5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
София, 29.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Веселка Марева
Геника Михайлова
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д. № 4446 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Р. и Р. Ц. Р., чрез пълномощника адв. В., срещу въззивното решение № 265 от 06.07.2016 г. по гр.д. № 327/2016 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск за установяване собствеността върху 1/2 ид.ч. от две избени помещения, находящи се в сграда № 1 в [населено място] на [улица], а именно: избено помещение с площ от 10,74 кв.м., разположено под пералното помещение и избено помещение с площ от 16,68 кв.м., съседно на първото и достъпно през него.
Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение при въведени от касаторите твърдения, че е постановено по непредявен иск, а предявеният от тях иск не е разгледан.
Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], в писмения си отговор, изготвен от пълномощника адв. С., оспорва жалбата.
Подпомагащата страна Частен съдебен изпълнител Ц. С. Г., чрез пълномощника си адв. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Сградата, в която се намират спорните помещения, се притежава в режим на етажна собственост от няколко собственика и се състои от сутерен, партерен етаж, в който са разположени магазини /търговски обекти/ и жилищен етаж; има и частичен междинен етаж в дъното на партера. Ищците се легитимират като собственици на самостоятелен обект за търговска дейност, разположен на две нива, първото с площ 108 кв.м., второто с площ 97 кв.м., с прилежащи части: междинен етаж от 26,73 кв.м. и 58/317 ид. ч. от поземления имот, в който сградата е построена. Собствеността е придобита с нотариален акт за покупко-продажба от 2012г. от продавачи М. и В. К.. Твърди се, че спорните помещения – перално /за което въззивното решение е влязло в сила/ и двете избени помещения, са преустроени и се включват в обекта за търговска дейност, като по-конкретно представляват част от кухнята и от търговската зала, съгласно одобрен архитектурен проект. Ответникът е купувач от публична продан /с постановление за възлагане от 08.05.2013г./ на жилище в сградата, заедно с 1/2 ид.ч. от пералното помещение и двете избени помещения. Поради предприети действия по въвод във владение спрямо ищците, те са поискали спиране на изпълнението и са предявили настоящия иск за установяване на собствеността си.
Не се установява въззивното решение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт да са недопустими като постановени по непредявен иск, както твърдят ищците-касатори. Действително, диспозитивът на основното решение на районния съд има за предмет две избени помещения: 1/ с площ от 10.74 кв. м., разположено под пералното помещение и 2/ с площ от 16.68 кв. м. в съседство с първото, като достъпът до него се осъществява през първото. Постановено е и допълнително решение № 470 от 05.04.2016г., с което в диспозитива при описанието на помещенията е добавен изразът: „преустроени в търговски обект въз основа на инвестиционен технически проект с възложител М. Г. К. от [населено място]”. По този начин съдът е привел диспозитива в съответствие с петитума на исковата молба.
Налице е обаче недопустимост на въззивното решение на друго основание. То е постановено по нередовна искова молба. Обосновавайки активната си материалноправна легитимация, ищците се позовали на нотариалния акт за продажба, с който през 2012г. са закупили търговския обект; на извършена съдебна делба между А. и М. К. през 2006г., при която праводателите на ищците са получили реален дял – дял втори по инвестиционен проект от 2005г.; на извършената продажба от А. К. в полза на [фирма] през 2006г. досежно жилище на втория етаж с 1/4 ид.ч. от обслужващи помещения – маза, таван и стълбище; на извършено през 2007г. дарение от [фирма] в полза на М. К. на 3/4 ид.ч. от перално помещение от 12,74 кв. м. на партерния етаж и на същата идеална част от две избени помещения – едното с площ от 10,74 кв.м., разположено под пералното помещение, а другото с площ от 16,68 кв.м. в съседство с първото, като достъпът до него се осъществява през първото.
Ищците са поискали назначаване на експертиза за установяване на твърдението, че избените помещения не съществуват като такива, тъй като са преустроени съгласно одобрен архитектурен проект и са част от самостоятелния обект за търговска дейност. Съдът и в двете инстанции е отказал назначаването на такава експертиза по съображения, че въпросът за правото на собственост върху помещенията е правен и е обусловен от приетите писмени доказателства по делото – нотариални актове, обективиращи сделките с тях. Съдът е уважил иска за пералното помещение, тъй като същото е посочено в легитимиращия ищците нотариален акт №55 от 2012 г. За избените помещения приел, че не са собственост на ищците, тъй като не са включени в този нотариален акт, нито са част от първоначалната сделка по нотариален акт № 159 от 14.03.1994 г., с който М. К. /праводател на ищците/ и неговия брат А. К., купуват два магазина, обединени в едно, а М. К. придобива и идеални части от дворното място. Съдът се е позовал на решенията в първата фаза на делбата по гр. д. № 1102/2002 г. на Русенския районен съд и посочил, че искът за делба на избено помещение от три части е отхвърлен и следователно собствеността върху това помещение е останала у праводателите по нотариалния акт № 159/1994 г.
