3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
София, 14.07. 2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60364 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Х. чрез пълномощника й адвокат А. Г. против решение 1398 от 4.07.2016 г., постановено по т.д. 2022 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-София, с което потвърдено решение от 5.02.2016 г. по гр.д. № 19107/2014 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на Застрахователно акционерно дружество Б. В. И. г.“ АД, [населено място] да заплати на В. Г. Х. на основание чл.226, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.12.2012 г. до окончателното изплащане и искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.
Застрахователно акционерно дружество Б. В. И. г.“ АД, [населено място] не изарзява становище в настоящото производство.
С определение № 156 от 15.03.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е относим към възприетия от въззивния съд изход на спора. Софийски апелативен съд приел, с оглед липсата на въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 30 000 лева, че е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: наличие към датата на пътно-транспорното произшествие на валидна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилисти между собственика на лекия автомобил и ответното застрахователно дружество, осъществяване на непозволено увреждане от водача на автомобила, който поради нарушение на правилата за движение по пътищата причинил на ищцата травматични увреждания – счупване на три ребра, луксация на лявата раменна става, счупване на пета дланна кост и фисура на четвъртия пръст на дясната ръка. Единствено спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие получените увреждания. При определяне на размера съдът съобразил спецификата на вида и характера на причинените на пострадалата увреждания, които са няколко и са засегнали снагата и двата горни крайника, обстоятелството, че уврежданията са довели до изпитване на силни болки и страдания и невъзможност за самостоятелно битово обслужване за период от около два месеца, като след него постепенно са затихнали, а счупванията са зараснали и самостоятелното движение на пострадалата и функциите на двата крайника са напълно възстановени. Взето е предвид и обстоятелството, че негативни последици за пострадалата, с оглед младата й възраст – 22 години, за в бъдеще не се прогнозират. Счел е, че обезщетение в размер от 40 000 лева зачита изцяло принципа за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД и се явява адекватен с оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент.
В определението по чл.288 ГПК е прието, че даденото от въззивния съд разрешение по приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при предявен пряк иск срещу застрахователя на деликвента е в отклонение от практиката на ВКС по ППВС № 4/68 г. и приложените към касационната жалба седем решения на ВКС по чл.290 ГПК.
В случая при определяне размера на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на ищцата при процесното ПТП морални вреди, съдът се е позовал на задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД в ППВС № 4/68 г., според които понятието „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, не е абстрактно, а всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които съдът е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в съвкупност.
При извършване на тази преценка Софийски апелативен съд не е отчел, че макар травматичните увреждания да са напълно възстановени, то и за в бъдеще при рязка промяна на времето и/или висока влажност ищцата ще има неприятни усещания до явна болка в местата на счупване /заключение по въпрос 5 на съдебно-медицинската експертиза на д-р Д. К./. Отчитайки и това обстоятелство наред с вида на получените травматични увреждани, периода на възстановяване, времето през което са търпени болки – първоначално интензивни с постепенно затихване, периода, в който ищцата е била в пълна невъзможност да се самообслужва и й е била необходима помощ от друго лице, изживения стрес и емоционален дискомфорт от промяна начина на живот за периода на възстановяване, следва да се приеме, че адекватен с оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент се явява размер на обезщетението от 44 000 лв.
С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата между 40 000 лв. и 44 000 лв. следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят още 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 44 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. въззивното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да възстанови на ищцата направените по обжалването разноски, съобразно с основателната част на жалбата или сумата 180.00 лв. за въззивното производство и 240.00 лв. за касационното производство.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати държавна такса върху приетата за основателна от настоящата инстанция част от иска, както следва: 160.00 лв. за предявяване на иска и по 80.00 лв. за въззивното и касационно обжалване и 30.00 лв. за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение 1398 от 4.07.2016 г., постановено по т.д. 2022 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-София в атакуваната му част, с която е потвърдено решение от 5.02.2016 г. по гр.д. № 19107/2014 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Х. против Застрахователно акционерно дружество Б. В. И. г.“ АД, [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 40 000 лв. до сумата 44000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.12.2012 г. до окончателното изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Г. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Р., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат А. Г. сумата 4000.00 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие на 28.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.12.2012 г. до окончателното изплащане и разноски за въззивното производство в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева и за касационното производство в размер на 240.00 /двеста и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за предявяване на иска в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева; за въззивно обжалване в размер на 80.00 /осемдесет/ лева и за касационно обжалване в размер на 30.00 лв. за допускане на касационно обжалване и 80.00 лв. за разглеждане на касационната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА решение 1398 от 4.07.2016 г., постановено по т.д. 2022 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-София в атакуваната му част, с която е потвърдено решение от 5.02.2016 г. по гр.д. № 19107/2014 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Х. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 44 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.12.2012 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: