4
определение по ч.гр.д.№ 3955 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 04.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3955 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД срещу определение № 538 от 28.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 412 от 2019 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено определение № 2068 от 11.07.2019 г. на Варненския окръжен съд по гр.д.№ 1058 от 2016 г. и вместо него е постановено ново такова, с което е изменено решение № 582 от 30.03.2018 г. по гр.д.№ 1058 от 2016 г. на Варненския окръжен съд в частта му относно дължимите в полза на „Вела-96“ АД разноски като вместо присъденото, апелативният съд на основание чл. 78 ГПК е осъдил УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД и МУ „Проф.д-р Параскев Стоянов“ да заплатят на „Вела-96“ АД сумата от 9 041,72 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, от които 881,72 лв. такси и съдебни разноски и 8 160 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят правни въпроси, по отношение на които жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:
1. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по искове за собственост и други вещни права върху имот (чл.69, ал.1, т.2 от ГПК) следва ли съдът да изхожда от цената на иска, която отразява определения материален интерес по делото или може единствено при определяне на размера на адвокатското възнаграждение да изхожда от пазарната стойност на имота към момента на придобиване?
2. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по искове за собственост и други вещни права върху имот (чл.69, ал.1, т.2 от ГПК) кой е моментът, към който следва да се определи стойността на имота, и дали това следва да е данъчната оценка или пазарната стойност на имота към момента на придобиване, при условие, че цената на иска е определена по данъчна оценка на имота към момента на предявяване на иска?
Жалбоподателят се е позовал и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното определение, като го е обосновал с твърдения за несъобразяване от страна на въззивния съд с основни принципи в правото при постановяване на съдебния акт, както и необоснованост на същия, поради неяснота на мотивите на съда.
Ответникът по частната жалба „В.-96“ АД е подал отговор в срок. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд, а по същество излага становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 274, ал.3, т.2 ГПК и с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.
1. В случая не е налице соченото в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1 ГПК, когато са налице общото основание за това /посочване от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт/ и поне едно от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
В случая поставените от касатора въпроси не са обуславящи за правните изводи на въззивния съд, тъй като той е приел, че съобразно нормата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска за собственост се определя от данъчната оценка на имота, а само при липса на такава – от пазарната му стойност, при това към момента на предявяване на иска, а не към датата на придобиването. Посочил е , че с оглед тези правила се определя и стойността на защитавания материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. С оглед изложеното е намерил за неоснователни доводите на въззивника „В.-96“ АД в този смисъл.
Решаващите мотиви на апелативния съд за основателност на частната въззивна жалба са, че при отчитане на значителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия, както и при съобразяване, че се касае до разглеждане на делото в първа инстанция, във връзка с въведените с процесуалния закон преклузии, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 6800 лв. без ДДС не се явява прекомерно. Като конкретни обстоятелства, на които е основал тази преценка, апелативният съд е посочил предмета на делото; броя на откритите съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ищеца- пет; броя и вида на изслушваните по делото експертизи- две, СГЕ и СТЕ; множеството писмени доказателства и броя на разпитаните свидетели. Върху сумата в размер на 6800 лв. е приел, че следва да бъде начислен и ДДС, предвид данните по фактурата за неговата дължимост.
С оглед изложеното, поставените въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд. Следователно те не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. При липса на общо основание за допускане на касация, ВКС не изследва налице ли са допълните предпоставки по т.1- 3 на чл.280, ал.1 ГПК, още повече, че не са изложени и съображения за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не е посочено коя приложима към конкретното дело правна норма е непълна или неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на нормата от ВКС, нито е обосновано кои промени в законодателството или в обществените условия налагат промяна на едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложима по делото правна норма /т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 по тълк.д.№ 1 от 2009 на ОСГТК на ВКС/.
2. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 538 от 28.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 412 от 2019 г. на Варненския апелативен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.