О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 182/18.09.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на петнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Геника Михайлова
Геновева Николаева
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3554 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 1151/ 05.07.2017 г. по ч. гр. д. № 267/ 2017 г., с което Апелативен съд – П. е върнал частната жалба на Т. П. Д. и на П. Д. П. срещу определение № 251/ 18.05.2017 г. по ч. гр. д. № № 267/ 2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението обжалват Т. Д. и П. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност и оплаквания за незаконосъобразност.
От ответника по частните жалби Г. Я. Д. не постъпва отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частните жалби допустими. Разпореждането е преградило по-нататъшното развитие на делото по частните жалби срещу определение № 251/ 18.05.2017 г. по ч. гр. д. № 267/ 2017 г. на Пловдивски апелативен съд. Осъществени са изискванията на чл. 279, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а частните жалби до касационната инстанция са с допустим предмет. Разпореждането е постановил апелативен съд. Това поставя разглеждането на частните жалби в компетентност на ВКС (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК). Условията за това са общите, а не специалните от чл. 274, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Обратното становище застъпват жалбоподателите, но то не е обвързващо за съда. Налице е надлежна процесуална легитимация. Разпореждането е отрекло правото на частна жалба срещу предходно определение, което апелативният съд е постановил при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частните жалби са неоснователни, макар и при мотиви, различни от изложените в обжалваното разпореждане. Съображенията са следните:
В обжалваното разпореждане Пловдивският апелативен съд е приел, че частните жалби срещу постановеното от него (предходно) определение № 251/ 18.05.2017 г. по ч. гр. д. № 267/ 2017 г. нарушават изискването от чл. 274, ал. 4 ГПК и поради това са с недопустим предмет.
С това (предходно) определение П. апелативният съд обаче е потвърдил разпореждане на Хасковски окръжен съд за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение по делото. С определение № 251/ 18.05.2017 г. по ч. гр. д. № 267/ 2017 г. Пловдивският апелативен съд е упражнил компетентност, възложена му с чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Това негово определение е окончателен акт, а всяка жалба срещу окончателен (неподлежащ на обжалване) съдебен акт е недопустима. Мотивите за това са в три групи.
Първо, упражнявайки компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, а и във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК, съответният апелативен съд не действа като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция. В производството, приключило с определение № 251/ 18.05.2017 г. по ч. гр. д. № 267/ 2017 г., Пловдивският апелативен съд е проверил валидността, допустимостта и правилността на разпореждане № 391/ 15.02.2017 г. по гр. д. № 814/ 2016 г. на Хасковски окръжен съд. С това разпореждане окръжният съд е върнал касационните жалби от двамата жалбоподатели срещу въззивното решение по делото. Следователно не са срещу определение на въззивен съд частните жалби, които Пловдивският апелативен съд е върнал с разпореждането, което се обжалва пред касационната инстанция. Такова обаче е изискването от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и то е нарушено.
Второ, с изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (ДВ бр.50/ 2015 г.) законодателят възложи на съответния апелативен съд компетентност, която преди принадлежеше на Върховния касационен съд. Преди това изменение, а и след него, от закона не произтича възможност друг (трети) състав на ВКС да проверява правилността на определенията по чл. 274, ал. 2 ГПК, постановени от втория състав на ВКС по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 ГПК на ВКС. Такава възможност не произтича и сега, само защото законодателят е възложил тези дела на апелативните съдилища. В сегашната своя редакция чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК задава конкретна цел на законодателя – да разтовари Върховния касационен съд от определена категория дела с ниска степен на правна и фактическа сложност. Нейното постигане изключва корективното тълкуване на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, според което контролно-отменителните определения на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine, вр. ал. 1 ГПК са допустим предмет на частна касационна жалба.
Трето, подобно корективно тълкуване би създало допълнителна възможност за инстанционен контрол (и пред ВКС) на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция. Подобно неравностойно третиране на делата е неоправдано, само защото функционалната компетентност по въззивното разглеждане на гражданските дела законодателят е разпределил между различни съдилища. Въззивните окръжни и апелативните съдилища имат равностойно положение по хоризонтал в системата на съдилищата.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. П. Д. и П. Д. П. срещу разпореждане № 1151/ 05.07.2017 г. по ч. гр. д. № 395/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.