Р Е Ш Е Н И Е
№ 361
София, 03 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 СЕПТЕМВРИ две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело № 309/2008 година.
Производството е по глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на осъдения Г. Д. А. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на Решение №10/01.04.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №144/2007г. на Смолянски окръжен съд с което е потвърдена присъда №95/13.11.2007г. по н.о.х.д. №70/2007г. на Чепеларски районен съд.
Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК. Поддържат се доводи за отменителните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК.
Основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК се мотивира с допуснато от съдът нарушение при оценката на обстоятелствата от значение за правилната индивидуализация на наказанието.
Неправилното приложение на закона – 348, ал.1, т.1 вр. ал.2 НПК се извежда, като резултат от отказът на съда да приложи чл.78а НК макар условията за това да били налице.
По същество се прави искане след възобновяване на производството да се измени решението, като отговорността за извършеното престъпление се реализира по административен ред. Алтернативно се поддържа искане, при условията на чл.55, ал.1,т.1 НК, за допълнително намаляване на наказанието лишаване от свобода.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Счита, че определеното наказание е справедливо по вид и размер. Нарушение на закона по отношение отказът за приложение на чл.78а НК не е допуснато, поради което предлага искането да не се уважава.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното:
С потвърдената присъда подс. Г. А. е признат за виновен в това, че :
– за периода от 02.12.2006г. до 15.12.2006г.15.04.2003г. в гр. Ч. комплекс “Пампорово”, при условията на опасен рецидив в съучастие, като съизвършител с В. В. С. и М. И. П. и чрез използуване на моторно превозно средство извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност 5359.19лв, собственост на “Студенец-2001” АД гр. С., поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.26, ал.1, чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.б.”а” и “б” и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден една година и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието НК.
– На основание чл.27 ал.2 вр. ал.1НК, е присъединил изцяло наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода, към неизтърпяната част от наказанието, пет години лишаване от свобода, определени му с влязла в сила присъда №255/17.11.2006г. по нохд №944/2003г. на Пловдивски районен съд.
Основният довод за допуснати нарушения на правилата, регулиращи дейност на съдилищата по отмерване на наказанието е неоснователен.
Възприетата квалификация на извършената с участието на искателят кражба, като опасен рецидив, предвиденото за нея наказание и невъзстановяването на причинените имуществени вреди изключват възможността за приложението на чл.78а НК, поради което в тази част претендираното нарушение на материално правните норми не е налице.
Двете инстанции не са допуснали нарушения и на правилата за индивидуализацията на наказанието, което е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. При наличните данни за завишената степен на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на личността на неговият извършител, позоваването на данни за утежненото му семейно състояние в това производство не налага друг извод. Вярно е, че за един продължителен период от време искателят ще бъде изолиран в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но този резултата се дължи на приложението на чл.27, ал.2 НК, тъй като условията за това са били налице. При положение, че кражбата на електрически кабел представлява опасен рецидив, извършена е по време когато искателят е изтърпявал наказанието от пет години лишаване от свобода по предходното осъждане, съдът не е разполагал с възможността за преценка на полето на целесъобразността при определяне на наказанието, каквато възможност се съдържа в чл.27, ал.1 НК. Задължението, което има по чл.27, ал.2 НК е императивно и затова, присъединявайки изцяло определеното наказание към неизтърпяната част по предходното осъждане съдът правилно е приложил закона в тази част. Не е допуснал претендираното нарушение на закона визирано в чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК, поради което искането за отмяна на постановеното решение по реда на възобновяване на наказателното производство се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъденият Г. Д. А. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на решение №10/01.04.2008г, постановено по в.н.о.х.д. №144/2007г. на Смолянски окръжен съд с което е потвърдена присъда №95/13.11.2007г. по н.о.х.д. №70/2007г. на Чепеларски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.