Въззивният съд не е съобразил данните по делото, според които в полза на купувачите по н. а. № 159/1994 г. са извършвани и други разпоредителни сделки – например два договора за дарение на идеални части от дворното място и от общите части на сградата и на самостоятелно жилище с прилежащи обслужващи помещения, едно от които е мазе, сключени с н. а. № 156/1988 г. и н. а. № 135/1997 г. Тези сделки предшестват делбата на магазините, при която искът е отхвърлен по отношение на избено помещение от три части. Тези доказателства е нужно да се обсъдят, за да се установи дали обслужващите помещения не са придобити чрез сделка /сделки/, различна от тази по н. а. № 159/1994 г. Обстоятелството, че вероятно съществуват и други титули за собственост, легитимиращи праводателите на ищците за собственици на избените помещения, е заявено в отговора на касационната жалба на ответника [фирма]. Такъв извод следва от описа на приложените документи при сключване на договора за продажба от 2012г., сред които има непредставени по делото.
Наред с това, съдът е следвало да допусне поисканата експертиза, тъй като с нея ще установи дали избените помещения действително са приобщени към обекта за търговска дейност, собственост на праводателите на ищците, или съществуват отделно от него и в този смисъл са самостоятелни помещения.
Преди всичко обаче, съдът е следвало да укаже на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да отстрани нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 ГПК. В изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, ищците следва да посочат всички факти, касаещи собствеността на спорните помещения, за да може съдът да установи дали те са прехвърлени при извършване на конкретна разпоредителна сделка със самостоятелен обект на правото на собственост /по силата на правилото на чл. 98 ЗС, че принадлежността следва главната вещ/ или собствеността им е останала у продавачите по н. а. № 159/1994 г., както е прието по делбеното дело и чиито мотиви са възприети от въззивния съд. В исковата молба е изтъкнато, че праводателите на ищците са получили по делба дял втори от недвижим имот, съставляващ два магазина – обединени в едно, складово помещение над тях, коридор и тоалетна, със съответните идеални части от общите части на сградата, по инвестиционен проект от 20.01.2005 г. на [фирма]. Липсва уточнение дали избените помещения са били принадлежност към двата магазина, или са придобити при това преустройство от праводателите им в резултат на присъединяване на чужди избени помещения /ако същите са останали у продавачите по н. а. № 159/1994 г./ в хипотезата на чл. 97 ЗС. В подадения от ищците отговор на въззивната жалба на ответника /л.14 от въззивното дело/ е изтъкнато, че собствеността произтича от нотариалния акт за дарение от 2007 г., като и дарителят, и приобретателите притежават обекти в сградата, поради което няма пречка да извършват прехвърлителни сделки на обслужващи помещения. Налагало се е това твърдение да бъде уточнено, както и твърдението в молбата по чл.523, ал.2 ГПК /гр.д. № 1239/2014 г. на Русенския районен съд/, че 3/4 ид. ч. от пералното и двете избени помещения са придобити с нотариалните актове от 2012 г. и 2007 г., а останалата 1/4 ид. ч. е придобита от праводателя на ищците по силата на решението за делба по гр. д. №1101/2002г. На последно място, твърдението в исковата молба, че претендираните три помещения /перално и две избени/ са част от обекта за търговска дейност и представляват част от кухнята и от търговската зала, съгласно одобрен архитектурен проект, е налагало конкретизиране къде точно са разположени избените помещения /вероятно на първото ниво на търговския обект, след като пералното помещение е на второто ниво, а те са под него/ и в какво са преустроени, като по този начин се изясни върху какво се концентрира спорът по делото. Както е посочено в решение № 712/04.02.2012 г. по гр. д. № 371/2009 г. на ВКС, І г.о., реалното съществуване на определена вещ е предпоставка за съществуването на кое и да е вещно върху нея, защото без обект, към който да са насочени, е невъзможно възникването и упражняването на вещни права. Искане в този смисъл е било направено пред въззивната инстанция, но неправилно е оставено без уважение.
В обобщение, налице е основание за касационно обжалване по чл.281, т.2 ГПК – въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. То следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд /съгласно т.5 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/, който първо да предприеме действия по даване на указания за отстраняване на посочените по-горе нередовности.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 265 от 06.07.2016г. по гр. д. № 327/2016 г. на Русенския окръжен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен иска на М. А. Р. и Р. Ц. Р. за установяване собствеността върху 1/2 ид. ч. от две избени помещения, находящи се в сграда № 1 в [населено място] на [улица], а именно: избено помещение с площ от 10,74 кв.м., разположено под пералното помещение и избено помещение с площ от 16,68 кв.м., съседно на първото и достъпно през него, които са преустроени в търговски обект въз основа на инвестиционен проект с възложител М. Г. К..
ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: