Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
София, 11 май 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело №105/2009 година.
Касационното производство е образувано по жалба на Д. Я. Д. от РУ” Транспортна полиция” –гр. Варна от гр. Д., против Решение № 145/29.12.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №135/2008г. на Военно апелативния съд на Република България съд с което е потвърдена присъда №76/01.10.2008г. по н.о.х.д. №76/2008г. на Варненски военен съд.
От защитата на касаторът се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, понеже въззивната инстанция е възприела фактическа обстановка основаваща се на предположения по отношение авторството на деянието. На полето на процесуалните нарушения се поддържа и неизпълнение на задълженията от въззивния състав по чл.339, ал.2 НПК, понеже не е отговорил с мотивите по направените възражения за нарушение на чл.чл.303 и 305, ал.3 НПК и претендирано нарушение на материалния закон.
По същество се прави искане за отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът даде заключение, че нарушения които да налагат изменение или отмяна на решението не са допуснати, поради което следва да остане в сила.
Върховния касационен съд, разгледа жалбата, провери решението и за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, съобрази следното :
С потвърдената присъда подс. Д. Д. е признат за виновен в това, че:
-на 31.07.2005г. във влак №2637, в участъка между г. Попово и гр. Т., в качеството си на лице от състава на МВР, извършил кражба на чужди движими вещи, на обща стойност 279лв, собственост на Х. А. С. , поради което и на основание чл.195, ал.1, т.9 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.142, ал.2, т.6, пр.4 и вр. чл. 54 НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода,
-за времето от 27.02.2006. до 17.03.2006г. в гр. Д., подбудил Ж. Д. от същия град към престъпление по чл.290НК, поради което и на основание чл.293, ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл.25 вр. чл.23 НК съдът е групирал наказанието по настоящата присъда, в размер на една година и два месеца лишаване от свобода и това от шест месеца лишаване от свобода по присъда №106/09.08.2004г, постановена по н.о.х.д. №106/2004г. на Варненски военен съд, влязла в сила на 12.09.2005г. като му определил да изтърпи, при първоначален общ режим, по-тежкото – това от една година и два месеца лишаване от свобода.
Определил е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.
Поддържаните и в настоящето производство доводи за допуснати процесуални нарушения, в смисъл на необсъждане на противоречията в доказателствения материал и възприемане на фактическа обстановка, относно авторството на деянието с позоваване на предположения и вероятности, не е получил отговор с въззивното решение.
Вярно е, че съобразителната част на решение съдържа фактически констатации по въпросите свързани с предмета на доказване, относно авторството на инкриминираното деяние и приложимия закон, но решаващите изводи в тази част първо са направени при отсъствие на доказателствена основа, която е заместена с логически неиздържани изводи, позволяващи повече от един отговор по отношение предмета на доказване в тази част. Освен това са възпроизведени нарушенията допуснати още при постановяване на първоинстанционната присъда.
От фактическа страна съдът е приел, че касаторът, извършвайки проверката на купето в което спели пострадалият С. и св. М първоначално отворил безшумно вратата, влязъл във вътрешността на купето, взел от дясната седалка мобилния телефон, изключил телефона след което го поставил в дрехите си, отново излязъл пред вратата и едва тогава обявил извършване на проверка. За така приетите обстоятелства на отнемане на телефона обаче липсва доказателствена основа, такава не е посочена и от съдът. Нещо повече на нея е противопоставено установеното от св. С, че от момента в който са започнали проверката във влака, двамата с касаторът не са се разделяли. „Най голямото разстояние между нас да е било два, два и половина метра. Когато почука на вратата на купето не съм го видял да влиза вътре”. С такова съдържание са били и свидетелските показания на пострадалият С. и свидетеля М, който е пътувал в същото купе. Липсва анализ и оценка на посочените доказателствени средства с оглед изискването на чл.305, ал.3 НПК. Съдът е бил длъжен да стори това, защото намирането на мобилния телефон у касаторът значително време след като е бил отнет от пострадалият позволява да се направят и други изводи, относно обстоятелствата при които е придобит. В тази част обаче, съдът вместо задълбочено, поотделно и съвкупно, обсъждане на доказателствените източници, на основата на предположение е формулирал изводът, че щом като по-късно телефонът е иззет от касаторът именно той лично е извършил отнемането по начина посочен по-горе. Отново с помощта на логически съждения, лишени от доказателствена основа съдът е отхвърлил обясненията на касаторът/той и