложени му за двете престъпления не се поддържат, поради което касационната проверка следва да се ограничи главно до наличието на основания за служебна намеса, а такива не са налице.
Наказанието е явно неправедливо, когато, макар и определено в рамките на закона, предвидени за престъплението, не са отчетени всички установени по делото обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на въпроса за наказателната отговорност или когато на някое от тях е отдадено различно значение и това е довело до поставяне на подсъдимия в неблагоприятно положение. По делото такива нарушения не са допуснати. Изводът на въззивната инстанция, че двете наказания съответстват на степента на обществената опасност на деянията, на обществената опасност на дееца, както и на целите по чл. 36 НК се подкрепят от установените по делото обстоятелства. Двете наказания са индивидуализирани в рамките на закона и при отчитане относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Точно е преценена като изключително висока степента на обществена опасност на деянията с оглед начина на извършването им. Макар и без съответно рарешение е изпълнявал дейност, ползваща се в обществено доверие. Сключвайки договора за превоз, с качването си в автомобила, пътниците поверяват живота и здравето си на водача, като очакват от него коректно изпълнение на поръчката. Злоупотребил е с това доверие, като противно на волята им е закарал пострадалите не на пожеланото от тях място и ги е лишил от възможността за свободно придвижване. Доколкото това поведение би могло да обективира и признаците на състава на друго престъпление, за което не му е предявено обвинение, то следва да се прецени като утежняващо наказателното положение. Такива са и упражнените две форми на принуда, а и трайните последици в психиката на пострадалата Л. Д. Мотивирано е преценена като завишена и личната му обществена опасност с оглед проявените бруталност и грубо незачитане на полована неприкосновеност на пострадалите, така и с оглед данните за личността му и съдебното му минало, извън осъжданията, влияещи върху квалификацията на деянията. При тези данни наложените му наказания съответно от тринадесет и десет години лишаване от свобода, както и общо определеното за изтърпяване по съвкупност наказание от тринадесет години лишаване от свобода, не са явно неправеливо завишени. Изолирането на подсъдимия от обществото за този период от време е необходимо за да преосмисли повередиено си и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а така също за да се окаже прдупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдена присъдата на Варненския окръжен съд не са допуснати поддържаните от подсъдимия нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 122 от 17.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 224/2008 год. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдена присъда № 38 от 25.03.2008 год. по НОХ дело № 224/2006 год. на Варненския окръжен съд и по реда на чл. 23 ал.1 НК е определено общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на подсъдимия М за двете престъпления по чл. 152 ал.3 т.4 във вр. с ал.1 т.2 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: