Р Е Ш Е Н И Е
№ 520
София, 15 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 500/2008 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимия И. В. Н. и на частните обвинители и граждански ищци Д. Д. П., В. М. В. и Д. М. Н. против въззивно решение № 316 от 30.06.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 414/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия се поддържат всички касационни основания, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му, за неправилна квалификация на деянието и за явна несправедливост на наказанието и на присъдените обезщетения. В условията на алтернативност се иска възивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено като наказанието бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК, а обезщетенията значително намалени.
В жалбата и в съдебно заседание от гражданските ищци и частни обвинители се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 3 НПК, като се излагат съображения че наложеното на подсъдимия наказание и присъдените им обезщетения са явно несправедливо занижени. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като бъде наложено наказание над средния размер, предвиден за престъплението, а гражданските искове уважени в предявените им размери.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 13 от 21.02.2008 год. постановена по НОХ дело № 806/2007 год. Софийският окръжен съд е признал подсъдимия И. В. Н. за виновен в това, че на 17.11.2006 год. на главен път Е-79 в посока гр. Б. с. С., при управление на МПС нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. В. П. , поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл. 342 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила и на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Д. Д. П. 20 000лв, а на Д. М. Н. и В. М. В. по 15 000лв, представляващи обезщетения за претърпяни неимуществени вреди от деянието, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил.
С въззивно решение № 316 от 30.06.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 414/2008 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като я е отменил в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в допуснато нарушение по чл. 20 ал.1 ЗДвП и го е оправдал по това обвинение, а я е потвърдил в останалата обжалвана част.
По жалбата на подсъдимия И:
Изложените в жалбата и в съдебно засеание съображения, с които се обоснована оплакването за допуснато същетвено нарушение на процесуалните правила, довело до потвърждаване на осъдителната присъда в нарушение по чл. 303 ал.2 НПК, не намират опора в данните по делото и са неоснователни. В този смисъл са доводите, че въззивната инстанция формално е изпълнила задълженията си при проверката на правилността на присъдата и не е взела всички мерки за разкриване на обективната истина, като без основание е отказала да уважи доказателсвение му искания, а събраните доказателства е оценила едностранчиво и това е довело до възприемането на неправилните фактически констатации за съществени обстоятелства от значение за наказателната и гражданската му отговорност. По този начин се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 13,чл.14 и чл. 107 НПК. Такива нарушения, довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение и до потвърждаване на осъдителната присъда без обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин, не са допуснати.
Въззивната инстанция без основание е упрекната, че формално е изпълнила служебните си задължения при проверката на правилността на невлязлата в сила присъда. След като в откритото съдебно заседание съдебният състав е изслушал становището на страните във връзка с пълнотата на доказателствените материали, от които първоинстанционният съд е направил фактическите и правните си изводи, мотивирано е възприел една част от тях. В съответствие с правомощията си на инстанция по същество, която може да събира доказателсва и след като е преценил, че в доказателствените материали съществува неяснота по въпроса за наличието на спирачна следа, което се е отразило и в заключението на изслушаната комплексна медико-автотехническа експертиза, е провел допълнително съдебно следствие и е изслушал експертите. Допълнителния разпит на вещите лица е проведен в съдебно заседание с необходимите активност и задълбоченост. Изчерпателно и под страх от наказателна отговорност са отговорили на поставените им от съда и страните въпроси, за които са имали необходимите професионални знания. При липсата на съмнение относно компетентността им, оганичаващо възможността им да изпълнят поставената им задача и правилността на заключението, по които страните не са възразили, неоснователно се твърди, че вещите лица при изследване на въпросите за скоростта на движение и опасната зона за спиране, са използвали морално остарели методики, които не намират приложение на съвременните автомобили от типа на управлявания от подсъдимия. При изготвяне на заключението, във връзка с отговора на тези въпроси, са съобразили всички доказателствени материали, в това число събраните в досъдебното производство писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, травматичните увреждания на пострадалия, повредите по лекия автомобил, използвали са специална техническа литература.
