О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 213/07.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2863 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 320/ 30.05.2017 г. по ч. гр. д. № 225/ 2017 г., с което Варненският апелативен съд е потвърдил определение № 1076/ 20.04.2017 г. по гр. д. № 486/ 2017 г. на Варненския окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по отрицателния установителен иск за собственост, предявен от Д. К. А. и Г. С. М..
Определението обжалват ищците с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос дали е налице правен интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск срещу лица, легитимиращи се като носители на материално право, което изключва или конкурира защитаваното от ищеца собствено материално право. Касаторите считат, че въпросът е обуславящ, а основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК извеждат от твърдяното противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС: ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС; т.3б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС; решение № 665/12.11.2010 г. по гр. д. № 1921/2009 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 983 от 29.12.2009 г. по гр. д. № 4305/2008 г. на на ВКС, I-во г.о. и определение № 288 от 16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на ВКС, I-во г.о.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. С обжалваното определение въззивният съд оставя без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първата инстанция – хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Не е налице изключението на чл. 274, ал.4 ГПК, тъй като отрицателния установителен иск е за собственост върху недвижим имот, а неговата цена не е релевантен критерий за касационното обжалване на решението по гражданското дело. Налице са и всички други предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че ищците Д. А. и Г. М. свързват правния си интерес от предявения отрицателен установителен с обстоятелството, че както те така и ответниците Н. З. и К. З. се легитимират като собственици на процесния имот в [населено място], а материалното право на ищците се противопоставя на признатото от съда в друго дело право на собственост на ответниците. Прието е, че ищците са закупили спорния апартамент с нотариален акт № 38 от 08.05.2013 г., т.I, рег. № 1389, дело № 34/2013 г. на нотариус Я. Н. с район на действие Варненския районен съд, рег. № 011 на Нотариалната камара. Имотът е закупен от Н. З., срещу която с решение № 1291/16.03.2015 г. по гр. д. № 5302/2014 г. на Варненския районен съд успешно е проведен иск по чл.30, ал.1 ЗН – намалено е до размер на 1/4 ид.част извършеното в нейна полза дарение, възстановена е запазената част на ищцата К. З. върху тази 1/4 ид.част от имота и е допусната делба на същия имот между К. З. и Н. З., при квоти 1/4 ид.част за К. и 3/4 ид.части за Н.. За да приеме, че ищците по настоящото дело Д. А. и Г. М. нямат правен интерес от отрицателния установителен иск, въззивният съд е изложил съображението, че съдебното решение по делбеното дело им е непротивопоставимо, не ги обвързва със сила на пресъдено нещо, тъй като те не са страни в това производство. Уважаването на предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН не води до автоматично връщане на възстановената 1/4 ид.част от имота в наследството и не засяга с нищо правата на ищците, произтичащи от договора за покупко-продажба по посочения нотариален акт, преди тези права да бъдат отменени при уважаване на иск по чл.37 ЗН. Такъв иск не е бил предявен, а евентуалните права по чл.37 ЗН не могат да бъдат съобразявани в производството по отрицателния установителен иск. В заключение е прието, че ищците не обосновават правния си интерес от отрицателния установителен иск с някоя от хипотезите, посочени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният процесуалноправен въпрос обуславя обжалваното определение. Налице е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На поставения процесуалноправен въпрос следва да се отговори положително – налице е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато ответниците се позовават на собствено материално право, което изключва или конкурира защитаваното от ищците материално право върху същия обект. Този извод е в съответствие с т.1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелни права, които се оспорват, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответниците. В мотивите на тълкувателното решение е пояснено, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект. Конкуренция на права е налице и в случаите, при които е уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН с реално възстановяване на накърнената запазена част от наследството, а същевременно имуществото, спрямо което е постановено възстановяването, е било преди това предмет на прехвърлителна сделка, извършена от надарения или заветника /наследника по завещание/ в полза на трети лица. Със съдебното решение по чл.30, ал.1 ЗН лицето, което е упражнило правото на възстановяване на запазената част от наследството, се легитимира като собственик на възстановената част. Това съдебно решение има конститутивно действие. То може да послужи като основание за извършване на последваща разпоредителна сделка с възстановената идеална част от имота или за делбата му. Същевременно правата върху същото имущество, които трети лица са придобили преди възстановяване на запазената част от заветника или надарения, не отпадат автоматично, а могат да бъдат отменени при условията на чл.37 ЗН. Преди уважаването на този иск обаче третите лица се легитимират като собственици по силата на придобивната сделка, от която черпят права. Налице са две насрещни конкуриращи се основания на правото на собственост – решението по чл.30, ал.1 ЗН и прехвърлителната сделка, от която черпят права третите лица. Наличието на конкуриращи основания е достатъчно, за да обоснове правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост на имота, спрямо който е постановено реално възстановяване на запазената част и същевременно – който е бил предмет на прехвърлителната сделка, от която черпят права третите лица.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Ищците по предявения отрицателен установителен иск черпят права върху спорния имот от договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 38 от 08.05.2013 г., т.I, рег. № 1389, дело № 34/2013 г. на нотариус Я. Н. с район на действие Варненския районен съд, рег. № 011 на Нотариалната камара. Конкуриращи са правата на ответниците по този иск върху същия имот. К. З. се легитимира като собственик на1/4 ид.част от имота с решението по чл.30, ал.1 ЗН, а Н. З. – с качеството си на универсален наследник на общия наследодател В. З.. За ищците е налице правен интерес да отрекат правото на собственост на ответниците, още повече поради това, че между тях се извършва съдебна делба на същия имот, за който претендират и ищците. Обстоятелството, че решението по делбеното дело не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ищците по отрицателния установителен иск не може да отрече правния им интерес от този иск. Този правен интерес произтича от възможността, при уважаването му, да се формира сила на пресъдено нещо между ищците от една страна и ответниците и техните правоприемници от друга, че последните не са собственици на спорния имот. Възможността за провеждане на иск по чл.37 ЗН не изключва правния интерес от отрицателния установителен иск, тъй като към момента на предявяването му правата на ищците, произтичащи от договора за покупко-продажба, не са отпаднали.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на окръжния съд за разглеждане по същество на предявения иск.
При тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 320/ 30.05.2017 г. по ч. гр. д. № 225/2017 г. на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 320/ 30.05.2017 г. по ч. гр. д. № 225/2017 г. на Варненския апелативен съд е потвърденото с него определение № 1076/ 20.04.2017 г. по гр. д. № 486/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд, който е длъжен да изпълни задълженията си по чл. 131 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.