Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
София, 13 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА
и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ
дело № 338/2008 година.
Производството е по реда на чл.419 и сл. НПК.
Образувано е по искане на осъдения Й. Л. П. за отмяна по реда на възобновяване на наказателното производство на Решението от 08.01.2008г. постановено по внохд №959/2006г. на Софийски градски съд с което е потвърдена присъдата от 30.01.2006г. по нохд №8/2006г. на Софийски районен съд.
С потвърдената присъда подс. Й. Л. П. е признат за виновен в това , че:
-на 29.12.2005г. в гр. С., ж.к.”Дружба”,кафе-аператив “Джио”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост- поради което и на основание чл.325, ал.2, пр.2, ал.2 вр. ал.1 и чл. 54 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и за невинен:
– по същото време и на същото място да е извършил хулигански действия отличаващи се с изключителен цинизъм поради което е оправдан по първоначалното обвинение по чл.325, ал.2, пр.2, алт.1 в тази му част.
На основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК. Поддържат се доводи за отменителните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1, 2, 3 НПК.
Основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК се мотивира с допуснати от съдът нарушения на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствения материал.
Неправилното приложение на закона – 348, ал.1, т.1 вр. ал.2 НПК се мотивира с неправилна оценка на противоречиви доказателствени източници.
Явната несправедливост на наказанието се обосновава с отказът на съдът да приложи чл.55 НК при индивидуализацията на наказанието
По същество се прави искане след възобновяване на производството делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд или да се премине към друг вид наказание без лишаване от свобода.
Прокурорът даде заключение, че не са налице основанията за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, защото поддържаните с искане нарушения не са допуснати. Законът е приложен правилно, а определеното наказание е съответно по тежест на престъплението и личността на неговият извършител.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери присъдата, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл.347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното:
В съобразителната част на искането са възпроизведени възраженията, поддържани във въззивното производство против присъдата, които са получили надлежно мотивирани по реда на чл.339, ал.2 НПК откази да бъдат възприети. Против въззивното решение в тази част не се правят възражения за допуснати нарушения. По същество отказите на въззивната инстанция да приеме наличието на претендираните нарушения също са правилни.
Въззивния състав не е имал основание да приеме наличието на допуснати нарушения на процесуалните правила свързани със събиране и проверка на доказателствата след като по делото е установено, че вещественото доказателство, полицейско униформено яке с разкъсан ръкав, е представено от прокурорът в хода на съдебното следствие. Прокурорът наред с останалите страни в процеса не е ограничен по отношение на възможността да прави искане и да представя доказателствени източници, включително и веществени доказателства, до приключване на съдебното следствие. Единственото ограничение в тази част е свързано с изискването доказателствения материал да е откосим към установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК. В случаят такова е положението с представеното от прокурорът формено яке с което е бил облечен полицейският служител, св. Т. По делото е изяснено, че искателят е разкъсал лекия ръкав на якето, при предприетите от полицейските служители действия за преустановяване на хулиганското му поведение. Съпротивата е била дръзка съпроводена с псувни и цинизми отправени към служителите на МВР. При положение, че е протоколирано представянето на вещественото доказателство, като процесуално действие, да е извършено от прокурорът, участвуващ в съдебно заседание е очевидно несъстоятелно възражението това да е сторено от свидетел, каквото твърдение се съдържа в искането.
Съдът е изпълнил в пълен обем и задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, поради което възраженията в тази част за опорочаване на вътрешното му убеждение при установяване на фактическите положения, относно извършените от касаторът хулигански действия също е неоснователно. Конкретно, съдът е определил двете групи гласни доказателствени средства между които има съществени противоречия, относно съдържанието на инкриминираните действия, изследвал е причинните за противоречията и в пространно изложение е обосновал взетото решение кои от източниците приема за достоверни и защо отхвърля, като недостоверни, показанията на свидетели близки на искателят с които е пил в заведението. При този подход на съдът въззивната инстанция правилно е отхвърлила, като неоснователно възражението на защитата за допуснато нарушение на чл.305, ал.3 НПК. Щом като е установено, че инкриминираните действия извършени от искателя не са били еднократни, а непристойното поведение е продължило близо два часа двете инстанции не са имали основание да възприемат и възражението за противоречие между съобразителна част и диспозитив на обвинителния акт, относно точното посочване на часът на извършване на деянието.
Претендираното нарушение на законът, като отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 НК, мотивирано с процесуални нарушения в дейността на съдът по оценката на доказателствата също не е налице.
При правилно установените фактически положения квалификацията на инкриминираното деяние, като престъпление по чл.325, ал.2 пр.2,алт.2 НК е законосъобразна. Налице е типичен случай на хулиганско поведение на обществено място, под влияние на употребения от искателят алкохол. В конкретния случай многобройните псувни, цинизми, закани за саморазправа отправяни към персонала на заведението и полицейските служители, пунктуално посочени в присъдата, са израз на подчертано неуважение към установения правов ред и отношения в обществото. Нещо повече, поради агресивното му поведение се наложило да бъде извикано подкрепление за да бъде обуздан, т.е. налице е и следващия признак от състава на престъплението, хулиганските действия са били съпроводени с оказване съпротива срещу орган на властта, но по причини които само прокуратурата може да посочи този квалифициращ признак отсъствува. При това положение, като е отказал да приеме, че извършеното от искателя не съставлява престъпление по чл.325, ал.2 НК въззивния съд не е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.2 НПК.
Доводът за явна несправедливост на наказанието, поради отказ на съдът да приложи чл.55, ал.1 НК, е немотивиран.
Всички обстоятелства от значение за правилната индивидуализация на наказанието са били съобразени и правилно оценени по тежест и значение, поради което искането за преминаване към наказание без лишаване от свобода се явява неоснователно. В искането също не се сочат пропуснати от двете инстанции обстоятелства със значението на многобройни или изключителни, които да налагат извод за наличие на основанието по чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК, затова и в тази част не следва да се допуска възобновяване на производството.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения И. К. И. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на решението от 08.01.2008г. постановено по внохд №959/2006г. на Софийски градски съд с което е потвърдена присъдата от 30.01.2006г. по нохд №8/2006г. на Софийски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.