Мотивирано въззивната инстанция е отказала да уважи останалите му доказателствени искания. Този отказ не е ограничил правото му да иска събирането на доказателства и не е довел до невъзможност за изясняване на пътната обстановка, при която е причинен съставомерния резултат и гражданско-правните последици от него. Свидетелите Г. Я. и И. И. , които са пътували в автомобила на подсъдимия, са разпитани подробно от първоинстанционния съд за всички обстоятелства, при които е увреден пострадалия, в това число характеристиката на пътното платно, интензивността на движение непосредствено преди деянието и поведението на подсъдимия. Вниманието и на двамата не е била ангажирано пряко с наблюдение на пътната обстановка и действията на водача, но по категоричен начин са установили, че разминаването с насрещно движещия се автомобил е извършено на завоя, при излизането от гр. Б., а инцидента е станал на правия пътен участък. Показанията им са взети предвид при изготвяне на експертното заключение и с допълнителния им разпит не се сочи какви различни обстоятелства биха се установили.
Неоснователен е довода за избирателен подход при оценката на доказателствените източници. Между двете групи гласни доказателствени средства не съществува противоречие, което да налага съпоставката им и мотивиране на решението, кои от тях се възприемат. Те установяват различен кръг от фактически обстоятелства, като обективността и добросъвесноста им не е подложена на съмнение, което да налага проверката им. Свидетелите очевидци на инцидента са установили фактите, при които е настъпил съставомерния резултат и които имат значение преди всичко за наказателната отговорност, а посочените от гражданските ищци и частни обвинители за установили съществуващите в семейството отношения и отражението на смъртта на пострадалия, върху близките му, които имат значение за гражданската отговорност. Подсъдимият не е оспорил съобщените от свидетелите от втората група факти и не е поискал събирането на доказателства в противоположен смисъл, поради което неоснователно се поддържа, че е нарушен принципът на равнопоставеност на страните в процеса, като му е отказано назначаването на психиатрична експертиза за пострадалия и изискването на трудовото му досие. Алкохолната злоупотреба принципно може да влоши взаимоотношенията в семейството, но по делото данни, че пострадалият е имал лоши отношения със съпругата и децата си, не са събрани, в доказателства в този смисъл не са поискани от подсъдимия. Трудовото досие на пострадалия не би допринесло за изясняване на съществени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. И като пенсионер до последният си ден е работел, бил добър специалист, изпълнителен в работата си.
Самостоятелната съвкупна оценка на доказателствените източници в тяхната логическа връзка и последователност е дала основание на въззивната инстанция да възприеме фактическите констатации на решаващия съд, че при управление на лекия автомобил със скорост 80-90 км/час, на прав пътен участък, в тъмната част на денонощието, подсъдимият не възприел неправилно движещия се в неговата посока по пътното платно пешеходец, настигнал го и го ударил отзад, при което му причинил увреждания, несъвместими с живота. При тези фактически констатации, които не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратно тълкуване на доказателствата, е възприела и правния извод, че деянието обективира признаците на състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б.”в” НК, като го е оправдала единствено по обвинението за допуснато нарушение на правилата за движение по чл. 20 ал.1 ЗДвП.
Като участник в движението, подсъдимият е имал задължение да управлява моторното превозно средство със скорост, която е съобразена с конкретните пътни условия и би му позволила да спре в рамките на видимостта, осигурена от фаровете. При условията на намалена нощна видимост, съобразена с конкретните пътни условия скорост е тази, даваща възможност да се реагира на възникналата опасност в рамките на осветения от фаровете на автомобила учъстък от пътя. По делото е установено и прието, че всяка скорост над 72 км/час е несъобразена, а избраната от подсъдимия е по-висока. Неизпълнението на това задължение, регламентирано в чл. 20 ал.2 от ЗДвП, не дава основание за възприемане на довода, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Случайно деяние би било налице само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати. Пострадалият се е движел по пътното платно и е бил опасност за движението, която не е възникнала внезапно, поради което е бил длъжен да се съобрази с нея. След като се е движел със скорост, която не му е дала възможност да реагира и да я предотврати, деянието му не е случайно.
