Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 03.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.11.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гълъбина Генчева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2473 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. П. срещу въззивно решение № 92 от 28.03.2019 г. по възз. гр. д. № 1053 /2019 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на С. А. П. на основание чл.31,ал.2 ЗС вр. чл.346 ГПК сумата 6750 лева обезщетение за лишаването и от ползване на нейната 29 /48 ид.ч. от апартамент в с. З. за периода от 18.12.2014 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва от 18.09.2018 г.
Насрещната страна С. А. П. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск за парично вземане с цена над 5 000 лева.
Въззивното решение е постановено по въззивна жалба срещу частта от първоинстанционно решение по извършване на съдебна делба (на процесния апартамент), с която по реда на чл.346 ГПК е разгледана и уважена претенция по сметки.
Във връзка със съдържащи се в касационната жалба доводи за недопустимост: че съдът се е произнесъл по непредявена претенция, каквато не е отразена в протокола от съдебно заседание и че по същото искане има произнасяне с определение по чл.344,ал.2 ГПК, с което то е отхвърлено, се иска обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятната му недопустимост.
Настоящият състав намира, че няма съмнение за недопустимост на обжалваното решение.
В исковата молба за делба на процесния апартамент се съдържа искане за осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за това, че лишава ищцата от възможността да ползва процесния апартамент, предмет на делбата, в първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата (проведено след като е влязло в сила съдебното решение, с което процесният апартамент е допуснат до делба между ищцата С. А. П. и ответницата П. А. П.), в първото по делото заседание по извършване на делбата, проведено на 18.09.2018 г. след изявления на процесуалните представители на ищцата и ответницата първоинстанционният съд със свое определение е приел претенцията за разглеждане и е определил правната и квалификация правилно.
Обстоятелството, че с решението по допускане на делбата е отхвърлено искане по чл.344,ал.2 ГПК не обуславя недопустимост на разглеждането по реда на чл.346 ГПК на претенция за обезщетение за лишаване от ползването на процесния апартамент с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за изтекъл до предявяването и период от време.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени и следните процесуални въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с посочени съдебни решения на ВКС, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Смята ли се за извършено неудостоверено в съдебния протокол съдопроизводствено действие и извършено ли е надлежно устно предявяване на претенция по сметки по чл.346 ГПК, ако в протокола от първото открито съдебно заседание след допускане на делбата липсва отразяване на такова изявление на страната?
Въпросът (свързан с устното предявяване на заявена па реда на чл.346 ГПК претенция по сметки) не е обуславящ, тъй като, както беше посочено по-горе, искането за осъждане на ответницата по иска за делба да заплати на ищцата обезщетение за това, че я лишава от възможността да ползва процесния апартамент, предмет на делбата, се съдържа в исковата молба, с която е предявен искът за делба. В първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата (проведено на 18.09.2018 г.) претенцията е поддържана, като процесуалният представител на ищцата (С. А. П.) е направила искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с ясно формулирани задачи, една от които е да определи размера на обезщетението за лишаване от ползване въз основа на определената на ищцата делбена част и средния пазарен наем за процесния апартамент за периода от предявяване на претенцията с исковата молба до датата на съдебното заседание (за период от време, изтекъл до предявяването и), а въззивният съд със свое определение е приел претенцията по сметки за разглеждане, както и други претенции, в присъствието на ответницата (П. А. П.) и процесуалния и представител, които не са възразили по това, че съдът е приел за разглеждане претенция на ищцата, която тя не е предявила. Настоящият състав приема, че в първото по делото съдебно заседание по извършването на делбата между страните не е имало съмнение за предявяването и приемането на претенцията, нито за основанието и, нито за периода и размера, за които е предявена, спорът е бил за нейната допустимост (с оглед разглеждането на искане по чл.344,ал.2 ГПК) и за нейната основателност.
Поради изложеното и не е допуснато противоречие с приетото с решение № 186 /09.07.2012 г. по гр.д. № 1871 /2010 г. на ВКС, IV г.о., че в съдебно заседание страните извършват процесуални действия в устна форма, а извън съдебно заседание – в писмена форма и че извършените устно в съдебно заседание процесуални действия се отразяват от съда в протокола на съдебното заседание, а неотразените в протокола от заседанието процесуални действия се считат неизвършени и че дори и без да е докладвано в открито съдебно заседание, съдът е длъжен да съобрази своевременно от страната изявление в съдебното решение.
2. Следва ли предявяването на искането да е достатъчно индивидуализирано и конкретизирано по страни, основание, период и размер и допустимо ли е съдът с определение за приемане да замести ненадлежно предявено искане по сметки?
Предвид изложеното, че претенцията е индивидуализирана – посочени са основанието и, както и периодът и размерът, за които е предявена, въпросът не е обуславящ.
3. Заявяване на искане с исковата молба, по което съдът се е произнесъл с решението си по допускане на делбата на основание чл.344 ГПК, може ли да бъде преквалифицирано от съда като такова по чл.346 ГПК и ценено едновременно като искане за определяне на привременна мярка, така и като писмено поискване по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС?
По този въпрос не се сочи, нито обосновава допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и /или т.3, нито ал.2 ГПК, поради което той не е обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
Независимо от това, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че въпросът е обсъден по-горе като довод за евентуална недопустимост и както беше посочено няма съмнение за недопустимо произнасяне. Постановяването на привременна мярка в делбеното производство, предвидено в разпоредбата на чл.344,ал.2 ГПК, е различно от разглеждането на предявен във фазата по извършване на делбата на основание чл.346 ГПК иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС и няма осъждане за заплащане на обезщетение за един и същи период.
Във фазата по извършване на делбата въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.31,ал.2 ЗС, предявен на основание чл.346 ГПК (за изтекъл период от време) е различен от искането за постановяване на привременна мярка на основание чл.344,ал.2 ГПК (същото твърдение се съдържа и в правния въпрос), по която има произнасяне, но не е постановено нито разпределение на ползването, нито заплащане на суми за ползването от един от съсобствениците на друг.
4. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички въведени с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение след като обсъди наведените от страните доводи и възражения и прецени относимите към делото доказателства? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 15 /30.01.2015 г. по гр.д. № 4604 /2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 69 /09.07.2015 г. по гр.д. № 1582 /2014 г. на ВКС, IV г.о..
При обосновката на въпроса не се твърди по какви доводи не се е произнесъл въззивният съд, но доколкото въззивният съд се е произнесъл по доводите във въззивната жалба (те се отнасят до допустимостта и основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС вр. чл.346 ГПК) настоящият състав намира, че въпросът не е разрешен както твърди жалбоподателката и не е разрешен в противоречие с приетото в посочените решения, а в съответствие с тях и с установената практика.
Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а ответницата П. А. П. не е направила искане да и бъдат присъдени разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 92 от 28.03.2019 г. по възз. гр. д. № 1053 /2019 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.