2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 13.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Дoбрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6276/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1005277 от 04.02.2014 г. на И. Л. К. срещу определение от 17.10.2012 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1003/2007 г., с което e оставенa без разглеждане „молба за допълване плюс частна жалба” вх. № 9744 от 15.10.2012 г., с мотив, че по направените с нея искания вече има произнасяне от съда с влезли в сила съдебни актове.
Жалбоподателят твърди, че изложеният в атакуваното определение мотив е неправилен.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация срещу преграждащ, подлежащ съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване съдебен акт, следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Видно е от данните по делото, че в производството по гр. д. № 1003/2007 г. Софийският апелативен съд е действал като касационна инстанция по повод обжалвано от настоящия жалбоподател въззивно решение от 27.06.2006 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 2319/2004 г., с което е било потвърдено решение от 08.03.2004 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 20696/2003 г. за отхвърляне на предявените от него искове за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата длъжност и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. С решение № 109 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 1003/2007 г. Софийският апелативен съд отменил въззивното решение в частта по исковете по чл. 344, ал. 1. т. 1 и т. 3 КТ, осъждайки работодателя [фирма] да заплати на ищеца сумата 1315.20 лева обезщетение, а в останалата част го оставил в сила.
След влизане в сила на решението са последвали искания от И. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в него, което Софийският апелативен съд уважил с протоколно определение от 30.01.2009 г., и за допълването му чрез произнасяне по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, обективирана в „жалба-възражение” от 26.11.2010 г., което апелативният съд оставил без разглеждане като просрочено с определение № 1098 от 09.05.2012 г.
За да постанови атакуваното в настоящето производство определение от 17.10.2012 г., Софийският апелативен съд приел, че в „молба за допълване плюс частна жалба” с вх. № 9744 от 15.10.2012 г. К. е направил единствено поредно искане за допълване на влязлото в сила решение по касационното производство и отчитайки, че вече се е произнесъл по такова искане с окончателен според него съдебен акт и то неколкократно, я оставил без разглеждане.
Изводът на Софийския апелативен съд не се споделя от настоящия състав на ВКС, І-во г. о.
Срещу определение № 1098 от 09.05.2012 г. И. К. е подал „молба, частна жалба и евентуална молба” с вх. № 5345 от 29.05.2012 г. По нея Софийският апелативен съд се е произнесъл с разпореждане от 22.08.2012 г., с което без уважение е оставил искането за допълване на определение № 1098 от 09.05.2012 г., а приемайки я за частна жалба, я е оставил без движение с указание за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева. Последвала е молба от страната с вх. № 8708 от 10.09.2012 г., по която съдът се е произнесъл с разпореждане от 01.10.2012 г., като без уважение е оставил искането за продължаване на срока за внасяне на държавната такса и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК върнал жалбата срещу определение № 1098 от 09.05.2012 г.
Видно от подадената от И. К. молба № 9744/15.10.2012 г., тя съдържа изрично искане за допълване и за обжалване именно на разпореждането от 01.10.2012 г. на Софийския апелативен съд. Следователно, атакуваният в настоящето производство съдебен акт от 17.10.2012 г. на Софийския апелативен съд, с който е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 9744 от 15.10.2012 г. срещу определението от 01.10.2012 г., е неправилен и следва да бъде отменен, а делото да се докладва за образуване на частно производство пред друг състав на ВКС за произнасяне по нея.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 17.10.2012 г. по гр. д. № 1003/2007 г. на Софийския апелативен съд.
Частната жалба на И. Л. К., инкорпорирана в „молба за допълване плюс частна жалба” вх. № 9744 от 15.10.2012 г., срещу определението от 01.10.2012 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1003/2007 г. за връщане на негова частна жалба вх. № 5345 от 29.05.2012 г. срещу определение № 1098/ 09.05.2012 г., да се докладва за образуване на частно производство по нея пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: