Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
София, 11 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело №412 /2008 година.
Производството е по реда на чл. 346,т.1 и сл. НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимата Б. Г. П. от с. В., Софийска област.
С обжалваното Решение №656/17.06.2008г., постановено по внохд №790/2007г. на Софийски апелативен съд е изменена присъда №3/29.01.2007г. по нохд №374/2006г. на Софийски окръжен съд с която подс. Б. П. е призната за виновна в това, че :
– на 21 юли 2006г. в махала “Суевци” на с. Б., умишлено умъртвила, намиращият се в безпомощно състояние Г. Т. В. от с.с, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.5 вр. чл.115 и чл.54 НК е осъдена на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което с въззивното решение е намалено на единадесет години лишаване от свобода.
В останалата част, включително и в частта с която подсъдимата П. е осъдена да заплати на З. Г. В. и С. Г. В., двамата от гр. С., 17 000лева обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди и отхвърлил искът за разликата до 35 000лева, присъдата е потвърдена.
С касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приел за установено, че касаторът е извършител на инкриминираното деяние. Според защитата това е сторил св. Х с когото пострадалият бил в лоши отношения. Касаторката не би могла да нанесе удар с брадвата, понеже претърпяла травматично уреждане, изваждане на ставата на ръката, предшествуващо инкриминираното деяние. По същество се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители и от техния повереник също се мотивира искане за повторно съдебно следствие, за да се установи, че ръководена от користни мотиви и отмъщения, касаторката е извършила убийството. Алтернативно се прави искане да се остави в сила решението.
Всяка от страните счита, че жалбата на другата е неоснователна.
Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението с което е потвърдена осъдителната присъда, както и в частта с която е изменена, относно наказанието не са допуснати нарушения, поради предлага да остане в сила.
Върховния касационен съд разгледа жалбите, провери въззивното решение с оглед на поддържаното отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347-348 НК, за да се произнесе съобрази следното:
Решаващите съображения и в двете жалби относно авторството на деянието и мотивите за неговото извършване са развити на полето на претендирана фактическата необоснованост на постановеното решение, нарушение което не е изведено като самостоятелно отменително основание с нормата на чл.348 НПК, поради което в тази част по повод на жалбата решението не подлежи на проверка в това производство. Тук следва да се отбележи, че на всички възражения за необоснованост на присъдата с решението са дадени, изчерпателни и основани на съответна доказателствена основа, отговори. Доколко се прави довод, относно авторството на деянието и се поддържа тезата, че друго лице е извършител на убийството, условно би могло да се приеме, че става въпрос за нарушение на чл.303 НПК, като резултат на неправилен анализ на доказателствените източници. Такова е положението и по отношение твърденията на гр.ищци и частни обвинителни, относно съдържанието на водещите мотиви за извършване на престъплението, поради което с отговора по жалбата на подсъдимата, по отношение на мотивите ще получи отговор и жалбата на другата страна в тази част.
