2
определение по гр.д.№ 2667 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 03.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2667 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С.И.Г“ ООД срещу решение № 35 от 05.04.2019 г. по в.гр.д.№ 9 от 2019 г. на Ямболския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 65 от 22.11.2018 г. по гр.д.№ 68 от 2018 г. на Районен съд- Тополовград и вместо него е постановено решение за уважаване на предявените от С. И. П. срещу М. И. М. установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и срещу „С.И.Г.“ ООД осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС на следния недвижим имот: нива с площ от 3,025 дка, пета категория, представляваща имот № ….. по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ.Т., м.“К. ч.“.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 1981 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 129 от 22.10.2015 г. по гр.д.№ 2091 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 95 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 3892 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 210 от 27.01.2017 г. по гр.д.№ 2309 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 154 от 21.01.2019 г. по гр.д.№ 500 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 534 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 21 от 29.03.2016 г. по гр.д.№ 3948 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 16 от 08.04.2019 г. по гр.д.№ 1346 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 48 от 11.09.2018 г. по гр.д.№ 1669 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр.д.№ 59 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 138 от 22.03.2018 г. по гр.д.№ 4303 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните въпроси:
1. Добросъвестен ли е владелец, по чието заявление административният орган- ОСЗ е изготвил и одобрил проект за обособяване на имоти съгласно процедурата по чл.7, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ ? Допустимо ли е добросъвестният купувач на такъв новообразуван имот да присъедини на основание чл.82 ЗС владението на праводателя си при условията на еднородност на владението ?
2. Следва ли да бъде установена идентичност на имоти- предмет на делото, описани в различни документи, с различни номера и каква е достатъчната степен на идентичност ? Следва ли съдът да се произнесе изрично в мотивите си за наличието или липсата й в хипотезата на налично заключение на вещо лице, което съдът не споделя ?
3. Нищожна ли е делбата на земеделски имоти, която е извършена без спазване на процедурата по чл.7, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ и без одобрен проект за делба и изготвяне на скици на обособените имоти от ОСЗ ? Ако отговорът е положителен, тази нищожност дали се отнася само спрямо имотите, които се обособяват и от тях се образуват нови имоти или се разпростира и спрямо имотите, които запазват своята цялост и номер ?
4. Допустимо ли е съдът да декларира недобросъвестност по отношение на страна в процеса, без да изложи никакви мотиви в тази връзка ? Допуска ли съществено процесуално нарушение съдът, като стига до извод изцяло в противоречие със заключението на вещото лице, без да се мотивира ? Допуска ли съдът грешки при формиране на вътрешното си убеждение в резултат на нарушаване на неюридически категории- логика, опит и научна теория, в хипотезата на необсъждане на факти, касателно установяването на вида на владението /добросъвестно или не/ и игнорирайки заключението на вещото лице ?
5. Може ли съдът да приеме за оборена презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС, без да изложи мотиви, без страната да е представила никакви доказателства, да не е провела обратно доказване и да не се е позовала на това оборване по отношение на праводателя на спорния имот ?
6. От кой момент се счита, че съдът е валидно сезиран, след като е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, в която се иска установяване на отрицателни факти с основание чл.108 ЗС, а след изправяне на нередовностите петитумът се променя и се иска установяване на положителни факти: от момента на депозиране на първоначалната искова молба или от момента на изправяне на нередовностите, като се държи сметка и за характера им ?
По третия поставен въпрос счита, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице неяснота в правната уредба и противоречива практика на съдилищата в страната, за преодоляването на която би допринесло произнасянето на ВКС по настоящото дело.
Освен горното, пълномощникът на касатора твърди, че решението е недопустимо- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Сочи няколко основания за недопустимост на решениието: 1. Защото ищцата нямала правен интерес да води отрицателен установителен иск за собственост заедно с иска по чл.108 ЗС, 2. Защото срещу М. М. бил предявен осъдителен иск за собственост, а въззивният съд се е произнесъл по установителен иск за собственост срещу този ответник, 3. Защото не е внесена държавна такса за двата иска срещу двамата ответници, 4. Защото имотът не е индивидуализиран с актуална скица, съобразена с картата на възстановената собственост на населеното място, 5. Защото с решението се пререшавал решен вече между страните правен спор- с решението по делото за делба № 52 от 14.01.2008 г. по гр.д.№ 80 от 2007 г. на РС- Тополовград.
