Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
София, 03 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело № 320/2008 година.
Производството е по глава ХХІІІ НПК.
Образувано е по касационна жалба на подс. М. М. К. срещу Решение №81/24.04.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №77/2008г. на Великотърновски апелативен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл.350, ал.2 НПК. Поддържа се довод за отменителното основание по чл.348, ал.1, т. 1 НПК.
Претендираното нарушение на закона се мотивира с отказ на съдът да приложи разпоредбите на чл.чл.23-25 НК, каквото искане е било направено във въззивното производство. Затова по същество се прави искане това да бъде сторено от касационния състав, като се намали определеното по съвкупност наказание.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователно. Счита, че нарушение на закона по отношение отказът за приложение разпоредбите за групиране на наказанията по чл.чл.23-25 НК не е допуснато, поради което предлага решението да остане в сила.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното:
С присъда №29/17.03.2008г. по н.о.х.д. №692/2007г. на Великотърновски окръжен съд подс. М. К. е признат за виновен в това, че :
– на 27.05.2007г. в гр. В., при условията на опасен рецидив, извършил обсебване на чужди движими вещи на обща стойност 456.20лв, собственост на А. И. Д. от с.г., поради което и на основание чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.б.”а” и “б” и чл.54, ал.1 НК е осъден три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието НК
С въззивното решение, предмет на искането за възобновяване на производство, въззивният състав е преквалифицирал извършеното деяние в престъпление по чл.206, ал.6, т.2 вр. ал.3, т.1 вр. л.1 и вр. чл. 29, ал.1, б.б.”а” и “б” НК и намалил наказанието лишаване от свобода на две години. В останалата част е потвърдил осъдителната присъда.
Претендирания довод за нарушение на закона се обосновава със съображения за неизпълнение на процесуални задължения за попълване на делото с доказателствен материал, каквото бездействие проявил въззивния състав.
Така мотивирани и поддържани нарушения не са налице.
Предмет на обвинителния акт и постановена присъда е само едно деяние, което въззивния състав законосъобразно е преквалифицирал по чл.206, ал.6, т.2 НК. При това положение е очевидно, че при отсъствие на множество престъпления хипотезата уредена в чл.23-25 НК, за определяне на общо наказание не може да бъде обсъждана от двете инстанции. Отсъствието на доказателствена основа, влезли в сила присъди за престъпления извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, по отношение на престъплението, предмет на настоящето дело, изключа произнасянето и по другата хипотеза на съвкупност от престъпления по влезли сила присъди, за да има съдът задължението да се произнася за определяне на общо наказание, респ. отказ да се произнесе по реда на чл.301, ал.1, т.3 НПК, постановявайки присъдата. Следователно, при отсъствие на нарушения допуснати от първоинстанционния състав не може да става въпрос за такова допуснато във въззивното производство. Нещо повече с въззивната жалба е направено бланкетно искане за определяне на общо наказание по реда на чл.23-25 НК. При наличните данни, че касаторът е извършил престъплението по чл.206, ал.6, т.2 НК, докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода за други престъпления, е изключено определяне на общо наказание с основание по чл.23 – 25НК. Следователно претендираното нарушение на закона не е налице.
Въззивната инстанция не може да бъде упрекната и за отказа да определи общо наказание при хипотезите посочени с разпоредбите на чл.27, ал.1 и 2 НК, защото по начало такова произнасяне не е имало с присъдата, предмет на въззивната проверка и отсъствието на такова произнасяне се дължи не на допуснато от съдът нарушение, а поради липсата на доказателствена основа, каквато са влезлите в сила осъдителни присъди, както и данните за изтърпените наказания. Извлечението от свидетелството за съдимост не е достатъчно да запълни липсващият в тази част доказателствен материал. При положение, че за случай като настоящия е предвидено и отделно производство по чл.306, ал.1, т.1 НПК за решаване на въпросите за определяне на общо наказание с основанията по чл.23-25-27 НК въззивния състав не е нарушил законът. Нещо повече, при наличието на самостоятелна процедура по чл.306 НПК, както доктрината така и съдебната практика са категорични и еднозначни за това, че пропускът на съдът да се произнесе по приложението на чл.23-25, респ.27 НК не е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Такова ще бъде разрешението и в случайте, като настоящият, когато непроизнасянето се дължи на изначална липса на доказателствени материали за предходните осъждания на касаторът, които да позволяват законосъобразно приложение на институтите за определяне на общо наказание при множество престъпления. Затова като приема, че двете инстанции не са допуснали претендираните нарушения касационният състав счита, че жалбата е неоснователна.
Искането за приложение разпоредбите на чл.23-25, респ. 27 НК от касационния състав не държи сметка за неговите правомощията в касационното производство, където не е предвидена възможността за първи път съдът да определя ново наказание, каквито са и случайте на определяне на общо наказание при множество престъпления.
Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че отсъствуват претендираните с касационната жалба нарушения, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №81/24.04.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №77/2008г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.