Неонователен е довода, който е подържан пред решаващите инстанции, че деянието обективира признаците на по-леко наказуемо престъпление. Съдилищата са го обсъдили и мотивирано са го отхвърлили. По-леко наказуемия материален закон може да намери приложение когато с поведението си подсъдимият спомогне за ограничаване вредните последици от деянието. В конкретния случай травмата се е изразила в пълно откъсване на главата от тялото, смъртта е настъпила мигновено и никакви действия реално не биха могли да доведат оказване на помощ.
При установената фактическа обстановка и приложен материален закон наложеното му наказание не е явно несправедливо завишено по смисъла на чл. 348 ал.5 т.1 НПК. Софийският апелативен съд самостоятелно е оценил относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК и е възприел извода на решаващия съд относно обема наказателна принуда. Нито едно от приетите по делото смекчаващи обстоятелства не е изключително, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко, за да бъде определено друго по вид наказание. Оправдаването на подсъдимия за едно от вменените му с присъдата нарушения на правилата за безопасност на движението не е основание за допълнителното смекчаване на наказателното положение. Наложените наказания по една година лишаване от свобода без ефективно изтъпряване и лишаване от право да управлява МПС са съответни на тежестта на извършеното престъпление и достатъчни за постигане целите по чл. 36 НК. Мотивирането на водачите на МПС към спазване на правилата за безопасност, с оглед постигане възпиращото въздействие на наказанието, не биха се постигнали чрез смекчаване на наказателното положение.
Не са допуснати нарушения в гражданско-осъдителната чест на въззивното решение. По основание гражданските искове са доказани, а по размер не са явно неправедливо завишени. Присъдените суми са съобразени с принципа за справеливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е отчетено и съпричиняването на резултата от страна на пострадалия. Поради липса на друг обективен критерий за измерване на паричния еквивалент на болките и страданията, изживяни от близките на пострадалия, законодателят е предоставил на съда правомощие да ги определи по справедливост, като се съобрази с конкретните социално икономически условия в определен период от развитието на страната, а не от възможносттите на задълженото лице. Неоснователен е довода, че при отмерване на сумите не са взети предвид семейното и имущественото му състояние.
По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители:
Изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения от пострадалите, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несъответно на извършеното престъпление са неоснователни.
Степента на обществената опасност на деянието, с оглед начина на извършването му, характера и степента на допуснатото нарушение и причинения съставомерен резултат, не е по-висока в сравнение с типичната за престъпленията по транспорта от този вид. Степента на обществената опасност на подсъдимия също не е висока предвид събраните характеристични данни за личността му и като водач на МПС, съдебното му минало, отношението му към деянието. През дългогодишния си стаж като водач на МПС, е санкциониран само за едно допуснато леко нарушение на правилата за движение. Тези данни не дават основание за извод, че би могло да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно с налагане на по-тежко наказание.
Неоснователен е и довода за явна несправедливост на обезщетенията по гражданските искове. Присъдените суми на съпругата и пълнолетните деца на пострадалия не са явно несправедливо занижени. Съобразени са действително изживяните от тях болки и страдания, както и съпричиняването на резултата от страна на пострадалия, изразило се не в това, че е употребил алкохол, а защото през нощта и не обозначен се е движел по път, който не е предназначен за пешеходци.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва а бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 316 от 30.06.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 414/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 13 от 21.02.2008 год. по НОХ дело № 806/2007 год. на Софийски окръжен съд само в частта относно предявеното обвинение за допуснато от подсъдимия нарушение по чл. 20 ал.1 ЗДвП, като е отменена и оправдан за това нарушение, а е потвърдена в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: