1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д. № 2647 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 54 от 20.02.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поправено с решение № 149 от 25.04.19 г. по същото дело, е отменено решение № 432 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 633/2017 г. на Пещерския районен съд, в частта, с която Н. М. Х. е осъдена да заплати на С. М. Р. разликата над 5192,52 лв. до 5327,58 лв. на основание чл.36, ал.1 ЗН. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която е присъдена сумата от 5192,52 лв. по уважения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, вр. чл.36, ал.1 ЗН.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са сестри – деца на починалата на 24.09.2016 г. Р. Г. Б.. Със саморъчно завещание от 10.03.2015 г. Р. Б. е завещала на Н. Х. собствения си апартамент в [населено място], който е на стойност 17 910 лв. към момента на откриване на наследството. След смъртта на наследодателката в нейното наследство са останали още два поземлени имота, съответно на стойност 1659,75 лв. и 18 582,48 лв. Общият размер на масата по чл.31 ЗН е сумата от 38 152,23 лв. От тази сума 2/3 или 25 434,82 лв. представлява запазената част от наследството, съобразно чл.29, ал.1 ЗН, а 12 717,41 лв. – разполагаемата част. Стойността на завещания имот – 17 910 лв. не надвишава сбора от разполагаемата част и запазената част на ищцата, поради което имотът трябва да бъде задържан от ответницата Н. Х., като тя бъде осъдена да заплати на ищцата С. Р. сумата от 5192,52 лв., представляваща разликата между стойността на завещания имот и разполагаемата част на завещателката.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадено от ищцата Н. Х..
Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно е изчислил сумата от 5192,52 лв., която се равнява общо на средствата, необходими за допълване на запазената част на двете наследници по закон, а не само на запазената част на ищцата С. Р.. Счита, че евентуално дължимата сума в случая възлиза на 1/2 от 5192,52 лв. или на 2596,26 лв. Освен това поддържа, че С. Р. може да допълни запазената си част от другото имущество на наследодателката – двата поземлени имота, затова не следва да бъде присъждано парично възстановяване по чл.36, ал.1 ЗН в производството по настоящото дело.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, п.3 ГПК. Очевидната неправилност се свързва с неправилното изчисляване на присъдената сума по чл.36, ал.1, изр.2 ЗН. Освен това жалбоподателката счита, че решението противоречи на практиката на ВКС във връзка с изчисляването на сумата – решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр. д. № 82/1976 г. на ОСГК на ВС, в което се приема, че намалението на завещателното разпореждане се допуска само ако е изрично поискано и до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник. На второ място – жалбоподателката счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпрос, уточнен от настоящия състав – дали следва да се извършва при условията на чл.36, ал.1 ЗН възмездяване в пари на накърнена запазена част от наследството, ако наследникът може да я допълни от останалото имущество на наследодателя, което не е предмет на завещание или дарение. Сочат се следните решения на ВКС: решение № 142 от 21.04.2012 г. по гр. д. № 988/2011 г.; решение № 712 от 05.12.2003 г. по гр. д. № 212/2003 г. на I-во г.о.; решение № 385/18.04.2013 г. по гр. д. № 4216/2013 г., определение № 600/28.11.2013 г. по гр. д. № 4216/2013 г. и решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 3559/2015 г.
Ответницата С. М. Р. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до касационно обжалване, както и че е неоснователна. Излага доводи, свързани с неправилната оценка на един от поземлените имоти, включени в масата по чл.31 ЗН. Счита, че масата по чл.31 ЗН е погрешно оценена, като стойността ? реално възлиза на 19 442,57 лв., съответно – нейната запазена част възлиза на 6480 лв., от които тя може да получи само 766 лв. от наличното имущество и затова съдът следва да ? присъди 5714 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, за което не е налице ограничението на чл. 280, ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Налице е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.28, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Според практиката на ВКС очевидна е тази неправилност, която може да бъде констатирана при прост прочит на въззивното решение, без да е необходимо да се навлиза в преценка на доказателствата по делото. В настоящия случай съдът е определил дължимата сума по чл.36, ал.1, изр.2 ЗН за възмездяване на накърнената запазена част на ищцата, като е взел за база имуществото, предмет на завета, а не цялото имущество, включено в масата по чл.31 ЗН. Не са направени всички задължителни съпоставки, които са от значение за правилното определяне на размера на сумата по чл.36, ал.1, изр.2 ЗН и това личи при пръв прочит на самото решение. Това налага допускане на касационното му обжалване на посоченото основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че след като не е подала касационна жалба, ответницата С. Р. не може да се позовава на друга оценка на масата по чл.31 ЗН, различна от тази, която е възприел въззивният съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 20.02.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поправено с решение № 149 от 25.04.19 г. по същото дело,
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата ? ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена в срок държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: