Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
София, 24 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно
отделение, в съдебно заседание на 23 януари две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело № 628/2008година.
Производството е по реда на чл. 346 и сл. НПК
Образувано е по жалба на частните обвинители М. С. К. и З. Д. К. и двамата от гр. С. против Решение №480/08/03.11.2008г. постановено по внохд №809/2008г. на Софийски апелативен съд. Поддържа се довод за отменителното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, поради отказ на въззивната инстанция да увеличи размерът на определените наказания и да отмени условното осъждане, макар условията за това да били налице. По същество се прави искане за изменение на решението, като се постанови увеличаване на наложените наказания и ефективно изтърпяване на увеличеното наказание лишаване от свобода.
Повереникът на частни обвинители поддържа развитите в жалбата съображения за явна несправедливост на основното и допълнително наказание.
Защитата на подсъдимия П като счита, че определените наказания не са явно несправедливи, предлага решението да остане в сила.
Прокурорът даде заключение решението да остане в сила, защото при неговото постановяване не са допуснати нарушения, които да налагат претендираното с жалбата изменение.
Върховният касационен съд, разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното :
С присъда от 26.03.2008г. постановена по нохд № 5* от 2006г. Софийски градски съд е признал подс. П. Д. П. за виновен в това, че:
– на 19.05.2006г. в гр. С., при управление на МПС– лек автомобил “Фолксваген голф”с рег. № С* нарушавайки правилата за движение по пътищата, чл.37, ал.1, пр.3 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Ю. М. С. от гр. С., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.54 НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
-На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години.
-На основание чл.343г НК, лишил подс. П. от правото да управлява моторни превозни средства за срок от осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
По жалба на частните обвинители, въззивната инстанция с решението, предмет на касационната жалба, е изменила първоинстанционната присъда, като е увеличила срокът на лишаването на подсъдимият от правото да управлява моторни превозни средства от осем месеца на две години и потвърдила присъдата в останалата част.
Поддържания пред настоящият състав, довод за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал.5, т.т.1 и 2 НПК е лишен от фактическо и правно основание.
Въззивната инстанция, съобразявайки правилно установените по делото фактически положения е направила законосъобразни изводи за виновното поведение на подс. П. , който на инкриминираната дата с управлявания от него лек автомобил , от второстепенен път предприел навлизане в бул.”Братя Бъкстон”, където по това време постаралият Ю. С. се придвижвал с мотоциклет. При навлизането в булеварда подс. П. не изпълнил задължението си, вменено му от разпоредбата на чл.37,ал.3 ЗДвП, да осигури предимство на преминаване на пострадалия мотоциклетист, поради което последвал удар между двете превозни средства съпроводен с настъпване на съставомерните последици. Така установените фактически положения определят съдържанието на по-тежката форма на непредпазливостта, като виновно поведение която, чрез тежестта на извършеното нарушение на правилата, гарантиращи безопасността на движението, съдът е съобразил при определяне степента на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на неговият извършител.
В настоящият случай основното наказание лишаване от свобода е определено при правилно определено съотношение между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и при обоснован извод за превес на първата група обстоятелства, поради което по размер не е явно несправедливо. Тежестта на настъпилите съставомерни последици по начало е съобразена от законодателя, като признак от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б, ”в”НК, поради което повторно не може да се отчита и като отегчаващо обстоятелство. В тази част възприемането на тезата на защитата би довело до извършване на нарушение на чл.56 НК. Оценката на извършеното нарушение на правилата за безопасно движение е правилна по отношение на неговата тежест. При индивидуализацията на наказанието това е било водещото по значение отегчаващо обстоятелство с което съдът е обосновал и необходимостта да се определи основното наказание, в размер, обосновано възприет за справедлив от въззивния състав.
Въззивната инстанция не е извършила нарушение по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 НПК с отказът да отмени приложението на чл.66 НК. Позоваването от защитата на една по-висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление по транспорта и личността на неговият извършител, като водач на моторни превозни средства, обосновано от тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение не налага друг извод.
Внимателният анализ на поведението на подс. П. , като правоспособен водач на моторни превозни средства, отсъствие на други нарушения за които да е осъждан или санкциониран по административен ред, както и добрите характеристични данни за него, са позволили да се направи изводът, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с института на условното осъждане. На тази съвкупност от обстоятелства с които е обоснован отказът на въззивната инстанция да отмени приложението на чл.66 НК не може да се противопостави убедително тезата за висока степен на обществена опасност на деянието и деецът с оглед тежестта на нарушението и настъпилият съставомерен резултат, защото това би довело априори до изключване приложението на института на чл.66 НК, за престъпленията по чл.343, ал.1, б.”в” НК, каквато ограничение законодателят не е поставил по отношение на този вид престъпления. По тези съображения касационният състав счита, че въззивната инстанция, като е споделила разбирането на градския съд, че с условното осъждане ще бъдат постигнати целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи определения размер на лишаването от свобода, не е допуснала претендираното нарушение визирано в чл.348, ал.5, т.2 НПК
По изложените съображения и като съобрази, че отсъствуват претендираните с жалбата нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №480/08/03.11.2008г. постановено по внохд №809/2008г. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.