О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 117/27.06.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2471 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 493/ 07.10.2016 г. по ч. гр. д. № 395/ 2016 г., с което Апелативен съд – Б. е потвърдил определение № V-1229/01.06.2016 г. по гр. д. № 857/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане частната жалба на К. Т. А., К. Д. А., И. Б. Б. и Г. Л. Б. против определение от 28.08.2015 г. по гр.д. № 377/ 2009 г. по описа на Районен съд – Несебър. С това определение районният съд отхвърля искането на жалбоподателите за спиране на производството.
Определението се обжалва от К. А., К. А., И. Б. и Г. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнати от касатора процесуалноправни въпроси.
Ответникът по частната касационна жалба С. П. З. възразява срещу нейната допустимост поради изчерпан инстанционен контрол. Възразява, че е и неоснователна. Претендира разноски.
Останалите ответници по жалбата Т. П. Г., З. Я. Д., К. П. А., Д. Я. Ц., О. Х. С., Р. Х. С. не подават писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е валидно сезиран единствено от К. Т. А., доколкото с разпореждане № 204/22.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 395/2016 г. по описа на Апелативен съд – Б. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната частната касационна жалба, подадена от К. А., И. Б. Б. и Г. Л. Б., като по делото не съдържат данни това разпореждане да е обжалвано.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна касационна жалба подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Апелативният съд постановява обжалваното определение, упражнявайки компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната разпоредба и предвиденото в чл. 279 ГПК поставя в подсъдност на съответния апелативен съд определенията, с които въззивен съд е преградил по-нататъшното развитие на производството.
В приложението на тези разпоредби настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е с недопустим предмет частната касационна жалба срещу определението, с което се потвърждава връщането на частната жалба на К. Т. А. против първоинстанционно определение, с което се отказва спиране на производството.
Първо, упражнявайки компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК, съответният апелативен съд не действа като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция. В производството по глава Х. ГПК съответният апелативен съд проверява валидността, допустимостта и правилността на определението за оставяне без разглеждане на частната жалба, постановено от въззивния съд – Бургаски окръжен съд. Следователно частната касационна жалба няма за предмет определение на въззивен съд, а такова е изискването от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Второ, с изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (ДВ бр.50/ 2015 г.) законодателят възложи на съответния апелативен съд компетентност, която преди принадлежеше на Върховния касационен съд. Преди това изменение от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не произтичаше възможност за инстанционен контрол на определението, с което ВКС извършваше проверката за валидността, допустимостта и правилността на определение за оставяне на без разглеждане на частна жалба подадена пред въззивен съд. Такава възможност не произтича и сега, само защото законодателят възлага тези дела на апелативните съдилища. В сегашната своя редакция чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК задава конкретна цел на законодателя – да разтовари Върховния касационен съд от определена категория дела с ниска степен на правна и фактическа сложност. Постигането на целта изключва корективното тълкуване на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, според което контролно-отменителните определения на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine, вр. ал. 1 ГПК са допустим предмет на частна касационна жалба.
Трето, случаят не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Определението, с което съответният апелативен съд потвърждава определение за оставяне без разглеждане на частна жалба, е от значение за основното (за исковото), а не за „друго“ производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по частната касационна жалба С. З. следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство. Те се изчерпват със заплатеното адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от К. Т. А. срещу определение № 493/ 07.10.2016 г. по ч. гр. д. № 395/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Т. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. П. З. сумата от 600,00 лв. – разноски пред настоящата инстанция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд от К. Т. А. в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.