Не на последно място се твърди, че решението е и очевидно неправилно- тъй като, ако съдът бе прогласил нищожността на делбата или бе приел недопустимост на делбеното решение, щял да стигне до съвсем различен извод за принадлежността на правото на собственост.
В писмен отговор от 04.07.2019 г. пълномощникът на ответника по жалбата С. И. П. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решенито на Ямболския окръжен съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/ и в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост на недвижим имот, с оглед на което решението подлежи на касационно обжалване без значение цената на иска на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд обаче не следва да се допуска по следните съображения: За да постанови решението си за уважаване на предявения от С. И. П. срещу „С.И.Г.“ О. иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на процесния имот /нива с площ от 3,025 дка, пета категория, представляваща имот № ….. по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ.Т., м.“К. ч.“/ на основание наследяване на И. М. К., починал на 01.12.1996 г. и делба по гр.д.№ 80 от 2007 г. на Районен съд- Тополовград. Счел е, че извършеното от ответника М. И. М. разпореждане с имота, който ищцата е получила при делбата, в полза на другия ответник /с нотариален акт № ….. от 06.03. ….. г./ е непротивопоставимо на ищцата като действителен собственик на имота. Закупуването на имота от несобственик не можело да направи ответника „С.И.Г.“ О. собственик на този имот.
На следващо място въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответника „С.И.Г.“ О. възражение за придобиване на имота по давност, тъй като от 06.03.2013 г. /датата на установяване на владението върху имота на основание нотариалния акт № ….. от 06.03. ….. г./ до датата на завеждане на делото на 06.03.2018 г. не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.2 ЗС петгодишен срок за придобиване на имота при добросъвестно владение, каквото е било владението на „С.И.Г.“ О.- добросъвестното владение било прекъснато в последния ден на срока с предявяване на иска по делото.
Съдът е приел и че възражението на ответника „ С.И.Г.“ О. за придобиване на имота по давност е неоснователно, дори и към владението на този ответник да се присъдени владението на праводателя му М. И. М. на основание чл.82 ЗС. Тъй като владението на М. М. е било недобросъвестно, а това на дружеството- добросъвестно, необходимият срок за придобиване по давност е срокът по чл.79, ал.1 ЗС за недобросъвестно владение- 10 години, който срок в конкретния случай също не е изтекъл.
I. Не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по поставените въпроси, поради следното:
1. По първия поставен въпрос /Добросъвестен ли е владелец, по чието заявление административният орган- ОСЗ е изготвил и одобрил проект за обособяване на имоти съгласно процедурата по чл.7, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ ? Допустимо ли е добросъвестният купувач на такъв новообразуван имот да присъедини на основание чл.82 ЗС владението на праводателя си при условията на еднородност на владението ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Напълно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че добросъвестността на владението на едно лице зависи от това дали същото е установило владението си на правно основание, което е годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма на сделката е била опорочена /чл.70, ал.1 ЗС/. В случая праводателят на касатора „С.И.Г.“ О.- М. И. М. не е владял спрония имот на основание, което е годно да го направи собственик. Решението за делба по гр.д.№ 80 от 2013 г. на Районен съд- Тополовград е в смисъл, че процесният имот с № ….. е собственост на ищцата С. П., а не на М. М., поради което това решение не е основание за установяване на добросъвестно владение от страна на М. М.. За определяне вида на владението на М. без всякакво правно значение е по чие заявление административният орган- ОСЗ е изготвил и одобрил проект за обособяване на делбените имоти.
2. По втория поставен въпрос /Следва ли да бъде установена идентичност на имоти- предмет на делото, описани в различни документи, с различни номера и каква е достатъчната степен на идентичност ? Следва ли съдът да се произнесе изрично в мотивите си за наличието или липсата й в хипотезата на налично заключение на вещо лице, което съдът не споделя ?/ в решение № 154 от 21.01.2019 г. по гр.д.№ 500 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че съдът следва да изложи изрични мотиви при спор за идентичността на имота.
Решението на Ямболския окръжен съд не противоречи на това решение на ВКС. В него въззивният съд изрично се е мотивирал защо счита, че предоставеният на ищцата с решението за делба имот /реална част от бивш имот № …../ е идентичен с посочения в исковата молба имот № ….. – тъй като, видно от скицата по делото за делба и мотивите на решението за делба, именно този имот е бил поставен в дял на ищцата С. П., а при регистриране на съдебното решение за делба в ОСЗ- Т. била допусната грешка, като вместо предоставения на С. П. имот, на нейно име е записан имотът, получен в дял от М. М..
3. По третия поставен въпрос /Нищожна ли е делбата на земеделски имоти, която е извършена без спазване на процедурата по чл.7, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ и без одобрен проект за делба и изготвяне на скици на обособените имоти от ОСЗ ? Ако отговорът е положителен, тази нищожност дали се отнася само спрямо имотите, които се обособяват и от тях се образуват нови имоти или се разпростира и спрямо имотите, които запазват своята цялост и номер ?/ не е посочена практика на ВКС. В посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 534 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 21 от 29.03.2016 г. по гр.д.№ 3948 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 16 от 08.04.2019 г. по гр.д.№ 1346 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че когато се установи, че при делба на земеделски имот този имот може да бъде разделен така, че на всеки от съделителите да бъде възложен реален дял, съдът следва да извърши делбата чрез разпределение по чл.353 ГПК, като преди това следва да спази процедурата по чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ за обособяването на всеки един от дяловете в отделен имот. В тези решения обаче ВКС не е взел становище дали делба, извършена преди да е спазена процедурата по чл.7 ЗСПЗЗ, е действителна или нищожна. Поради това не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпроса има практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика: Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк.д.№ 3 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, което е постановено по по-общия въпрос: нищожен ли е поради липса на предмет договор за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти все още не са обособени като самостоятелни с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания. Напълно в съответствие с приетото в това тълкувателно решение в обжалваното решение, макар и не изрично, но като краен резултат е прието, че съдебната делба на стар имот № ….. на два дяла /имоти с № ….. и № …../ не е нищожна поради липса на предмет, но е произвела вещноправното си действие след изпълнение на процедурата по чл.7, ал.3 и 4 ЗСПЗЗ за обособяване на двата дяла в два самостоятелни имота с одобрен от ОСЗ проект.
4. По четвъртия поставен въпрос /Допустимо ли е съдът да декларира недобросъвестност по отношение на страна в процеса, без да изложи никакви мотиви в тази връзка ? Допуска ли съществено процесуално нарушение съдът, като стига до извод изцяло в противоречие със заключението на вещото лице, без да се мотивира ? Допуска ли съдът грешки при формиране на вътрешното си убеждение в резултат на нарушаване на неюридически категории- логика, опит и научна теория, в хипотезата на необсъждане на факти, касателно установяването на вида на владението /добросъвестно или не/ и игнорирайки заключението на вещото лице ?/ касаторът твърди противоречие с решение № 48 от 11.09.2018 г. по гр.д.№ 1669 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. В решение № 48 от 11.09.2018 г. е прието, че е съществено процесуално нарушение на въззивният съд необсъждането на събраните по делото доказателства, а в т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 2004 г. е прието, че необосноваността е самостоятелно основание за касационно обжалване.
Обжалваното решение не противоречи на тази практика на ВКС: въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, изложил е мотиви защо приема ответника М. М. за недобросъвестен владелец, а ответника „С.И.Г.“ О. за добросъвестен владелец. Съдът не е приел за доказано нещо различно от приетото в заключението на вещото лице, поради което и не е бил длъжен да се мотивира защо не кредитира това заключение.
5. Петият поставен въпрос /Може ли съдът да приеме за оборена презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС, без да изложи мотиви, без страната да е представила никакви доказателства, да не е провела обратно доказване и да не се е позовала на това оборване по отношение на праводателя на спорния имот ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че ответникът М. М. е недобросъвестен владелец не защото е приел за оборена презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС, а защото е приел, че той не владее на правно основание, което е годно да го направи собственик- позовава се на решение за делба, което е за предоставяне на спорния имот в дял на ищцата С. П., а не на М. М..