подсъдим/ в частта с която е заявил, че закупил телефонът на гара Добрич със съображения, че би било безумие от страна на крадецът да продава откраднат телефон на полицай. Едно такова съждение обаче не изключва и тезата на касаторът за придобиване, така както и следващото съждение, че „друго лице не би могло да бъде извършител на кражбата, защото всеки от двамата свидетели би могъл да се събуди и да го залови, докато за подсъдимият, не съществувала такава опасност, понеже е полицай и би могъл да заяви на пострадалият, че следва да съхранява по-внимателно вещите си, защото ето така биха могли да бъдат откраднати”. Очевидно е, че така формираните изводи по отношение на авторството на деянието, основани предимно на предположения за възможни действия не могат да заместят изискването на законът обвинението в частта относно авторството на касаторът, като извършител на инкриминираното деяние, да бъде доказано по безсъмнен начин, каквото е изискването чл.303, ал.2 НПК. Въззивния съд, като е възприел съжденията на първоинстанционният състав, че не може касаторът да не е извършител на кражбата, щом като телефонът е намерен у него, без да извърши съвкупна оценка на доказателствена основа, която най-малко създава обосновано съмнение, относно възприетия начин на отнемане на веща, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното му убеждение, по отношение на обстоятелствата включени в предмета на доказване по конкретното дело. Това налага делото да се отмени и върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Като въззивна инстанция съдът не е ограничен в правомощията си да събира и проверява, както нови доказателствени източници, така и при условията на непосредственост сам да извърши проверката, примерно чрез преразпит на св. С, вместо да замества непълнотите ,които е доловил, с предположения, че при проверката С. не би могъл да наблюдава непрекъснато Д. , понеже и той е бил ангажиран с проверка по купетата. Въззивният състав е длъжен в тази част да даде ясен и обоснован отговор по възражениията защитата, каквото задължение има и според чл.339,ал.2 НПК, като отстрани и допуснатото от първостепенния съд нарушение на чл.305, ал.3 НПК, посочвайки кои от доказателствените източници приема за достоверни и кои отхвърля, за да обоснове по несъмнен начин изводът си за авторството на инкриминираното деяние. При констатираните нарушения по основното обвинение се налага отмяна на решението и в частта с която касаторът е признат за виновен по чл.293, ал.1 НК, защото това обвинение е функция на първото. По фактически състав обхваща уговаряне на св. Д да прикрие извършването на кражбата. При констатираните нарушения в дейността на съдът при установяване на обстоятелствата, относно авторството на деянието, респ. неговата квалификация, решението в потвърдителната част по чл.293 ал.1 НК не би могло да остане в сила. Тук следва да се отбележи, че съдът следва да даде фактически обоснован и еднозначен отговор на тезата на защитата за възможното придобиване на телефона и по друг начин, които с оглед обясненията на касаторът би могъл да обоснове една квалификация по чл.215 НК и тогава фактическият състав на обвинението по чл.293, ал.1 НК би бил друг или трети ако се възприеме тезата за едно прикриване на извършено от касаторът дисциплинарно нарушение. Възможните хипотези, а при допуснатите от съдът нарушения на правилата, уреждащи доказателствената му дейност, настоящият състав няма задължение и не би могъл да посочи, коя от възможните хипотези е достоверната, респ. установен по несъмнен начин фактически състав, не позволяват оставането в сила на решението и в потвърдителната част по субсидиарното обвинение.
На следващо място, липсата на мотиви по довода за допуснати нарушения на процесуалните правила, регулиращи доказателствената дейност на първоинстанционния състав, винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 НПК. Налице е основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна на решението.
Отмяната на решението в наказателната част налага отмяна и в частта с която е потвърдена присъдата за присъдено обезщетение за причинените имуществени вреди, понеже основанието на предявеният гр. иск за имуществени вреди е кражбата, предмет на обвинителния акт за която е поддържано да е извършена от касаторът.
По изложените съображения Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 354, ал.3, т. 2 вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК и чл. 355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК
Р Е Ш И:
Отменява изцяло Решение № 145/29.12.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №135/2008г. на Военно апелативния съд на Република България с което е потвърдена присъда №76/01.10.2008г. по н.о.х.д. №76/2008г. на Варненски военен съд .
Връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, като делото се изпрати на Военно апелативния съд на Република България за отстраняване на допуснатите нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.