Определение №33 от 15.3.2010 по ч.пр. дело №113/113 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 33
 
гр. София, 15 март 2010 година
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на осми март  две хиляди и  десета година, в състав:
 
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГРОЗДАН ИЛИЕВ
                      ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
             ТАТЯНА КЪНЧЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от  съдията Юрий Кръстев
наказателно дело № 113/2010 година
 
 
С разпореждане от 22. 02. 2010 г., постановено по н.ч.х.д. № 2136/2010 г., на Софийски районен съд, производството е прекратено и изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК.
 
В съдебния акт е посочено, че с оглед процесуална икономия делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като тъжителят и подсъдимият са с посочени адреси в гр. С. и с оглед изявлението на първия, че ще води свидетели в съдебно заседание.
 
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал писмено становище, че е налице формалното основание на чл. 43, т. 1 НПК и делото следва да се разгледа от друг, равен по степен съд, какъвто е Районен съд – гр. С..
Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и прие за установено следното:
 
Производството пред Районен съд – гр. В. е образувано по тъжба на А. Б. З. против М. Г. А. – Великова от гр. С., за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2 и чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК.
С разпореждане № 69/03.02.2010 г., постановено по н.ч.х.д. № 29/2010 г. Районен съд – гр. В., съдията – докладчик е прекратил съдебното производство приемайки, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като визираните в тъжбата деяния са довършени в гр. С. и на основание чл. 36, ал. 1 НПК, е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд.
 
В мотивната част на разпореждането си от 22. 02. 2010 г. съдията – докладчик по н.ч.х.д. № 2136/2010 г. по описа на Софийски районен съд е приел, че с оглед местоживеенето на участниците в процеса, процесуалната икономия обуславя промяна подсъдността на делото.
 
Искането за промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 1 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
 
Тази разпоредба изисква много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд, което обстоятелство би могло да доведе до затруднения при разглеждане на делото.
 
В конкретният случай, с оглед на посочените разпоредби, единствено подсъдимият е с местоживеене в друг съдебен район и това не би следвало да затрудни развитието на процеса и не налага промяна в подсъдността на делото.
Извън задълженията на съда остава призоваването на свидетелите, за които тъжителят е посочил, че ще ги доведе в съдебно заседание, а местоживеенето му е без правно значение за подсъдността.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ наказателно отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Софийски районен съд, наказателно отделение, 12-ти състав, за промяна в подсъдността по нчхд № 2136/2010 г., на основание чл. 43, т. 1 НПК.
 
 
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, за образуване и разглеждане по същество.
 
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на Председателя на Районен съд – гр. В. за сведение.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top