На полето на процесуалните изисквания по чл.чл.13,14, 107, ал.3 и 5 НПК нарушения не са допуснати, защото са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Това е сторено, както по отношение инкриминираното деяние, така и по отношение авторството на касаторката/подсъдима, като негов извършител. По несъмнен начин са установени всички фактически положения, които имат значение за правилното решаване на въпросът за съставомерността на деянието. Изяснен е и механизмът на причиняване на съставомерните последици от касаторката. На основата на съвкупна оценка на доказателствените източници, сред които с решаващо значение, заключенията на СМЕ, двете съдебни инстанции обосновано са приели, че тежката черепно мозъчна травма с раздробено счупване на черепа, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и на мозъчното вещество е причинена от многобройни удари, нанесени в главата на пострадалият с широката/тъпата/ част на брадвата, която след извършване на деянието касаторката укрила в прилежащата към жилището стопанска постройка.становено е по несъмнен начин, че ударите са нанесени върху спящ човек. Още с първият удар пострадалият В. е бил приведен в безпомощно коматозно състояние, като е останал неподвижен при нанасяне и на останалите удари. С извършения анализ на доказателствените източници, двете съдебни инстанции са изключили другите възможни механизми и оръдия/инструменти, за причиняване на съставомерните увреждания. В тази връзка следва да се отбележи, че на вниманието на съдът е стояла и първоначално поддържаната от касаторката версия, за нанесени от нея удари с брадвата, защитавайки се от предприетите от пострадалият действия на физическа саморазправа. Поради очевидната неправдоподобност на така поддържаната версия, лишена от доказателствена основа, защото по несъмнен начин е установено ,че многобройните удари с брадва са нанесени върху пострадалият докато спи, касаторката е възприела друга линия на защита, като е посочила за извършител на убийството св. Х с прякор”Чуклето”. Въззивната инстанция е извършила внимателна проверка и на тези твърдения на касаторката, които в крайна сметка също са се оказали неправдоподобни. За възможността друго лице, включително св. Х да е извършил убийството, освен обясненията на подсъдимата, други доказателствени източници по делото не са събрани. Съдът не е имал основание да възприеме за достоверно и твърдението на касаторката, че не би могла да нанесе ударите с брадвата, поради травма на ръката, защото освен неподкрепено с други доказателства, това твърдение е в противоречие с предходната версия за нанесени от нея удари, отбранявайки се от нападението на пострадалият, следователно и неправдоподобно. При това положение, двете инстанции, като са приели, че именно касаторката е автор на инкриминираното деяние не са допуснали претендираното процесуално нарушение.
На следващо място, установеното хармонично единство от доказателствени източници изключва ,каквато и да е друга хипотеза за друг възможен извършител на инкриминираното деяние. При положение, че във въззивното производство решаващият извод за авторството на касаторката е формиран след самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и решен еднозначно в съответствие с изискването по чл.303, ал.2 НПК, касационния състав не приема за основателна, поддържаната от защитата теза, за незадълбочено изпълнение на процесуалните задължения по установяване на обстоятелствата по чл.102, т.1 НПК, което да налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Направените констатации и извод, за това, че мотивите за извършване на убийството са свързани с настъпилото трайно и непрекъснато влошаващи се отношения между касаторката и пострадалият, заканите на последния да я изпъди от жилището са основани на задълбочен анализ на наличната съвкупност от гласни, писмени и веществени доказателствени средства, поради което упрекът към въззивната инстанция за неизследване субективната страна на извършеното деяние също се явява неоснователен. Ето защо настоящият състав приема, че решаващите мотиви на въззивната инстанция в тази част, изготвени по реда на чл.339, ал.2 НПК, са обосновани и законосъобразни, поради което не е налице претендираното с жалбите нарушение, което да налага отмяна на въззивното решение.
По изложените съображения и като съобрази, че не са допуснати поддържаните с касационните жалби нарушения, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №656/17.06.2008г, постановено по внохд №790/2007г. на Софийски апелативен съд с което е изменена присъда №3/29.01.2007г. по нохд №374/2006г. на Софийски окръжен съд в частта с която е намалено определеното на подсъдимата Б. Г. П. наказание лишаване от свобода от петнадесет години на единадесет години лишаване от свобода и потвърдена в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
използувани в ръкопашния бой между двете противникови групи тази на касаторът и другата в която бил пострадалият. вкл. на допълнително събраните и проверени СМИ и гласни доказателствени средства във въззивното производство, относно механизма и използуваното оръдие
Въпросът за авторството на касаторът, също е решен в съответствие с изискването на чл.303,ал.2 НПК на основата на останалата доказателствена съвкупност от гласни и писмени доказателствени средства, изслушани и приети заключения на назначени по делото експертизи, позволили на съдът да приеме за установено, че към момента на увреждането единствен, касаторът е бил въоръжен с брадва, намирал се в непосредствена близост до пострадалият и непосредствено след удара, брадвата е изтръгната от неговите ръце от св. Д.