Р Е Ш Е Н И Е
№ 418
София, 20 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело № 401/2008 година.
Производството е по глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на осъденият Е. А. О. от гр. П. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на определението от 19.6.2008г, постановено по н.о.х.д. №15/2008г. на Царевски районен съд с което, на основание чл.382, ал.7 вр. чл.381 НПК е одобрено постигнатото между прокурора от Царевската районна прокуратура- К. К. и адвокат Р, като з. на подс. Симеон Г. С. , споразумение за прекратяване на наказателното производство.
Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК.
Поддържат се доводи за отменителните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК.
Неправилното приложение на закона – 348, ал.1, т.1 вр. ал.2 НПК се мотивира със съображения за отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.29, ал.1 НК за квалифициране на извършената кражба, като опасен рецидив.
Основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК се извежда, като резултат на допуснатото нарушение на законът. Според защитата правилната квалификация на деянието е тази по чл.197, ал.1 НК, при която индивидуализацията на наказанието следва да се извърши с приложението вр. чл.55, ал.1 НК.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Счита, че нарушение на закона по отношение квалификацията на извършеното престъпление, за което е осъден О. , не е допуснато, определеното наказание е справедливо по вид и размер, поради което предлага искането да не се уважава.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното:
С одобреното споразумение подс. Е. О. се е признал за виновен в това, че :
– на 28.06.2007г. в гр. А., при условията на опасен рецидив, извършил кражба на чужди движима вещ, перфоратор “Бош” на обща стойност 1 234.96лв, собственост на Л. С. Т. , поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “б” и чл.55, ал.1, т.1 НК е одобрено да изтърпи три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Основният довод за допуснати нарушения на законът, при квалификацията на инкриминираното деяние е неоснователен.
Възприетата квалификация на извършената от искателят кражба, като опасен рецидив е законосъобразна. Съдът като е съобразил, че в петгодишния срок по чл.30 НК искателят е осъждан два пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода и със споразумението от 31.01.2003г. по нохд №4267/2002г, по което му определено наказание от три месеца лишаване от свобода по чл.195, ал.1,т.т.3 и 7 НК, на основание чл.68 НК е приведено в изпълнение и наказанието по присъдата по нохд.273/2002г. в размер на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1,т.т.3 и 4 НК, е направил законосъобразния извод, че по отношение на настоящето, трето по ред престъпление, са налице изискванията на чл.29, ал.1, б.”б” НК. Затова, като е квалифицирал противозаконното отнемане на перфоратора “Бош”, като кражба, представляваща опасен рецидив по чл.196, ал.1, т.1 НК, не е допуснал нарушение на законът.
Не са допуснати нарушения и на правилата за индивидуализацията на наказанието, което е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. Понеже за извършеното престъпление е предвиден задължителен минимум от две години лишаване от свобода, съдът е бил лишен от възможност да премине към друг вид наказание-пробация, каквото искане неоснователно се поддържа от искателят. При това положение се налага изводът, че съдът не е допуснал претендираните нарушения на закона визирани в чл.348, ал.1 ,т.1 и ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК, поради което искането за отмяна на постановеното споразумение по реда на възобновяване на наказателното производство се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъденият Е. А. О. от гр. П. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на определението от 19.6.2008г, постановено по н.о.х.д. №15/2008г. на Царевски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.