Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
София,07 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА
и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело № 356/2008 година.
Производството е по реда на чл.423 и сл. НПК.
Образувано е по искане на осъдения И. К. И. за възобновяване на наказателното производство по нохд №286/2007г. на Карловски районен съд/КРС/.
Искането е направено в срока по чл.423, ал.1 НПК. Поддържат се доводи за отменителните основания по чл.423 и чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК.
Основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК се мотивира с допуснато от съдът нарушение в съдебната фаза на процеса довело до ограничаване правото на защита на искателят.
Неправилното приложение на закона – 348, ал.1, т.1 вр. ал.2 НПК се мотивира при условията на алтернативност и с оглед представяне на нов доказателствен материал при новото разглеждане на делото, относно механизма на пътнотранспортното произшествие.
По същество се прави искане след възобновяване на производството делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Гражданският ищец не изразява становище по искането за възобновяване на наказателното производство.
Прокурорът даде заключение, че не са налице основанията за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, защото подсъдимият е участвувал в досъдебната фаза на производството, а при постановяване на присъдата е имала осигурена адвокатска защита.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери присъдата, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното:
С присъда №28/14.03.2008г. постановена по нохд №286/2007г. на Карловски районен съд, осъденият И. И. ов е признат за виновен в това, че:
-на 17.05.2007г. в землището на гр. К., м.”Стражата”на главен път, София-Бургас, при управление на моторно превозно средство, т.а.”Мерцедес-2540Л” с рег. № Р* и с ремарке рег. № Р* нарушавайки правилата за движение по пътищата, по непредпазливост причинил значителни имуществени щети на превозното средство на обща стойност 21 000лв, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”а” вр. чл.54 НК е осъден на пробация, като са му определени пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 5 НК за срок от по шест месеца.
Присъдата е постановена в производство по чл.269, ал.3, т.1 и т.3, ”б.”а” НПК и не е проверявана по касационен ред.
В съдебната фаза на процеса пред районния съд, искателят не е участвувал. Неколкократните опити да бъде призован лично от адреса които е посочил за постоянно местопребиваване в гр. Р. не са дали резултат. Такова било положението и с опита да се установи връзка с него на телефоните които оставил на досъдебното производство. Издирването му чрез органите на М-во на правосъдието, Главна дирекция “Охрана” за изпълнение на изменената мярка за неотклонение и принудителното му довеждане в съда също били безрезултатни. Чрез органите на МВР, Дирекция на полицията, поделение –гр. Пловдив са получени данни, че е напуснал България през границата с Румъния. При това положение съдът е приел, че по отношение на подсъдимият е налице основанието по чл.269, ал.3, т.1 и т.3, ”б.”а” НПК за разглеждане на делото. По този ред в отсъствие на искателят и след като му назначил служебен защитник съдът е провел съдебното следствие и постановил осъдителната присъда.
Решаващо условие за отмяна по реда на чл.423, ал.1 и сл. НПК на присъди, постановени по реда на задочното производство е осъдения да не е знаел за образуваното, проведено и завършило с постановяване на осъдителна присъда наказателно производство. Незнанието следва да се дължи на причини, които не са свързани с укоримо процесуално поведение на осъдения, като страна в процеса. Когато сам се е поставил в такова състояние, защото се е укривал или редовно призован, не е пожелал да участвува в производството, осъдения не може да реализира процесуалното си право да иска отмяна по реда на възобновяването на постановената присъда. Приемането на противната теза води до злоупотреба с правото на защита, каквато цел законодателят не е имал при създавате на института по глава ХХХІІІ НПК.
Посочените изисквания на закона не са налице по отношение на присъдата, предмет на касационна проверка.
По настоящето дело досъдебното производство, образувано срещу осъдения И. И. ов е проведено с негово лично участие. С постановление от 07.11.2007г./л.15-дозн./, той е привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” НК и след проведен разпит в това качество му е взета мярка за неотклонение, “Подписка” по която е поел задължението да не се отклонява от обявеното от него местоживеене в гр. Р. до приключване на наказателното производство. С материалите от приключеното досъдебно производство се е запознал лично при предявяване на разследването/л.67дозн./. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда нееднократно е издирван на посочения от него адрес, но не бил намерен, за да му се връчат обвинителните книжа. При това положение, след като е изпълнил в пълен обем задълженията си по издирване на осъдения първоинстанционния съд на основание чл.269, ал.3, т.1 и т.3, ”б.”а” НПК и след като е изпълнил задълженията си по чл.94, ал.1, т.8 НПК, да му назначи за защитник лице което упражнява адвокатска професия, провел съдебното дирене и постановил осъдителната присъда в отсъствие на искателя.становено е също така, че по време когато е издирван,за да се осигури явяването му пред първоинстанционния съд, И. ов е преминал границата на Република България без да уведоми за това съдът или органите на досъдбното производство.
От изложеното следва, че провеждането на съдебното следствие в отсъствие на искателят не е станало, поради нарушаване на процесуални задължения от страна на съда, разгледал делото и постановил присъдата. Незнанието на този стадии от наказателния процес от страна на искателят, завършил с постановяване на присъда, се дължи единствено на извършено от него нарушение на чл.59,ал.2, НПК. От момента на предявяване на акта, с който му е взета мярката за неотклонение, в качеството на обвиняем, за него се поражда задължението да не променя местоживеенето си, без да уведоми за това съответния орган. Вместо да спазва наложеното му процесуално поведение, осъденият е напуснал обявения от него адрес в гр. Р., за неопределено време и на неопределен адрес пребивавал извън територията на Република България. Това му поведение най-малко е основание за извода, че по този начин осъдения е манифестирал отказ от правото си да се яви лично пред българския съд за да се защитава по обвинението по чл.343, ал.1, б.”а” НК. Затова обстоятелството, че сам се е поставил в положение на невъзможност да реализира правата си по чл. 51 НПК, като организира защитата си, чрез лично участие в съдебната фаза на процеса, за които несъмнено е бил наясно, че предстои не може да бъде основание за отмяна на постановения съдебен акт по реда на възобновяването по чл.423, ал.1 НПК. На полето на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК съдът не е допуснал процесуално нарушение свързано с ограничаване правото на защита на искателят, защото след като последния по причини изложени в предходната част не се е явил да проведе лично защитата си съдът му е назначил служебен защитник, които е участвувал в извършването на всички съдопроизводствени действия довели до постановяване на присъдата.
Направените възражения за допуснати нарушения, които сочат на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1НПК също са неоснователни. Механизмът на предизвиканото от искателят пътнотранспортно произшествие е установен в пълно съгласие с наличната по делото доказателствена съвкупност, която включва писмени и гласни доказателствени източници, заключение на изслушана авто-техническа експертиза, които са еднозначни по отношение направените от съдът изводи за допуснатите от искателят нарушения на правилата за движение, довели до настъпване на съставомерните последици. Промяна в решаващите изводи в тази част с позоваване на непълнота на доказателствата, каквото възражение се прави от защитата, не би могло да бъде предмет на обсъждане в настоящето производство, поради отсъствие на такова самостоятелно основание за отмяна и възобновяване на производството.
По делото отсъствуват данни за възстановяване на причинените имуществени вреди и в тази част заявените претенции за прихващане и неуредени според искателят имуществени отношения с гражданският ищец са неотносими към настоящето производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения И. К. И. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на присъда №28/14.03.2008г. постановена по нохд №286/2007г. на Карловски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.