О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 249/05.10.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Геника Михайлова
Емилия Донкова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5341 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Касаторът [фирма] иска съдът да измени своето определение № 455/ 24.07.2017 г., с което не допуска касационното обжалване на въззивното решение, в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 8 400 лв. – разноски, изразени в платеното адвокатско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция. Обосновава се с твърдение, че е прекомерно, а възнаграждението от 500 лв. (минималното по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет) е съответното на сложността на делото.
Ответникът по касация Столична община, ответник и по молбата по чл. 248 ГПК, възразява, че е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с подадената молба, при спазване на срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК и при наличието на правен интерес, касаторите допустимо упражняват правото, което им признава чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането за репарация на платеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, възложено в тежест на касатора с определението по чл. 288 ГПК, ответникът по касация е направил с писмения отговор на жалбата; ГПК не предвижда връчване на препис от този отговор; определението по чл. 288 ГПК е от закрито заседание и е сложило край на делото. Следователно единствената възможност касаторът да упражни възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е в иницираното производство по чл. 248 ГПК. След тези съображения за допустимостта на молбата, касационният състав я намира (частично) основателна. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност е винаги евентуално. Съдът се произнася по него, ако се осъществят предпоставките на съставите за ангажиране на гражданската отговорност за репариране на разноските, направени по делото пред съответната инстанция в зависимост от изхода на спора (на чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК), доколкото адвокатското възнаграждение е една от тези разноски. При преценката за основателността на възражението съдът установява обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените по делото разноски, като привежда дължимото (платеното адвокатско възнаграждение) в съответствие с тези предели. Ако за останалите направени по делото разноски, страната която дължи да ги репарира, не може да постави спор за размера, защото той е определен от закона (държавната такса) или от съда (разноските по събиране на доказателствата), чл. 78, ал. 5 ГПК допуска до съда да се постави спор за еквивалентността на адвокатското възнаграждение с положения от адвоката труд. Заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на исковото производство, развило се пред съответната инстанция, а разликата в повече остава в тежест на страната, която го е договорила. Страната, която с неоснователното си поведение, предизвиква правния спор или го отнася до горната инстанция, е длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да направи, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда и ограничение в дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка между направения по делото разход и положените от адвоката усилия по конкретното дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/ 09.07.2004 г. До него законодателят фингира наличието на причинно-следствената връзка. Липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК законът приравнява на признание от длъжника, че платеното от насрещната страна е еквивалентно на труда на адвоката. За разлика от стария ГПК, при такова признание (липса на възражение за прекомерност) законодателят изключва компетентността на съда служебно да установи причинно-следствената връзка. Следователно за разлика от отменения ГПК в сега действащия законодателят придава особено значение (тежест) на признанията на длъжника по осъществяването на релевантния факт – на причинно-следствена връзка. А. следва от исторически анализ на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) и чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който страната, която го е направила, е оценила труда на своя адвокат. С уговореното (и платеното) тя признава, че на толкова възлиза адвокатския труд по конкретното дело. По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК искането по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да уважи и над размер, посочен от страната, която го прави, освен ако той е по-нисък от минималния по Наредбата.
Чрез молбата по чл. 248 ГПК касаторите искат да бъде намалено до сумата 500 лв. адвокатското възнаграждение, което ответникът по касация е заплатил за своето представителство пред настоящата инстанция. Този размер, определен на база на интереса от обжалване на въззивното решение (сумата от 32 565. 30 лв. е посочената от ищеца и възприета пред първата инстанция цена на разгледания иск по чл. 109 ЗС), е по-нисък от минималния по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата (1 130. 20 лв.). Чл. 78, ал. 5 ГПК съдържа забрана съдът да определи размер, по-нисък от минималния, а определянето на минималния е израз на това, че по направеното възражение е приел делото да е без фактическа и правна сложност. Следователно искането, зададено в молбата по чл. 248 ГПК за намаляване на размера на платеното до сумата 500 лв., е неоснователно, а съдът дължи съображения за действителната фактическа и правна сложност на касационното производство, приключило с определението по чл. 288 ГПК.
Общото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е обосновано чрез пет повдигнати въпроса. Касаторът е поддържал доводи, че са всички допълнителни основания от чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК са налице. Приложил е и съдебна практика, включително решения на ВКС по чл. 290 ГПК. В писмения отговор процесуалният представител на ответника е изложил подробни възражения, защо сочените основания не са налице, а в определението по чл. 288 ГПК съдът е развил подробни мотиви, с които ги е изключил. Положеният от адвоката на ответника по касация труд, който съответства на действителната фактическа и правна сложност на развилото се касационно производство настоящият състав определя в 4-рикратен размер над минималния – за сумата 4 520. 80 лв., а с ДДС (при представените доказателства, че адв. Р. В. е регистриран по ЗДДС) – на сумата 5 424. 96 лв. Следователно определението по чл. 288 ГПК следва да бъде съответно изменено в частта по разноските.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 455/ 24.07.2017 г. по гр. д. № 5341/ 2016 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в осъдителната (по разноските) част, като замества постановения диспозитив със следния:
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 424. 96 лв. – разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.