6. По шестия поставен въпрос /От кой момент се счита, че съдът е валидно сезиран, след като е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, в която се иска установяване на отрицателни факти с основание чл.108 ЗС, а след изправяне на нередовностите петитумът се променя и се иска установяване на положителни факти: от момента на депозиране на първоначалната искова молба или от момента на изправяне на нередовностите, като се държи сметка и за характера им ?/ в посоченото решение № 138 от 22.03.2018 г. по гр.д.№ 4303 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че при нередовна искова молба съдът е длъжен да остави същата без движение и да даде на ищеца срок да я поправи, а в зависимост от констатирания порок на исковата молба съдът в някои случаи следва да даде и нов срок на ответника за отговор на исковата молба.
Няма противоречие между това решение и обжалваното решение на Ямболския окръжен съд. Напротив, напълно в съответствие с това решение на ВКС първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение до отстраняване на нейните пороци и едва след отстраняване на тези пороци е дал срок на ответника за отговор.
Що се отнася до последната част от въпроса- ясни и ненуждаещи се от тълкуване са разпоредбите на чл.129, ал.5 ГПК и чл.116, ал.1, б.“б“ ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС, че поправената искова молба се смята за редовна от момента на подаването й и че именно подаването на исковата молба /предявяването на иска/ прекъсва давностния срок.
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения срещу ответника „С.И.Г.“ О. иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е недопустимо, тъй като ищцата нямала правен интерес да предявява иска. При предявен осъдителен иск за собственост, правният интерес на ищеца да предяви този иск се изразява в това да осъди ответника да му възстанови владението върху собствения имот. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че ищцата е предявила отрицателен установителен иск за собственост заедно с иска по чл.108 ЗС. Видно от молбата-уточнение на иска от 06.06.2018 г., подадена след оставяне на исковата молба без движение, ищцата изрично е заявила, че не предявява отрицателен установителен иск за собственост.
Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск за собственост срещу М. И. М.. Предмет на касационното обжалване по настоящото дело е решението на Ямболския окръжетн съд само в частта му по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С. П. срещу „С.И.Г.“ О.. Решението по този иск е допустимо, тъй като е постановено по предявен иск: в исковата молба и в молбата-уточнение на иска от 06.06.2018 г. ищцата ясно е заявила, че предявява срещу „С.И.Г.“ О. иск за признаване за установено правото й на собственост на имота и за осъждане на този ответник да й предаде владението на този имот, тоест иск с правно основание чл.108 ЗС.
Решението в останалата му част /по иска за собственост срещу ответника М. И. М./ не е обжалвано от С. П. или от М. М., поради което и тъй като ответниците М. М. и „С.И.Г“ О. не са необходими другари в процеса, в тази част въззивното решение е влязло в сила и ВКС не е компетентен да се произнася по неговата допустимост.
Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба- по която не е внесена дължимата държавна такса. По иска с правно основание по чл.108 ЗС, решението по което е предмет на касационно обжалване пред ВКС, е внесена дължимата държавна такса.
Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е недопустимо като постановено за имот, който не е индивидуализиран с актуална скица, съобразена с картата на възстановената собственост на населеното място. Процесният имот /нива с площ от 3,025 дка, пета категория/ е индивидуализиран в решението по актуалния му статут- като имот № ….. по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ.Т., м.“К. ч.“.
Неоснователно е и твърдението на касатора за недопустимост на решението, тъй като с него се пререшавал решен вече между страните правен спор- с решението по делото за делба № 52 от 14.01.2008 г. по гр.д.№ 80 от 2007 г. на РС- Тополовград. С това решение е била извършена съдебна делба на земеделски имоти, при която процесният имот е бил поставен в дял на ищцата С. П.. С обжалваното въззивно решение е разрешен друг, различен спор от спора по гр.д.№ 80 от 2007 г.- спор за собственост между С. П. и касатора „С.И.Г.“ О., който не е бил страна по делбеното дело.
II. Не е налице и основаието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд: То не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за наследството, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 05.04.2019 г. по в.гр.д.№ 9 от 2019 г. на Ямболския окръжен съд, I въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.