Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
София, 23 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело № 482/2008 година.
Производството е по глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. С. А. Д. от гр. Р., Кюстендилска област против решение №372/14.07.2008г, постановено по внохд № 653/2008г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдена присъда №78/11.04.2008г. по нохд №99/2008г. на Благоевградски окръжен съд.
С жалбата се поддържа основен довод за явна несправедливост на наказанието. Защитата счита, че е подценено значението на направеното от касаторът самопризнание. По същество се прави искане за изменение на решението, което да се изрази в намаляване размерът на наложеното най-тежко наказание и това по съвкупност.
Прокурорът даде заключение, че наказанието по тежест съответствува на високата сетен на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на личността на касаторът, поради което предлага решението да остане в сила.
Върховният касационен съд, разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаното отменително основание и в пределите на компетентност по чл.347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното :
С потвърдената присъда подс. С. Д. е признат за виновен в това,че :
– на 30.08.2007г. в м.”Овчарци”, землището на гр. Р., при условията на опасен рецидив се съвъкупил със 76-годишната В. Д. Ч. , принуждавайки я към това със сила и заплашване, като изнасилването представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152, ал.4, т.4 вр. ал.3, т.5 вр. чл.29, б.”а” и чл.55, ал.1,т.1 НК и вр. чл.373, ал.2 НПК е осъден на ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свободаQ при първоначален усилено строг режим на изтърпяване на наказанието
– по същото време и място, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полов желание без съвкупление по отношение на В. Д. Ч. , чрез употреба на сила и заплашване, като извършеното блудство представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.150 вр. чл.55, ал.1,т.1 НК и вр. чл.373, ал.2 НПК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален усилено строг режим на изтърпяване на наказанието
-по същото време и място, извършил грабеж, представляващ опасен рецидив на вещи, собственост на В. Д. Ч. на обща стойност 30лв., поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” НК вр. чл.55, ал.1,т.1 НК и вр. чл.373, ал.2 НПК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален усилено строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.23 НК, съдът е групирал наказанията, наложени на подс. Д. , като му определил по съвкупност за изтърпяване най-тежкото- това от ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.24 НК увеличил на ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален усилено строг режим на изтърпяване на наказанието.
Претендираното с жалбата нарушение вече е било предмет на обсъждане във въззивното производство. В тази част решението да се потвърди осъдителната присъда по отношение съставомерността на деянията и определените по вид и размер наказания за всяко от престъпленията е постановено при пълно съобразяване с изискванията на чл.чл.312 и 313 НПК, поради което настоящият състав приема, че не следва за пореден път да отговаря на възражение, което е получило изчерпателен отговор с въззивното решение.
Именно по повод поддържания довод за явна несправедливост на наказанието, въззивната инстанция е мотивирала пространно и убедително отказа, да направи друга преценка на направеното самопризнание с оглед на претендираната от защитата по-голяма тежест, която да обоснове и други изводи на полето на основанието по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Решаващите мотиви на въззивната инстанция в тази част, изготвени по реда на чл.339, ал.2 НПК са обосновани, законосъобразни. При това положение, макар в настоящето производство отново да се претендира несъразмерност на наказанието касационният състав счита, че не се налага за трети пореден път да се обсъжда и анализира, поддържаното възражение за нарушение на правилата за индивидуализацията на наказанието, защото в настоящият случай самопризнанието съпоставено с останалите обстоятелства, които формират решаващите изводи за висока степен на обществена опасност на извършените престъпления, чрез които се разкрива и тази на касаторът като извършител на престъпленията в никакъв случай не налага извод за такова очевидно несъответствие с определените наказания, което да налага задължително тяхното намаляване според критериите по чл.348, ал. 5, т. 1 НПК. При положение, че касаторът е личност с трайно изградени навици за извършване на престъпления по глава Разврат, настоящето осъждане е трето по ред за изнасилване и второ за блудствени действия, налага изводът, че досега налаганите наказания не са въздействували поправително-възпитателно личността върху неговата личност. Като се съобрази и непреодоляната злоупотреба с алкохол, престъпленията за които е осъден също са извършени в пияно състояние, става ясно, че като е направил извод за необходимостта, касаторът да изтърпи определените по отделно и по съвкупност наказания с оглед постигане целите по чл.36 НК въззивният състав не е допуснал нарушение, което да налага изменение на решението в тази част. За да направи този извод настоящият състав съобрази и обстоятелството, че наказанията на каасторът са определени под предвидените в закона задължителни минимуми на наказанията, предвидени за всяко от трите престъпления и при отсъствие на изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства, но това е сторено единствено с оглед изискването на чл.373, ал.2 НПК, поради което допълнителното намаляване на наказанията по размер би било проява на неоправдана снизходителност, която в случая е лишена от фактическо и правно основание.
По повод на въведеното с касационната жалба основание за изменени на решението ,настоящият състав констатира, че съдът е допуснал нарушение на установената с чл.301, ал.1 НПК последователност при произнасянето по въпросите, относно режимът на изтърпяване на наказанието.
Съгласно чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, след като съдът даде положителен отговор на въпросите, има ли извършено виновно деяние от подсъдимия, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон, пристъпва към решаване на следващата група въпроси, подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл.23 – 25 и чл.27 НК, какво общо наказание да му се наложи – чл.303, ал.1, т.3 НПК. Едва след това се решава дали отмереното наказание, включително и общото наказание да бъде изтърпяно ефективно и съгласно чл.303, ал.1, т.6 НПК, при какъв режим да се изтърпи. В нарушение на така установения процесуален ред, първоинстанционният съд е определил първоначален режим на изтърпяване на наказанието за всяко едно от престъпленията, вместо да стори това едва след като определи общото наказание по реда на чл.24 НК. Освен това при определяне първоначалния режим на изтърпяване на общо определеното наказание съдът в нарушение на чл.305, ал.3 НПК не е посочил фактическите и правни съображения за взетото решение, касаторът да изтърпи наказанието при усилено строг режим. Съдът е бил длъжен да изтъкне изрични мотиви по този въпрос и защото според чл.48 ЗИН усилено строгия режим се определя само по изключение и в предвидените от закона три хипотези. Съображения на съдът, защо вместо предвидения строг режим касаторът следва да търпи посоченият, като изключение усилено строг режим, както в присъдата, така и в решението липсват. При отсъствие на мотиви в тази част решението следва да се измени, за да се отстрани допуснатото нарушение, като на касаторът се определи, съгласно чл.47, ал.1, “б” ЗИН, първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо наказание, в размер на единадесет години лишаване от свобода.
По изложените съображения, Върховният касационен съд,второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.2, т.2 вр. ал.1,т.3 НПК
Р Е Ш И:
Изменява решение №372/14.07.2008г, постановено по внохд № 653/2008г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдена присъда №78/11.04.2008г. по нохд №99/2008г. на Благоевградски окръжен съд, като определя на подс. С. А. Д., първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието от единадесет години лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.